9-ти септември: 67 години по-късно

София /КРОСС/ Днес се навършват 67 години от 9 септември 1944 година - ден, в който официално на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев.

Събитията от 9 септември 1944 година все още не са получили единодушната оценка на историците. В историографията отпреди 1971 година по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 година събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 година събитието е определяно като „военен преврат“.

Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз.[1] То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени.[2] Същевременно, правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същият ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

На 2 септември 1944 е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Междувременно негови представители започват подготовка за сдаване на властта.             На 4 септември 1944г.началниците на полицията в София канят представители на НОВА на преговори. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 обявява война на България.

На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него трябва посредством координирани действия на партизаните, на бойните групи и преминалите на страната на ОФ армейски части през нощта на 9 септември да бъде взета властта и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“.

Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово. Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември Червената армия нахлува на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не ѝ оказват съпротива.