В Пловдив вдигат паметник за геноцида

Пловдив /КРОСС/ Монумент в памет на жертвите на арменския геноцид е решил да построи в Пловдив новият архиерейски наместник на Арменската епархия в България и духовен водач на арменците в града Храч Мурадян. Паметникът ще е част от многобройните инициативи по случай 100-годишнината от масовите убийства на арменци в Турция. В Хасково и Сливен също ще бъде сложена по една възпоменателна плоча. Всеки български град, където има арменска общност, вече е подготвил свои проекти и програма за честванията, съгласувани с Епархийския съвет на Арменската апостолическа църква в България.
В началото на декември в Арменския комплекс в Пловдив, който обединява в едно храм, училище и културен дом, бе изрисуван символът на Геноцида - лилава незабравка. Цветето бе изобразено зад хачкара (каменния кръст, издялан от туф в свещения арменски град Ечмиядзин) в двора на комплекса. Проектът, реализиран от църковното настоятелство към храма „Сурп Кеворк", носи две послания - да помним и да не забравяме 1915 г. и да отдадем почит към паметта на повече от 1,5 милиона арменци, зверски убити по време на Геноцида. „На 24 април 2015 година ще бъде отслужена светата литургия и ще бъде организирано шествие във всички енории", заяви за "Марица" отец Храч Мурадян.
30-годишният свещеник стана духовен водач на арменците в Пловдив през ноември миналата година. Седем месеца по-късно с благословията на Върховния партиарх и католикос на всички арменци Карекин ІІ той бе назначен за архиерейски наместник на Арменската епархия в България, докато се организират избори за нов архиерей. Храч Мурадян наследи архимандрит Абгар Овакимян, който заемаше поста три години, но в края на май 2014-а оглави Арменската епархия в Канада. Овакимян бе ръкоположен за епископ през ноември на специална церемония в първопрестолния храм „Св. Ечмиядзин"в Армения . В първата му литургия като епископ се включи и отец Храч Мурадян, който бе специално поканен от Абгар Овакимян.
За половин година, откакто е духовен водач на арменците в България, животът на Храч Мурадян се е променил много. Той признава, че задачата да е едновременно архиерейски наместник и духовен пастир на арменците в Пловдив никак не е лека и почти няма свободно време.
„Моята служба е тежка, но е сладка", цитира той Библията. Много миряни търсят съвета му, когато имат проблем в семейството, други идват да измолят прошка. В арменската общност знаят, че прословутият израз "Иди се оплачи на арменския поп" , който обикновено се тълкува като "Няма кой да ти помогне", не важи за Храч Мурадян. Той е готов по всяко време да даде морална подкрепа и да изслуша тегобите на сънародниците си. Една от важните му мисии е да задържи младите в църквата и се радва, че на големи празници храмът „ Сурп Кеворк" е препълнен. „Жалкото е, че има хора, които искат да живеят по модерния начин. Искат не те да се приспособят към Господ, а да приспособят Господ към себе си", казва с тъга архиерейският наместник. По график обикаля енориите, присъства на храмови и църковни празници, ходи на събрания на църковните настоятелства и на Епархийския съвет. Срещал се е с патриарх Неофит, в добри отношения е и с всички духовни водачи на религиозни общности у нас.
Признава, че Армения му липсва, защото там са неговите роднини и приятели и единствената му връзка с тях е по скайпа. Приема България като втора родина и вече има много приятели тук. В Пловдив са съпругата му Ламара и синът им Норик, който на 6 септември навърши една годинка. Тримата обичат да се разхождат по Главната и из Стария град. „Тук всеки камък си има история, а аз обичам градове, в които кипи културен и духовен живот", споделя духовният водач на арменците. Той вече е напреднал в изучаването на българския език, всичко разбира, малко му е трудно да го говори. "В арменския няма родове и се затруднявам на български при определянето на рода. Ако не произнеса правилно думата, заприличвам на малко дете или на неук човек и затова все още не се отпускам да говоря на български", искрен е Храч Мурадян. „ Добър ден", „довиждане", „господин" и "госпожа" са първите думи, които научил. За българската кухня казва, че е близка до арменската и харесва нашите ястия, но съпругата му била голяма кулинарка и готвела предимно арменски гозби.

В храма стават чудеса

В Арменската църква в Пловдив стават чудеса. Колкото и странно да звучи, много арменци са изпитали чудодейната сила на Светия кръст и мощите на Йоан Кръстител и Николай Чудотворец. Светините са донесени в храма "Сурп Кеворк" от арменци, прокудени вследствие на геноцида в Турция през 1915 година. Те се пазят в специални мощехранителници и се слагат на олтара по време на литургии. Парче от кръста, на който е разпнат Иисус Христос, е един от многото предмети, открити в криптата на храма „Сурп Кеворк". Намерени са и мощите на различни светци, сред които свети Яков. Над 200 са експонатите в църквата, но има и такива, които не са изложени, защото помещението е малко. Намерението на отец Храч Мурадян е да превърне малката крипта в истински музей и вече втора година в Нощта на музеите и галериите тя е отворена за посетители. През месец май пък близо 70 експоната бяха изложени в Етнографския музей. Новият архиерейски наместник на Арменската епархия в България иска повече хора да се запознаят с историята на неговия народ чрез експонатите и се радва, че туристи влизат в църквата и проявяват интерес към малкия музей.
За силата на мощите потвърждава отец Храч Мурадян. „Веднъж дойде един човек, който поиска да се помоли пред иконата на Света Богородица от 12-и век. После с мощехранителницата, в която е сложено парчето на Светия кръст, извърших молитва. Той след време ми сподели, че с него се е случило чудо и това, за което се помолил, се сбъднало. Млад мъж на име Николай пък пожела да му прочета молитва с мощите на Николай Чудотворец и също дойде да благодари за чудото, което е станало с него. Чудеса се случват, но само ако имаш вяра в Господ, казва отец Храч Мурадян. Той е решил на Коледа и Богоявление, които арменците празнуват на 6 януари, да изкара мощехранителниците с частица от Светия кръст и мощите на Йоан Кръстител, за да може вярващите да се поклонят пред тях по време на литургиите.

История

Църквата "Сурп Кеворк" първоначално е била източноправославна, посветена на свети Георги Победоносец. През 1767 храмът е преотстъпен на Пловдивската Арменска епархия. В сегашния си вид църквата е възстановена през 1828 година. През 1920-1922 г. прокудените от младотурското правителство арменски бежанци, вследствие на геноцида от 1915 г. и гръцко-турската война, донасят вярата си в Пловдив и спасяват древната утвар от поругаване от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу, Одрин. Днес част от тези предмети са подредени в уникалната за България и света музейна експозиция в криптата на църквата. Тя бе открита през 2001 година по случай 1700-годишнината от приемането на християнството за държавна религия през 301 г. в Армения. Тук се съхраняват многобройни настолни и нагръдни кръстове, мощехранителници, потири, ръкописни библии, требници и много други предмети. По времето на комунизма и до края на 90-те години са били скрити в два големи сандъка. През 2001 година са ремонтирани две помещения в църквата, където са изложени експонатите.
Миналата година архимандрит Абгар Овакимян, който тогава беше архиерейски наместник на Арменската епархия в България, на литургията за Рождество Христово за първи път извади от музея и сложи на олтара мощехранителницата, в която се пази парче от Светия кръст. Тогава той обясни пред „Марица", че на всички големи празници светите мощи ще бъдат част от литургията, за да могат вярващите да се поклонят пред тях и да изпитат чудодейната им сила.