Едва 13 % от българите биха станали приемни родители

София/КРОСС/  Едва 13% от българите биха станали приемни родители, макар че 90 % процента от тях знаят какво е приемна грижа. Данните са от национално изследване на фондация „За Нашите Деца", реализирано от Alpha Research за целите на кампанията „Изоставените деца нямат нужда от съжаление, а от семейство".

Основните мотиви за резервите на населението към тази алтернативна форма за отглеждане на деца се крие в сериозната отговорност и ангажиментите, които произтичат за приемния родител (31,4% от анкетираните) и наличието на собствено семейство (24,3% от анкетираните). 

Данните потвърждават бавната промяна в мисленето на активното население по приемането на деца от институции, макар изследване по темата за приемна грижа още през 2006 г. да показва категоричното обществено мнение, че условията за децата в институции са лоши, а отглеждането на деца в приемни семейства да се оценява изцяло положително.

Все пак промяна в позитивна насока има и тя е в повишената информираност на обществото по темата за приемна грижа - малко над 1/3 от анкетираните посочват, че знаят доста неща по темата, а повече от половината имат най-обща представа. Причините за това са добрата информационна наситеност и различни медийни и информационни материали, които присъстват все по-активно в публичното пространство в последните години. Неразбиране по темата е налице основно сред по-ниско образованите обществени групи, както и сред по-младите. 

Изследването отбелязва позитивното въздействие на споделения опит от настоящи приемни семейства и информираността като предпоставка за по-голяма готовност за приемане на дете. Въпреки този факт, едва една десета (13%) от българското население изразява готовност да стане приемен родител. Водещият мотив за кандидат-родителите е положителното влияние, което приемната грижа би имала върху едно дете и възможността да му бъде помогнато.

Финансовите мотиви също са отбелязани като сериозен стимул, като всеки четвърти от изразилите готовност да станат приемни родители, го извежда като основен фактор. Професионалните приемни родители получават заплата. Тя е 130% от минималната работна заплата за страната, която се равнява на 351 лв. за едно дете и се покачва в зависимост от броя на отглежданите в семейството приемни деца.

Проведеното от Alpha Research изследване е направено през юни-юли 2011 година сред 800 души от цялата страна на възраст от 18 до 60 години.

В момента в България 6333 деца живеят в социални домове, а над 2000 деца се изоставят годишно в домове за бебета, като близо 1000 веднага след раждането им.

Към момента в кампанията „Изоставените деца нямат нужда от съжаление, а от семейство" 304 души от цялата страна са проявили интерес към приемното родителство, а в проведените информационни срещи са се включили 90 души. 11 от тях в момента се подговят за приемни родители, а 1 дете вече е настанено в приемно семейство.

През април 2011 г. фондация „За Нашите Деца" откри 24-часова национална телефонна линия- 0700 188 22 (на цената на един градски разговор), която отговаря на всички въпроси на граждани по темата за приемната грижа.