Апокалипсисът започва от Арктика

Арктика /КРОСС/ Участниците в руско-американска експедиция откриха нови големи залежи на метан в района на северното Лаптеево море и Берингово море, предаде "Утро.ру".

Според изследователите, навсякъде в Арктика се показват признаците на глобалното затопляне.

Експедицията на Лабораторията за Арктически изследвания към Тихоокеанския океаноложки институт при Далекоизточния отдел на Руската академия на Науките е ръководена от професора в американския университет в Аляска "Феърбанкс" Игор Семилетов. Предварителните резултати от проучванията бяха любезно споделени от него самия, по време на обичайния круиз на изследователския кораб "Академик Лаврентиев".

Според ученият, метана има дълбочинен произход. Той преминава през океанската вода и се отделя в атмосферата. Тепърва престой неговото по-подробно изучаване.

"Възможно е той да попада в морето от дълбините на земната кора, които вероятно ще бъде показателно за увеличаване на сеизмичната активност в региона", подчерта Семилетов.

Учени твърдят, че признаците на глобалното затопляне са навсякъде из Арктика.

Така например, наскоро рязко се е увеличил броят на дъждовните дни, а температурата на водата е станала необичайно висока за това време на годината. Това води до постепенното забавяне на образуването на ледовете, което довежда до намаляването на площта на тези снежни форми. Според учения, това довежда до отделянето на парникови газове.

Научната експедиция се отправи към Владивосток в началото на септември. В нея участват 28 учени от Русия и САЩ. За да се провеждат задълбочени изследвания, на кораба "Академик Лаврентиев" бе разгърнат геофизичен комплекс, чиято задача е да определи количеството на отделяните в атмосферата парникови газове. За 45 дни учени проучват Чукотско, Берингово, Източносибирско и Лаптево море. Експедицията вече е преплавала пет хиляди морски мили, което е половината от маршрута.

Предишните проучвания, проведени от далекоизточните учени, заедно с американските им колеги, завършиха с мрачни прогнози. Според тях, поради изменението на климата се унищожава подводните пластове на "вечните ледове". Поради това, там се появява парников газ, което само задълбочава процеса на затопляне и довежда до нови емисии на метан. По този начин, учените стигат до заключението, че емисиите на метан в климата на Арктика може да променят времето в целия свят и да доведат до екологична катастрофа.

Преди това, учените са установили, че площта на арктическите ледове е достигнал рекордно ниска стойност.

Според Института по околната среда на университет в Бремен на 8 септември 2011 г. обема на леда е бил едва 4 240 000 кв. км, което е с 26 хиляди квадратни метра по-малко в сравнение с предишния антирекорд, поставен през септември 2007 година.

Според ръководителя на група учени, геолога Джордж Хюгстер днес обема на ледниците намалява по-бързо от всякога през последните осем хиляди години.

"Топенето на ледовете вече не може да се обясни само с естествените колебания на времето. Климатичните модели показват, че намалението вероятно се дължи на антропогенно глобално затопляне", изтъква той.

Международната агенция по енергетика наскоро съобщи, че повишаването на концентрацията на въглероден диоксид във въздуха, причиняващ парниковия ефект, се е увеличил значително.

Увеличаването на парниковите газове, доведе до там, че миналата година бе призната от експерти от Националната океанска и атмосферна администрация на САЩ като най-горещата в историята на метеорологичните наблюдения.

В началото на юни, учени от Станфордския университет публикуваха предупреждение, че средните летни температури през следващите десетилетия ще се покачват постоянно заради глобалното затопляне.

Смята се, че изменението на климата ще се отрази най-много на средните географски ширини - на континентите Европа, Китай и Северна Америка.

/НИ/