Любов Панайотова: Не можем да се сърдим на Холандия и Финландия

Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС 

Г-жо Панайотова,  трябва ли да се сърдим на Холандия и Финландия, за това че блокираха членството ни в Шенген за неопределено време?

Аз мисля, че не можем да им се сърдим, защото би трябвало да се разсърдим на целя ЕС. Двете водещи държави също бяха определили една половинчата мярка, която според мен също беше наказание за България – да влязат първо въздушното ни пространство, след това сухопътните ни граници, на няколко етапа. Това беше предложението на Германия и Франция. Те си замълчаха на този съвет. Направиха го всички държави освен полското председателство, но това е  ролята на председателството – то винаги се опитва да постигне някакъв консенсус, какъвто трябваше да има, за да се вземе решението за България и Румъния.

Така че, според мен, не можем да се сърдим на Холандия.  Те просто изрекоха на глас онова, което тихомълком се говореше още от летния доклад и го пишеше черно на бяло в оценката по механизма за сътрудничество и мониторинг, който ние имаме.

Имаше ли разделение в Съвета на Европа? Визирам речта на полския вътрешен министър, който заяви, че Европа е нарушила обещанието си и е отстъпила от солидарността, като своя основна ценност. 

За мен това беше речта, която трябваше да има председателстващия. Аз се възхищавам на поляците за умението, с което водят своето председателство, колко са подготвени, как успяват да овладеят всичките съвети, работни групи и комисии. Наистина човек може само да се учи от поляците. Това обаче е речта на председателстващия. Понеже негова е ролята да постигне консенсус. Но вие да чухте изявлението на някой от другите? Аз основно настоявам на позицията на Франция и Германия.

Нямаше такова.

Да, нямаше никаква реакция, за съжаление. Което според мен навежда на мисълта, че до един месец не можем да очакваме чудо и на срещата на върха през октомври няма да се случи нищо ново. А би трябвало да започнем да полагаме огромни усилия, за да можем да обърнем тенденцията. 

Вижте, Европа е изправена през изключително сложни проблеми – интернационализацията на престъпността, финансовата криза, която никак не е овладяна и тревожните симптоми, че може би идва нова. Всичкото това България трябва да се включи много активно на ниво премиер, външен министър, вътрешен министър на всички нива, за да бъде постигнато нещо. Включително и евродепутатите, които останаха доста пасивни, според мен.  

Европа е една общност…

Именно. И ние трябва да покажем, че сме достоен участник в нея. Да си извоюваме доверието, то не може да ни бъде дадено гратис. 

Нямате ли усещането, че голяма Европа не полага достатъчно усилия за да помага на онези, които имат нужда от това, като България и Румъния? Като една Италия, която беше изоставена да се справя сама с бежанците от Северна Африка, докато в същото време страни като Дания си затваряха границите? Не трябва ли Европа да помага повече, вместо само да изисква?

В случая България и Румъния получиха достатъчно, чрез финансовия механизъм за Шенген и техническата експертиза, която беше от години тук, на място. Много голяма помощ, за да изпълни тези технически критерии за Шенген. Така че, според мен, ЕС направи достатъчно, за да ни помогне. 

В Европейския съюз обаче все по-малко я има тази солидарност, за която вие говорите. Това наистина вече е много чувствителна тема. Няма го онова чувство за истинската солидарност, която съществуваше преди 20 години. Но и светът се промени много. Съюзът също се промени, управлението на 27-те е изключително трудно. Всички това изправя големи предизвикателства и пред старите, и пред новите страни-членки. 

Оптимист ли сте за следващия доклад и развитието на темата „Шенген” след него?

Аз съм по-скоро оптимист за темата „Шенген”, отколкото за следващия доклад, защото той ще предполага една много цялостна оценка, поне такова е виждането. Оценката на ЕК в момента е предимно негативна, тъй като тя преценява, че по този механизъм нищо не се е случило за 5 години, които ще се навършат през 2012 г. По тази причина усилията, които ще направи България в борбата с корупцията, организираната престъпност и съдебната реформа са наистина важни. За да можем да покажем, че има не само политическа воля, но и че на практика нещо се случва. 

България трябваше много по-рано, още лятото, когато излезе този доклад, да усети първите признаци на едно недоволство, което започва да се усилва в страните-членки, че няма осезаем напредък. Тази формулировка обаче се приема, поне у нас, като едно клише, което не прави впечатление, нито на анализаторите, нито на политиците, което е много лошо.