Престъпност, ксенофобия, миграция...

/КРОСС/ Кризата с бежанската вълна и особено последните два случая на агресия, в които участват имигранти, провокира ксенофобски настроения в страната.

Ксенофобия (от гръцки: ξένος - 'непознат, чужденец' и φόβος - 'боязън, страх') означава постоянна, подчертана ненавист, страх или враждебност спрямо чужди неща, обичайно хора, но също така и приемани за чужди културни единици - артефакти, идеи и др. Ксенофобията е свързана с възприемане на чуждите (непознатите) като непонятни и поради това опасни и враждебни.

Макар понятието да е широко застъпено в политическата и медийна реторика, както и в науката, концептуално то няма добре устроена теоретична база, ни напомня Уикпедия.

Проявите на масова ксенофобия в развитите европейски страни днес са типичен белег на общественото мнение и намират израз в държавните и медийните политики. Не минава седмица без водещ политик от Стара Европа да заплашва с прогонване една или друга етническа общност.

Икономическите имигранти са набедени заради всички злини, които сполетяха напоследък западноевропейците - масова безработица, спадащ жизнен стандарт, растяща бедност и несигурност.

Положението на бежанците и мигрантите, които търсят спасение от войни и икономически трудности, се влошава в Европа, където финансовата криза и икономиите подклаждат предразсъдъци към чужденците. Това заключение се съдържа в годишния доклад на правозащитната организация "Амнести интернешънъл" за човешките права още преди месеци, позовавайки се на много бежанци и нелегални имигранти, включително голям брой граждани на Сирия, бягащи от конфликта там, които съобщават, че са били репресирани.

Дори и една Германия все още не може да се отърси от расизма и ксенофобията 20 години след нео-нацистките нападения над туристически спални за бежанци в северния град Рощок, коментира преди време електронното издание на сп. „Шпигел". асовата омраза, крайно десният екстремизъм и насилието продължават да се срещат често на територията на страната.

Ксенофобски настроения дългосрочно биха ни излезли много скъпо, предупреди преди дни премиерът Пламен Орешарски и призова да се въздържаме от тях.

Какво се случва у нас?

Орешарски коментира случая с намушканата 20-годишна продавачка Вики в центъра на София като посочи, че  се надява МВР да задържи извършителя, тъй като самоличността му е установена и той се издирва.

Ксенофобията идва от непълна информация за бежанците. Тази тези защити Линда Ауанис,  бежанка от Ирак в България от 1994 г. В студиото на БНТ тя посочи, че трябва да се полагат повече усилия за установяване на произхода на минаващите границата.

Държавата ни не е готова за бежанския наплив, подчерта експертът по сигурността и антитероризма полк. Иван Бояджиев . По думите му има много институции, които не могат да си свършат работата поради липса на опит, средства и подготвени кадри. Той определи като смешни 7-те мерки на правителството за справяне с проблема.

"Първо - нямат тая възможност да ги изпълнят, второ - нямат средства да направят затворени лагери и трето - какво търсят бежанците извън центровете", посочи полк. Бояджиев. Не съм съгласен, че българинът го тресе ксенофобия. Ние сме много толерантни, изтъкна експертът по сигурността.

През последните дни обвиненията за насаждане на ксенофобски настроения бяха насочени към партия „Атака". Още повече, че преди месец депутатът от „Атака" Магдалена Ташева, говорейки за сирийските бежанци, влизащи в страната, ни използва епитети, далеч от журналистическата и човешка етика. Бежанците бяха наречени „канибали", „сган", „изчадия", „масови убийци".

"Атака" няма принос в създаването на ксенофобските настроения. Това заяви в студиото на "Денят започва" Гален Монев. "Атака" от край време предупреждава, че има нагласи срещу сирийските бежанци и срещу българите, уточни Монев. Според него мерките на правителството са твърде закъснели.

Виктория има порезни рани в областта на лявата мишница, високо в гърба и врата, както и по ръцете. При постъпването си в болница тя имаше сериозна кръвозагуба. Раните бяха обработени и зашити. Риск за живота й не е имало.

Нападението срещу 20-годишната студентка Виктория в София беше използвано от няколко националистически организации, които в неделя организираха шествия в София. От „Атака" настояха за изгонване на всички пришълци от България, а лидерът на ВМРО Ангел Джамбазки призова към самоорганизиране и създаване на граждански отряди.

Студентката беше намушкана с нож в нощта срещу събота по време на нощна смяна в малък магазин на ул. „Пиротска". Нападателят й - алжирецът Салахедин бин Аладин на 20 години, все още се издирва.

Вчера полицията разпространи снимката му. До момента за него се знае, че е влязъл в страната преди няколко месеца, не е получил статут на бежанец.

Междувременно късно снощи 17-годишен сирийски младеж беше нападнат от двама души на 50 метра от лагера в квартал "Военна рампа".

По сигнал на Българския хелзинкски комитет Софийска районна прокуратура образувал досъдебно производство срещу зам.-председателя на ВМРО Ангел Джамбазки и други, засега неизвестни лица. Делото е за явно подбуждане към извършване на престъпления пред множество хора и подбуждане към дискриминация, насилие и омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност. "Прокуратурата няма да толерира подобни прояви и ще упражни всички свои законови правомощия. Това касае и всички призиви за „изчистване на града", за предприемане на „действия по самозащита" и посегателства върху чужди граждани, както и за „създаване на доброволни патрули и отряди" за „въвеждане на ред"", се казва в позицията на държавното обвинение. Ако бъде признат за виновен по двете обвинения, Ангел Джамбазки може да получи до 4 години затвор.

Липсата на административен капацитет и подготовка на институциите е най-големият проблем на България в справянето със силно увеличения имигрантски натиск. Тази теза изпъкна в дискусия по темата за бежанците, нелегалните имигранти и политическите употреби на темата за мигрантите в студиото на предаването „Тази сутрин" по bTV.

„Не ислямско нашествие, кръстоносен поход, или джихад, а нисък административен капацитет е проблемът на държавата. По-интелигентното е да се опитаме да сложим в ред нашето общество, вместо да мразим хората, които бягат от военни конфликти", коментира културният антрополог Харалан Александров.

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов подчерта, че България трябва да каже колко бежанци може да приеме, осигурявайки им нормални условия. „Трябва да има разграничение между бежанци и нелегални имигранти. Половината влезли у нас са сирийци, но другата половина са мароканци, алжирци, африканци", отбеляза още той.

„Разбира се, че трябва да има човешко отношение към човек, който бяга, за да спаси живота и семейството си. За нелегалните обаче трябва незабавно репатриране", подчерта националистът, според когото „вътрешният министър Цветлин Йовчев говори с два месеца закъснение нещата, които предлага ВМРО".

Журналистът Иван Бедров изтъкна, че темата трябва да се раздели на две - лошото справяне с проблема от страна на държавата и надигащата се вълна на фашизъм, станала, по думите му, особено очевидна след няколкото националистически шествия в София в неделя. „Чест прави на прокуратурата, че има производство срещу Джамбазки, който призова хората да се въоръжават", подчерта Бедров.

Каракачанов настоя да уточни, че държавното обвинение е започнало не производство, а „проверка по донос от Българския хелзинкски комитет", които според него защитавали само „педофили, убийци и сепаратистите от ОМО- Илинден".

Лидерът на ВМРО посочи, че шествието, в което участва и общинският съветник в София и зам.-председател на партията Ангел Джамбазки е било „провокирано от нападението над 20-годишното момиче". Той пропусна да коментира обратния аргумент, че в България всеки ден се извършват подобни нападения от български граждани, но те не провокират подобно недоволство по улиците.

Вместо това Красимир Каракачанов подчерта, че в карето между „Лъвов мост", бул. „Мария Луиза", ул. „Пиротска" и Женския пазар в населено с 2000 имигранти без документи, влезли в страната „незнайно как". „Истината е, че сирийците до момента не са извършили нищо, алжирците - да" допълни лидерът на ВМРО, като отрече това да са дискриминационни твърдения, базирани на етническа принадлежност.

Той даде пример с 20-годишния Салахедин бин Аладин, заподозрян за нападението на Виктория Христова в нощта срещу събота. „Той е влязъл в страната през декември, 11 месеца спи в Държавната агенция за бежанците, от януари е подал документи за статут", посочи Каракачанов и попита защо алжирецът още не е получил отказ на молбата си за статут.

В разговора се включи и депутатът от „Атака" и водещ в партийната телевизия „Алфа" Магдалена Ташева, която в обичайния си стил на говорене настоя България да затвори границата си за мигранти подобно на Гърция и цитира „журналистическо разследване в „Дейли мейл", според което каналджии таксуват по 3000 евро за прехвърляне на семейство през българската граница.

На противния аргумент, че на българите във Великобритания се гледа като на нелегални имигранти, тя посочи, че те са граждани на Европейския съюз. В същото време тя е представител на партия с откровено антиевропейска реторика, чиято парламентарна група седна демонстративно по време на европейския химн след клетвата на депутатите в 42-то Народно събрание.

В коментар на резултатите от социологическото изследване на „Алфа Рисърч", което отчита повишен рейтинг на партия „Атака" на фона на антиимигрантската й реторика и прояви, Ташева заяви, че мобилизацията не е само на членовете на формацията, а в „цялото общество".

Журналистът Иван Бедров контрира, че като крепител на мнозинството в парламента „Атака" разполага с друг инструмент за влияние освен с „глутници чернодрешковци по улиците".

„Както падаха язовирни стени, така падат и гранични защити. Проблемът е как да спрем страха от усещането, че сме беззащитни", посочи Харалан Александров.

„Не сме по-големи ксенофоби от други народи. Това е нормална, обяснима и разбираема тревога на хората, когато виждат големи групи различни лица. Друг въпрос е как политическите партии се възползват от опасенията на хората", подчерта още Александров, според когото политиците не се справят от „липса на цивилизационен опит".