Новата политика за охрана на границите на ЕС – бомба със закъснител за България, Румъния и Хърватия

/КРОСС/ Предлаганата от Еврокомисията нова политика за охрана на границите на ЕС, току-що представена пред Комисията по вътрешен ред на Европейския парламент, може да се окаже бомба със закъснител за България, Румъния и Хърватия, предупреди зам.-председателят на тази комисия, българският евродепутат Илияна Йотова. Тъй като трите страни не са в Шенген, те са застрашени да се превърнат в „резервати" за мигранти, за които шенгенските граници ще останат затворени, подчерта Йотова на организираната по нейна инициатива от Групата на социалистите и демократите конференция в Европарламента в Брюксел „Бежанската криза в ЕС - гласове от Балканите".

Липсата на адекватна единна и цялостна политика на ЕС провокира капсулиране и разединение. Опасността сегашната бежанска криза да се разрасне в глобална очерта Тонино Пицула, бивш външен министър на Хърватия, ръководител на хърватската делегация в Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент: „В днешния свят има много регионални кризи с потенциал да станат глобални. И тази, която виждаме, е пример за това. ЕС е разединен. Само пет държави приемат 70% от бежанците. Хърватия е единствената държава в ЕС, която поема мигрантски вълни, без да е член на Шенген. Сърбия и Македония пък дори не членуват в ЕС. Гърция е член и на ЕС, и на Шенген, но е превърната във фронтова държава, където не действат правилата на тези общности. Вместо споменатите страни да получат солидарност, те получават унижение и военни ситуации по границите си. Всичко опира до това, в какъв ЕС искаме да живеем. Това, което се случва, не е регионален проблем, а проблем на целия ЕС".

Разминаването в погледите към бежанския проблем откъм Брюксел и откъм Балканите открои българският евродепутат Илияна Йотова, организатор на конференцията: „Продължава да има едно разминаване между онова, което смятат гражданите от балканския регион, най-вече от Западните Балкани, и онова, което се решава тук, на европейско ниво. Тази ножица между двете политики трябва да бъде събрана, защото иначе се оказва, че правим европейски политики, които най-малкото са неадекватни и нямат реално отражение. Не зная дали Европа е солидарна, но че балканските държави са солидарни и виждат нещата в общ път и солидарност помежду си, в това няма никакво съмнение. Ние знаем в какъв район живеем, знаем колко е специфично. Има проблеми с европейските решения. Надделя националният егоизъм, слабо лидерство на европейските институции. Всичко това е в нашите ръце - да го преодолеем буквално следващите месеци, защото, струва ми се, че ако не се вземат тези спешни мерки, съвсем скоро ще сме в ситуация, от която няма да има връщане назад".