„Ало, ало, слънчице" - разпространена детска песен без съгласието на Музикаутор

/КРОСС/ Съдебно решение обезсмисля въведените в Закона за защита на потребителите изисквания за
етикетите върху стоките. Това е особено важно, когато става въпрос за неподходящо съдържание, което пряко засяга децата, например играчки с музика, чиито текстове не са съобразени с възрастта.

За тази съдебна практика Музикаутор бе информиран от Доно Цветков - член на сдружението, композитор и автор на една от най-слушаните детски песнички „Ало, ало, слънчице" , която бе включена в разпространена в търговската мрежа играчка без негово съгласие.

Ако след дългогодишни кампании и битки на различни организации се въведоха изисквания за съдържанието на етикетите на хранителните продукти, то по отношение на детските играчки нещата съвсем не стоят така. Етикетите би следвало да дават сигурност на потребителите, че знаят кой носи отговорност за качеството на стоките, които купуват. Сега, обаче, съдът казва, че потребителите са тези, които следва да докажат, че написаното на етикета е вярно.

Какво означава това? Ако една играчка, например, съдържа неподходящо за деца съдържание, то потребителят може да потърси правата си, като се свърже с посочения на етикета производител или вносител.

Достатъчно е той да възрази, че информацията не е вярна, и за потребителя остава тежестта да докаже, че отбелязаната върху стоката фирма е реалният производител/ вносител. Това на практика значи събиране на доказателства, контролирани изцяло от фирмата, например - кой отпечатва информацията върху етикетите, кой опакова стоките, къде и как се проследява движението на играчките в търговската мрежа и т.н.

Възможен е и сценарий, при който фирмата отрича да продава конкретната играчка, тъй като в счетоводните документи често фигурира единствено описанието „играчка" или дори „стока" или просто „артикул". Това прави практически невъзможно проследяването й в търговската мрежа.

Съществуват още редица обстоятелства, които затрудняват контрола върху съдържанието на детските играчки - липсата на регистър за сделките (изискване, което явно не се спазва), липсата на задължение за обозначаване с баркод или друг номер, необходимостта от координация на няколко институции, тъй като голяма част от играчките се произвеждат извън страната и т.н.

Всичко това ни кара да обърнем сериозно внимание за правилата, които регулират производството, вноса и разпространението на детски играчки. Много често те съдържат музика, обект на авторски права.

Но ако е толкова трудно да се докаже кой е производителят, тогава как да се докаже кой е използвал музиката без разрешението на автора й?

Музикаутор напомня за пореден път, че е въпрос на национална политика въвеждането на строги, последователни и ясни правила, които да са в интерес както на потребителите, така и на творците и на обществото като цяло.