Свършва ли депресията? Ще знаем през април догодина

/КРОСС/Осезаем ръст и на промишленото производство, и на износа, и на потреблението със стойности, които надминават интервала на статистическата грешка. Това се вижда от едни сравнително оптимистични предварителни данни, оповестени от НСИ.

Преди да направим изводи обаче, трябва да имаме предвид, че икономиката се характеризира с отклонение във времето между реалните процеси, които протичат, и тяхното счетоводно и статистическо отражение. Има и отклонения със сезонен и случаен характер.

Така че, какъвто и да е ръстът за месец, той следва едни 5 години (от 2009 г. до септември 2013 г.) - класически депресивен период, през който икономиката нито растеше, нито продължаваше да спада. Спадането беше от октомври 2008 г. до март 2009 г. - рецесия.

Сега имаме първо месечно наблюдение за промяна на тази тенденция.

Ако продължи 5-6 месеца, може да направим по-сериозни изводи.
Очевидно през цялата 2013 година имаме един бавен, колеблив, но все пак положителен тренд - лазене на дъното, но все пак леко нагоре. Това впрочем го поддържаме от 2009 г.

Трябва обаче да има ясни данни откъде се е появило отчетеното оживление в икономиката, за да се прогнозира нещо на този етап. Очевидно износът продължава да е най-важният от движещите фактори, при него има най-осезаем ръст, при това не само през последния месец.

Ако се окаже, че ръстът през октомври не е случайно отклонение, а тенденция, годишният ръст на икономиката впрочем ще е значително по-висок от сега прогнозирания.

Защото добре знаем, че нашата статистическа методика  е изкривена към подценяване на производството на БВП.

Така е от 1997 г. благодарение на методиката на МВФ, която ние прилагаме за съпоставка на данните. Тоест, ако предварителни данни показват примерно 4% ръст на годишна база, това означава, че ръстът ще е 5,5-6%.

Какво трябва да се случи, за да има по-значителен ръст нагоре на икономиката ни.
Българският производител трябва да си намери нишата, на която конкурентоспособно може да продава.

Конкурентоспособността ни така или иначе се повишава - не само заради смяната на технологиите, но и защото все пак имаме задържане на цените на труда и на разходите за производство.

Това го има в цяла Европа, но у нас базата е най-ниска. От ден на ден тази относителна "конкурентоспособност на беднотията" се повишава.

Индикаторите за бизнесклимата показват известен оптимизъм на бизнеса. На този етап може да ползваме политологически и други обяснения - рекетът ли е намалял, по-свободен ли се чувства бизнесът. Така или иначе, докато нямаме статистически данни, трудно може да обосновем икономическа преценка.

Анализ на финансиста Емил Хърсев, "24 часа"