БСК: Социалният министър да не допуска административно увеличение на минималните осигурителни прагове

София /КРОСС/  През последния месец темата за състоянието и необходимите реформи на пазара на труда стана изключително актуална. От една страна, тя бе провокирана от препоръките на Съвета на Европа към страната ни, част от които се отнасяха именно до необходимостта от спешни реформи на пазара на труда. От друга страна, стартираха преговорите между социалните партньори за определяне на минималния осигурителен доход (МОД) по икономически дейности и длъжности за 2012 г. Това по традиция стана повод синдикатите да поискат административно индексиране на работните заплати - и в обществения, и в частния сектор. Българската стопанска камара (БСК) и други работодателски организации категорично се противопоставиха на каквото и да било увеличение на разходите за труд, поради крайно влошената пазарна среда и невъзможността на предприятията да развиват ефективно дейността си, да генерират печалби, а оттам - да създават качествени работни места и да допринасят за ръста на икономиката. 

Не на последно място, темата за пазара на труда бе провокирана от тревожните данни на НСИ, които бяха обобщени и анализирани от БСК и които показват тежки за обществото и икономиката ни тенденции. А данните сочат, че за 2 години безработицата е нараснала с 85%, броят на обезкуражените лица е с 53% повече, работните места са намалели с почти 300 000, а заетите - с 320 000. В 46% от активните предприятия има нула заети, а младежката заетост е 19.8% при средно за ЕС-27 35%. „Въпрос от първостепенно значение днес е заетостта, а не заплащането на труда", заяви неколкократно изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Думите му, разбира се, бяха посрещнати на нож от заетите в икономиката и от техните представители - синдикатите. Дали, обаче, е правилен подходът на късогледо взиране във ведомостите за заплати, или трябва да се мисли в перспектива за запазване стабилността на предприятията и недопускане закриването на работни места?! БСК е "за" увеличение на доходите, вкл. на пенсиите, но сме против това да става по административен път. Ръстът на доходите трябва да се основава на реални икономически резултати, тенденции и възможности. Високи доходи ще има тогава, когато нарасне броят на качествените и устойчиви работни места. За да стане това, нужни са насърчителни мерки, нужна е спокойна бизнес среда, нужна е най-вече по-малко административна намеса в икономиката.

На 3 октомври ще се проведе последното заседание на работната група за определяне на МОД-2012. До момента са сключени 46 браншови споразумения за 1188,5 хил. заети в икономиката, като средното увеличение на МОД спрямо настоящата година е 7%. Предстои министърът на труда и социалната политика да реши дали ще наложи административно увеличение на осигурителните прагове в секторите, за които няма двустранни споразумения, или ще се съобрази с настояването на работодателите да запази праговете на нивото от тази година.

БСК многократно заяви категоричната си позиция против налагането по административен път на каквито и да било увеличения на работните заплати и осигуровките. Експертите на камарата изчислиха, че за 7-процентния среден ръст на МОД основна заслуга имат три секторни споразумения - в земеделието, в търговията и в туризма. Ако хипотетично премахнем споразуменията в цитираните три сектора, то средното договорено увеличение на МОД е 2%. Стои въпросът: Редно ли е тези три сектора да са определящи за общото състояние на всички останали?! За разумно мислещите и икономически грамотни хора е ясно, че драстичното увеличение на МОД в тези три бранша е опит за справяне с огромния сив сектор в тях. Дали обаче във всички останали сектори нещата са толкова „сиви" и струва ли си покрай сухото да гори и мокрото, както мъдро е попитал народът?!
Настояваме, преди вземането на управленски решения да се извърши оценка на въздействието на тези решения, както изисква Законът за нормативните актове, и да има политически ангажимент по тази оценка на въздействието. Например, за тази година паралелно бяха увеличени осигурителните вноски с 1.8 процентни пункта, МОД - с 5.6%, а работните заплати - с 5.9%. На този фон бюджетът на НОИ е с дефицит от около 300 млн. лв. Направи ли някой анализ на какво се дължи тази диспропорция и как увеличението на осигуровките, вкл. на МОД се е отразило върху финансовата стабилност на осигурителната система? Прави ли някой анализ как ново увеличение на МОД ще засегне бюджета на НОИ?
Много фирми се обърнаха към БСК с призив да не допускаме ново увеличение на осигурителната тежест. Ще цитираме едно от писмата, което ясно описва положението, в което са поставени хората от реалния бизнес:
„Едноличен търговец съм и имам мини-маркет. В града ни има около 20 малки магазина. Полагаме неимоверни усилия да запазим работните места в обектите си. В града няма работещи фабрики - работят само полицията, две банки, училище и детски градини. Всички други са в чужбина или по нивите - два месеца през лятото. След като хората нямат доходи, ние няма откъде да имаме приходи. С това увеличение на осигурителните прагове със сигурност ще сме принудени на първо време да съкращаваме, а после и да затворим. Само в моя обект 4 семейства ще бъдат поставени на ръба на оцеляването. Дайте ни шанс да продължим да работим, не искаме да чакаме пред бюрото по труда или за помощи. Надяваме се чрез Вас да изложим нашата молба, защото макар и дребни като бизнес, ние също плащаме данъци и сме сигурни, че не само в нашия град е така. България не е само големи градове с големи вериги и големи обороти - помислете и за малките!".
Писма, като това, ни карат още по-убедено да защитаваме позицията за ограничаване нарастването на разходите за труд - било под формата на повишаване на осигурителните прагове, било чрез искания за увеличение на възнагражденията. Нещо повече, считаме, че трябва да се преразгледат нормативните документи, отнасящи се до МОД, така че за малките и средните фирми праговете да нямат задължителен, а препоръчителен характер.