Безсъние, лишения и побоища: какво е да си полицай в Гърция

Берлин, Германия /КРОСС/  Те обират гнева и омразата, върху тях се излива целият яд на подгонения от кризата гръцки народ. Те са зле обучени, ниско платени и силно отчаяни - гръцките полицаи. Какво е да си "боксова круша" в пропаднала Гърция, пита в свой коментар Дойче веле.

Почти ежедневно по гръцките полицаи се сипят бутилки, камъни и саморъчни взривове, ругаят ги, заплашват ги, заплюват ги. Зелените им униформи, белите щитове и стъклените каски се превърнаха в символ на войната между гръцката държава и нейните граждани.

Кои са обаче полицаите от специализирания отряд за борба срещу безредиците? Какво мислят те лично за разсипаната държава, която са принудени да защитават от растящия гняв на сънародниците си? 700-те служители от месеци насам са принудени да работят извънредно - по 70, 80, 100 часа седмично, вместо по 40, за колкото им плащат. Компенсация за наднормения труд няма.

Садизмът на бунтарите

Понякога полицаите са толкова изтощени, че се налага след работа да ги връщат с транспорт у дома, защото има опасност да предизвикат катастрофа - от преумора. Един от проблемите на гръцката трагедия, която се разиграва ежедневно по улиците, е, че няма инстанция, която да се справи с анархистичните набези на отделни размирници.

Автономните бунтари не могат да спечелят уличните сражения с полицията и затова се посвещават на малки, садистични отмъщения спрямо силите на реда: мятане на камъни, хвърляне на бутилки със запалителна течност, мародерство и плячкосване. Акциите на тези пращящи от тестостерон младежи на по двайсетина години прилича на играта на стражари и апаши.

Същевременно униформените не са в състояние да сложат край на безредиците. Те атакуват размирниците, хвърлят гранати със сълзотворен газ, но рядко задържат извършителите. А хванат ли все пак някого, почти никога не се стига до присъда. Постоянно повтарящите се улични боеве са станали нагледен пример за дълбоката безизходица, в която се намира гръцката държава. В родината на демокрацията почти не е останал човек, който да храни добри чувства към институциите на властта. Прекалено болезнен и отрезвяващ е опитът, свързан с предишни скандали, корупционни афери и шуробаджанащина.

Шоуто продължава...

На упрека, че полицията може би сама провокира изстъпленията на масите с прекомерната си твърдост, един 24-годишен полицай от атинския отряд за борба срещу безредиците отговаря: "Това е пълна безсмислица. Единственото ни желание е да приключим работния си ден навреме и да се приберем по домовете си живи и здрави. Разбирам протестите на хората, но не и това, че палят коли, чупят прозорци и хвърлят бомби. Никой няма нужда от подобно насилие", казва той.

После започва поредната му смяна пред атинския парламент. Кога ще приключи тя? "Нямам ни най-малка представа", казва младият полицай и допълва: "Партито продължава, докато приключи..."