Св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патр. Константинополски

/КРОСС/Страдание на светия мъченик Иакинт

При царуването на император Траян в Рим било повдигнато жестоко гонение срещу християните. Тогава бил издаден указ, според който всички, намиращи се под властта на римския император, се задължавали да принасят жертви на боговете, а нежелаещите да правят това били предавани на мъчения.

В това време в царските палати живеел един прекрасен юноша на име Макинт, родом от Кесария КападокийскаРечник, който бил на двадесет години. Заемайки длъжността царски постелник, Иакинт винаги бил близо до императора. Бидейки истински християнин по вяра и целомъдрен живот, Иакинт тайно служел на Христа Бога, украсявайки се с чистота, въздържание, кротост и всякакви добри дела.

Веднъж се случил някакъв празник в чест на нечестивите идоли; по този случай император Траян всенародно принасял жертви на идолите. Прекрасният юноша Иакинт не тръгнал с императора към идолските капища, но останал в двореца, отделил се в една неголяма стая и усърдно се молел на истинния Бог.

Това забелязал връстникът на Иакинт, изпълняващ същата длъжност, един юноша на име Урвикий. Като подслушал молитвата на Иакинт, Урвикий донесъл на императора, че Иакинт, нарушавайки императорския указ, се моли на някой си Иисус Христос и Го нарича Бог.

В това време император Траян се хранел на омерзителното празненство в присъствието на целия народ. Той заповядал да доведат Иакинт при него, дал му идоложертвено месо и му заповядал да яде от него.

Доблестният Христов воин Иакинт се оградил с кръстното знамение и казал на императора:

- На мене, като християнин, не подобава да ям нещо осквернено; и аз много желая и ти, като оставиш поклонението на идолите, бесовското празненство и своите скверни жертви, да познаеш истинния Бог и на Него единствен да служиш.

Всички, които се хранели с императора, а също и стоящите пред него, се удивили на дързостта на юношата Иакинт и пламнали от гняв към него, а императорът му казал:

- Иакинте, твоята младост те прави горд, и ти, недостойният, се осмеляваш да учиш мене да не служа на боговете на бащите, но да се покланям на някой си Христос, Когото нито ние знаем, нито бащите ни са знаели!

- Ти не Го познаваш, защото си недостоен да познаеш Него, истинния Бог, сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, дарил на хората небесните светила и създал по Свой образ човека. Ти правилно казваш за себе си, че не знаеш Този, Когото и твоите бащи, бидейки чеда на гнева, не са знаели. А аз съм роден и възпитан от благочестиви и христолюбиви родители и съм научен да се покланям и служа на моя Бог.

Императорът се разгневил от такъв отговор на светеца и заповядал на слугите си да ги бият по устата.

Слугите веднага се нахвърлили върху Христовия мъченик и започнали да го бият не само по устата, но и по страните; а когато паднал на земята, жестоко го тъпчели с крака, казвайки:

- Как смееш така дръзко да отговаряш на императора?

След това императорът заповядал да спрат да бият мъченика; светецът, нямайки сили да стане след жестокия побой и тъпкане с крака, лежал на земята. Тогава Траян заповядал насила да слагат в устата на светеца жертвена храна. Но светият мъченик силно стиснал устните и зъбите си и не приемал идоложертвената сквернота. Тогава императорът заповядал да оковат светеца в железни окови, да сложат на нозете му пранги и да го затворят в тъмница.

На другия ден императорът, продължавайки да празнува заедно с народа същия скверен празник, заповядал да поставят на видно място всички оръдия за мъчения и да доведат светия юноша за разпит. Когато той бил доведен, Траян го попитал:

- Момко! Подчиняваш ли се на нашата заповед, или още продължаваш да упорстваш? Предчувствам, че твоят горделив ум ще те доведе до най-жестоки мъки; по-добре ме послушай, принеси жертва на боговете, ако не искаш да загинеш в жестоки мъчения!

Но Христовият раб, пребивавайки твърд като диамант по тяло и душа и уповавайки се на Божията помощ, казал на Траян:

- Аз съм християнин, почитам Христа, покланям Му се и Му принасям жива жертва - самия себе си. На твоите бесове няма да принасям жертви, от заплахите не се боя, защото пренебрегвам мъченията, и ти няма да заставиш Христовия раб да приеме вашето нечестие; няма да ме съблазниш заради този кратковременен живот да оставя вечния живот! Прави с мене каквото искаш!

Тогава императорът, преизпълнен с гняв, заповядал преди всичко дълго и безпощадно да бият прострения на земята юноша, а след като го закачил на мястото за мъчения, заповядал да стържат плътта му с железни куки. Страдалецът, доблестно претърпявайки мъченията, викал към императора:

- Аз съм християнин, аз съм раб на Христа и няма да се отрека от Него. А ти, подлагайки ме на мъчения за Христа, ми оказваш благодеяние. Измисли още по-жестоки мъчения, защото аз искам още повече да пострадам за Христа, моя Господ, дотогава, докато с помощта на моя Владика Христос, Който помага на всички, призоваващи Неговото пресвето име, не победя твоята жестокост с търпението си!

Междувременно настъпил седмият час. Събралият се наоколо народ се изумявал от търпението на мъченика. Тогава императорът заповядал да снемат светеца от позорния стълб, да го оковат и отново да го отведат в тъмница, като строго заповядал на стражите да не му дават никаква друга храна и питие, освен идоложертвени, та принуден от глад и жажда, да вкуси от тях. Стражите строго изпълнявали заповедта на императора: донасяйки му всеки ден храна и питие от идолските жертви, ги предлагали на светеца в тъмницата. Но идвайки сутринта на другия ден, те намирали всичко цяло, тъй като светият мъченик не искал даже да гледа тези идоложертвени ястия, като гнусна мерзост, и дълги дни оставал без храна и питие, непрестанно молейки се на Бога; светецът се веселял духом, като че пребивавал на някое богато пиршество, защото се хранел с благодатта на Светия Дух.

Междувременно Траян чрез слугите си питал пазачите: вкусва ли Иакинт храна и питие от жертвите, или не. Пазачите отвръщали:

- Той дори и с пръст не докосва това, което му носят, но оставайки без храна и питие, се радва и възнася молитви към споя Бог.

Като изслушал това, Траян се разгневил на стражите, предполагайки, че някой е донасял на Иакинт друга храна, и ги заплашил със смърт. Но те с клетва засвидетелствали, че при светеца не е влизал никой; те уверявали, че внимателно са пазили тъмницата, не позволявайки на никого даже да се приближи до нея.

Когато настъпил тридесет и осмият ден от стоенето на мъченика в тъмницата, един от стражите по задължение влязъл в тъмницата, носейки идоложертвено, което да предложи на мъченика. И ето, видял в тъмницата неизказана светлина и два ангела, стоящи близо до светия мъченик, единият от които покривал с пресветла одежда тялото на светеца, а другият полагал на главата му чуден венец. Стражът силно се изплашил, хвърлил това, което носел, изтичал при императора и му съобщил какво е видял. Императорът не повярвал на разказаното и предполагайки, че това са някакви измамни видения под действие на вълшебство, решил да предаде Христовия страдалец на още по-жестоки мъки.

След два дни Траян седнал в общественото съдилище, заповядал да изведат затворника и казал:

- Да видя дали ще му помогне Христос, дали ще го освободи от ръцете ми?

Но когато слугите на императора влезли в тъмницата, намерили юношата починал в Господа, видели и пресветли ангели, приели вид на юноши и стоящи около тялото; те държали в ръцете си свещи, и в това време тъмницата се изпълнила с неизказана светлина и благоухание. Обзети от страх, слугите побегнали и съобщили на императора за видяното.

Изпълнен със срам и гняв, императорът изпратил множество слуги да изнесат тялото на починалия. Те не видели нищо друго освен мъртво тяло, което изнесли от тъмницата. Тогава императорът заповядал да изнесат честното тяло на мъченика извън града и да го хвърлят на пусто място, за да бъде изядено от зверовете, кучетата и птиците; при това наредил на стражите да стоят наблизо, за да не дойдат християни и тайно да го вземат оттук.

Така тялото на светия мъченик лежало дълго време, без да получи никаква вреда, защото го пазел ангел Божий.

Веднъж през нощта на един честен презвитер на име Тимотей, родственик на мъченика, се явил ангел и му заповядал да вземе тялото. Презвитерът, заедно с някои вярващи от неговия дом, с настъпването на нощта отишли на това пустинно място. Тъй като никой не му пречел, той взел светото тяло, положил го във вътрешните покои на своя дом, обвивайки го с чиста плащеница, напоена с аромати. Тук презвитерът всеки ден палел кандило и кадял тамян.

След това презвитер Тимотей, като преживял още няколко години и времето на смъртта му наближило, поверил мощите на светия мъченик на една честна, свята по живот и почтена по възраст вдовица. Тя с радост приела това безценно съкровище, пазела го при себе си с чест и също така всеки ден палела кандило и кадяла; от светите мощи излизало силно благоухание и изпълвало къщата. Тази жена не казвала нищо на никого за светите мощи, тъй като целият град служел на идолите; само тя и дъщеря й денем и нощем със сълзи се молели при мощите на Христовия мъченик.

След много време, когато тази вдовица се приближила към края на живота си, се случило един от знатните мъже да загуби зрението си вследствие на болки в главата. Болният не виждал светлина в продължение на цяла година и не могъл да получи никаква помощ от лекарите. Светият мъченик Иакинт, който му се явил насън, му казал:

- Човече! искаш ли да се излекуваш от болестта си и да се изцелиш от слепотата си?

- Кой си ти, който ми казваш това? - попитал болният явилия се.

- Аз - отговорил светецът - съм лекарят на всякакви недъзи, Христовият раб Иакинт.

- Умолявам те - продължил болният, - вземи цялото имущество, което притежавам, само ми върни зрението, тъй като, стоейки в тъмнина, много скърбя и страдам.

- Ще те изцели даром - отговорил му свети Иакинт - моят Бог, само направи това, което ще ти кажа, а именно: изпрати в моята родина, в кападокийския град Кесария, моето тяло, положено в земята при вдовицата, която живее близо до тебе; помажи очите си с елей от кандилото, горящо при ковчега ми, и тогава ще прогледнеш.

Този мъж, като повярвал на видяното насън, станал от леглото си, отишъл с придружител в дома на вдовицата и й съобщил за явяването и заповедта на мъченика. Тогава вдовицата, като го въвела във вътрешните покои, където лежало тялото на светеца, му дала елей от кандилото; когато мъжът помазал ослепелите си очи с този елей, той веднага прогледнал, но се забавил да изпълни заповяданото му от светеца.

След известно време мрак отново покрил очите му и той ослепял. Тогава пак се отправил с придружител към мощите на светеца, молейки го за изцеление. При влизането си в къщата, където почивали мощите на светеца, той чул глас свише, който му казвал:

- Който се е поругавал, сега сам е поруган. Тогава той паднал пред мощите на светеца и казал:

- Дарувай ми да прогледна, угодниче Божий, и аз незабавно ще изпълня това, което си ми заповядал!

След това станал и отново помазал очите си с елей от кандилото, и отново прогледнал вече напълно и съвършено, защото се отворили не само телесните му очи, но и душевните: той повярвал в Христа и бил просветен със свето Кръщение.

По това време споменатата вдовица вече била починала; тогава новопросветеният християнин взел ковчега с мощите на светеца, запечатал го и го изпратил с надеждни хора в Кесария Кападокийска; при това той заповядал на хората да пуснат мулетата (носещи ковчега) сами, когато се приближат към града: - там, където спрат, там трябва да бъдат положени мощите, защото такава била волята на светеца.

Когато изпратените с мощите хора се приближили към град Кесария и се намирали близо до портите, наречени Севастиански, те пуснали мулетата да вървят сами. Без да ги води никой, животните се приближили към дома, в който се родил мъченикът. Но по това време родителите му вече били починали. Тогава всички вярващи, намиращи се в този град, се събрали, преизпълнени с голяма радост по случай пристигането на мощите на мъченика при тях; след това с чест ги положили в този дом в мраморен ковчег, прославяйки нашия Господ Иисус Христос. Христовият мъченик Иакинт починал в Рим в третия ден на месец юли, измъчван с глад и жажда, но насищан с вяра, с молитва и с благодатта на Светия Дух - по време, когато над нечестивите властвал Траян, а над християните царувал нашият Господ Иисус Христос, на Когото се отдава слава с Отца и Светия Дух, сега и в безкрайни векове. Амин.

В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски

Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1) , при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена "Лимонар". В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:

- Ние дойдохме - казват те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската църква. Те ни разказаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил кротък, съблюдавал телесна чистота и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали големи неприятности заради клирика на име Харисим, който премного съгрешавал. Той служил при храма на светия мъченик Елевтерий и за него разправяли, че той не само прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистота, но се занимава с разбойничество и вълшебство. Като призовал този клирик, патриархът започнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, но като видял, че той остава непоправим, заповядал да го накажат. Но Харисим продължавал да върши същото и наказанието не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от слугите си в храма на мъченика, където служел Харисим, за да измоли от мъченика сам да го изправи или поне да отсече от Църквата потъналия в грехове служител на своя храм. Пратеникът дошъл в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, казал:

- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява чрез мен, грешния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, върши множество беззакония и създава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.

На следващата сутрин Харисим бил намерен мъртъв. Това показва колко угоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, защото словото му, обърнато към светия мъченик чрез пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.

При свети Генадий в Константинопол бил построен храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който дошъл от древния Рим. Бил устроен и манастир, наречен Студийски по името на сенатора, в който бил учреден чин на незаспиващите.

При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил заради милосърдието си, както се разказва в житието му (паметта му се чества от Църквата на 10 януари, бел.ред.).

При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се чества на 11 декември), когото той ръкоположил за презвитер.

В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното чудо.

Един иконописец се осмелил да изпише образа на Христа Спасителя по подобие на езическия бог Зевс (при древните гърци Зевс бил върховен бог и родоначалник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тозчас бил застигнат от Божието наказание, защото ръката, изобразила Господа така, изсъхнала. Като усетил толкова скоро Божието отмъщение върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл покаяние, изповядвайки със сълзи греха си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, така че тя станала здрава, както и преди.

Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски сан, докато желаещият не научи наизуст целия Псалтир, защото този Божи архиерей ревностно се грижел за строгото спазване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде щателно изпълнен само тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да разбират разумно божественото Писание. Защото презвитер, ненаучен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без сам да познава спасителния път. За такъв се сбъдват Христовите слова: "нима може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?" (Лук. 6:39).

Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата ерес и заради църковното благоустрояване. На него била забранена разпространяваща се сред архиереите симония - раздаването на духовни звания и места срещу заплащане. (Виж също: Вселенските събори).

Всички тези съчинения днес са неизвестни. До нас е достигнало само окръжното му послание против симонията, утвърдено на събора от 459 година.

Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се представил на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.

Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско страшилище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:

- Тръгвам си и няма да причинявам тук никому зло дотогава, докато си жив. Но след смъртта ти пак ще дойда и всячески ще смущавам Църквата и ще повлека към гибел мнозина.

До деня на смъртта си свети Генадий непрестанно със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил усърден ходатай пред Бога за светата Църква, така и след преставянето си той праща непрестанните си молитви за нея, предстоейки заедно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото заедно с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава.

Снимка: Картина на Сирак Скитник, Боянската църква, маслени бои върху картон, ХГ Казанлък © СГХГ