Злато, сребро и уникални находки постъпиха в НИМ

/КРОСС/ Приключват разкопките на още три археологически обекта, проучвани от археолози на музея

Последните дни от управлението на Божидар Димитров като директор на Националния исторически музей, археолозите, които привършват археологическия сезон, затрупват шефа си с редки находки. По някакво неписано правило - всички археолози ще потвърдят, че най-ценното изплува от земята в последните дни на археологически разкопки.

Днес от крепостта Русокастро, Бургаско, където тази година бе открит най-големият феодален замък в България с площ 2,5 дка (досега откритите 41 замъка са с площ не повече от 1 дка), в НИМ постъпи златна монета на император Андроник II (1282-1328). Андроник II е известен с това, че прави своя внук - Андроник III съимператор, но младият император не е доволен от управлението на дядо си, затова започва гражданска война с него. Пристиснат, дядо му потърсва помощ от българския цар Михаил Шишман, женен за Теодора, сестрата на младия император. Светослав изпраща отряд от елитни бойци, които трябва да отидат в Константинопол (Цариград) и да го бранят в полза на стария император, но всъщност имат инструкция в една безумна нощ да заемат входните врати на града и да ги отворят пред българската армия, която тайно ще премине 200 км от българската граница до Константинопол. Шпионите донасят на младия император за тайния замисъл на българите да овладеят Константинопол за първи път след кан Тервел (705 г.) и - нещо, което не успяха нито Крум Страшни, нито Симеон Велики. Младият император Андроник III се обръща с гневно писмо към шурея си Михаил Шишман, че това не е честно и по роднински. Михаил Шишман естествено отрича замисъла си и изтегля войската си от границата, която е минавала от там.

Възможно е тази златна монета да е част от парите, които младият император е платил за подкрепата, защото знаем, че тогава, а и сега някои работи се заплащат - „сиренето е с пари".

Оловен византийски печат бе открит в друга гранична крепост, разположена край с. Маточина, до турската граница. На печата от едната страна е изобразена Богородица Оранта, а от друга - дълъг надпис, показващ кой е изпращачът на писмото до управителя на крепостта.
Печатът е от XIII-началото на XIV век и също може да се свърже с бурни събития. По това време крепостта е на византийска територия и това са били ловни дворци на византийските императори. По това време в Созопол най-неочаквано се откъсва от българската държава и гръцкото население там, което е мнозинство, заявява, че иска да бъде управлявано от Византия.

Цар Михаил Шишман преценил, че може да си върне града, но с цената на живота на 1000-2000 войници, защото това бил добре укрепен полуостров. И отказва да обяви война. Но най-неочаквано Теодора, сестрата на младия император Андроник III, предлага на Михаил Шишман, за да не губи български войници при превземането на императорските дворци, да обмени крепостта Маточина за Созопол. Както и става. И всички са доволни.

Части от изящен сребърен венец бяха открити в надгробна могила край новозагорското село Дядово. Находката бе намерена от археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) с научен ръководител Мартин Христов и Илия Киров. Археологическото проучване е финансирано от фондация "Българска памет - Братя Диневи". Открити са и други погребални дарове, различни керамични или стъклени съдове. Изработката им прилича на подобни предмети, разкопани в Троя и нейните околности. Това подкрепя тезата, че древният град на Дарданелите и село Дядово си приличат. В НИМ вече има един експонат от района на Троя - златен тракийски венец, за който се предполага, че е бил собственост на тракийски военачалник, нает в Троянската война.

Видът на сребърния венец, открит в Дядово, подсказва, че той вероятно е принадлежал на човек с висок социален и икономически статус. Бижуто представлява фрагменти от листа и плодчета на растение. Някои от частите на сребърното украшение са стопени, което подсказва, че неговият собственик е бил кремиран. В един от гробовете е открито и почти изцяло запазено дървено мънисто.

Материалът и видът на находките подсказват, че става дума за периода от времето на римския император Домициан /края на 1 век след Христа/ до времето на император Гета /началото на 3 век след Христо/. Могилата е била изградена и използвана в целия този период. Най-вероятно населението е от местни траки. До момента проучвания от римския период в село Дядово няма, така че това са първите находки от това време в землището.
Дядово е известно с единствената по рода си селищна могила. Тя е ценен праисторически паметник в България, който предоставя информация за урбанистичните процеси, развили се в тракийските земи през 3-2 хил.пр.н.е. Там е открита уникална система от ровове от средната бронзова епоха ( 2 хил.пр.н.е.), от които най-вътрешният, облицован с камъни ров, ограждал вътрешен град, или цитадела, свързани с царско- жреческата власт в раннотракийското общество.

Селищната могила в Дядово е една от най-големите на Стария континент. 30 годишни съвместни проучвания на български, холандски и японски археолози днес я превръщат в един от най- важните обекти в Европа не само за учените от цял свят, но и за всички, интересуващи се от развитието на човешката цивилизация. С тази планировка от 2 хил.пр.н.е. селищната могила, както и другите тракийски могили, наподобяват градоустройствения план на Троя. Те дават основания да се предполага, че в града на Дарданелите е имало процеса на „тракизация", а още Омир описва, че траките са били едни от най-верните съюзници на Троя.

Сходството на могилите при Дядово и Троя на този етап не са достатъчни да се правят категорични исторически заключения, но проучванията в тази насока продължават. Някои учени, проучвали района на Дядово, предполагат, че става дума за едно и също население, живяло и в Троя - траките.Керамиката в двете места е близка по състав и изработка, крепостните зидове са подобни, периодът, в който двете селища са съществували, съвпада. Дядово напомня на Троя - като културен и отбранителен център, като начин на социален живот.

Надявам се моят наследник, който оглави НИМ, да продължи проучванията в този богат археологически район, защото Дядово може да стане един притегателен център за българския исторически туризъм.