Иновативни решения в здравеопазването по стандартите GS1 обсъждат в Амстердам

Софтуер генерира етикети (гривни) за идентификация и пази интересите на пациентите

Проследимост на лекарствени продукти и борба с фалшификатите

Амстердам /КРОСС/ От 4 до 6 октомври 2011 г. в Амстердам се провежда 20-тата конференция под егидата на Международната асоциация GS1 "Global GS1 Healthcare Conference". Тя предоставя уникална възможност за среща на експерти и основни участници от веригата за снабдяване в здравеопазването и обмяна на опит при внедряването на глобални стандарти, за да се увеличи прозрачността и да се намали сложността на веригата за снабдяване, което от своя страна да повиши безопасността на пациентите.
Ако в началото са се провеждали отделни работни сесии с цел разработване на стандарти, днес конференцията се е превърнала в събитие, което стимулира създаването на иновативни решения и внедряването на стандартите GS1. Това, което не се е променило и придава уникалност на събитието са „неутралните правила". То няма за цел да наложи специфични решения или гледни точки на доставчиците, а да предостави възможност за споделяне на добри практики и идеи, както и на открита дискусия между всички участници.
Експерти от различни страни и различни подсектори на здравеопазването дискутират потребностите и възможностите на веригата на снабдяване в здравеопазването по отношение на сигурност на лекарствата, проследимост и сериализация и уникална идентификация на медицинските изделия (UDI).
В една от първите сесии за откриване на конференцията д-р А . Шети, вицепрезидент на Джонсън&Джонсън, сподели, че фирмата изцяло подкрепя използването на Глобалните стандарти GS1 и преминава към цялостно прилагане на системата за автоматична идентификация GS1 за всички свои продукти, фармацевтични и медицински изделия. Сред основните предимства от сканирането на баркода върху продуктите той отчете подобряването на бързината на обслужване на клиентите и по-добрия контрол и управление на наличностите.
Бяха представени резултатите от вече внедрени решения както и такива, които все още са в пилотна фаза в страната домакин Холандия. В Холандия има 100 болници, от които 8 са университетски. През 2011 година усилията на здравния сектор се фокусират върху внедряването на системи за управление на сигурността (safety management system), електронните досиета, електронните рецепти и системите за бързо изтегляне на вредни лекарства. Използването на маркировката с баркод в холандската болница ZGT е довело да намаляване на грешките с 38% и 7% съкращаване на разходите. Използването на стандартите GS1 и маркировката с баркод е допринесло за по-добрата идентификация на медицинските продукти, пациентите и локациите, позволило е регистрация на всяка стъпка, осъществяване на проследимост и по-добър контрол на наличностите.
На демонстрация за идентификация на пациенти бяха представени хардуерни и софтуерни продукти на различни фирми, включващи генерирането на етикети (гривни), отпечатването на етикети за маркиране на отделни дози, предназначени за лечението на даден пациент в болничното заведение с възможност за проверка дали точната доза е дадена на правилния пациент, генериране на етикети с баркод за идентифициране на кръвна проба, предназначена за изследване и др. 
Тенденцията към автоматизация и роботизация създава необходимост от хармонизация и стандартизиране.
За първи път на конференцията присъстват и представители от България. Делегацията се състои от трима експерти. Двама от Министерство на здравеопазването и един от Националната организация GS1 България.

Основен акцент при лекарствените продукти е проследимостта, а при медицинските изделия уникалната идентификация UDI и изграждането на бази данни. В конференцията участват представители на Европейския съвет, Американската асоциация на производителите на храни и лекарства / FDA/, Eвропейската федерация на производителите на лекарства /EFPIA/, Европейския директорат /EDQM/, GHTF, производители на лекарства и медицински изделия, представители на болници от САЩ и Европа, лаборатории и др.
Представена бе системата eTAKT на междуправителствената организация EDQM, разработена с цел осигуряване на проследимост на лекарствени продукти и борба с фалшификатите. Системата все още е в процес на разработване и тестване. През октомври 2012 година се планира провеждането на workshop, по време на който ще се тества демо версия и ще се симулира проследяване на жизнения цикъл на един лекарствен продукт. Основен елемент от системата е уникалният идентификатор UMI (Unique Medicine Identifier), който се състои от идентификационен номер GS1 GTIN, допълнен с инфромация за сериен номер, срок на годност, партиден номер и идентификационен номер на лекарството според съответната национална система /ако има такава/. Данните са структурирани по логиката на системата GS1 и използване на съответните приложни идентификатори. UMI се генерира от производителя на лекарствения продукт и се въвежда като информация в системата eTAKT. При необходимост от проследяване на определено лекарство компетентния орган или участник във веригата прави запитване към системата, за да определи местонахождението на продукта и и да направи справка за неговото движение. Системата осигурява достъп до информация за продукта и на пациента, като в предвидения за целта интерфейс търсенето може да се извърши по UMI.
През януари 2011 година е финализиран портала към системата за проследимост на лекарствени продукти в Турция „ITS" с и без рецепта. Проектът стартира през октомври 2007 година с подкрепата на Турското министерство на здравеопазването. През първия етап от реализиране на системата проследимостта се извършва на ниво потребителска опаковка, като всяка потребителска опаковка се маркира с двумерния баркод символ DataMatrix, съдържащ идентификационен номер GTIN и сериен номер (SN).
Идентификацията се генерира от производителя и се записва в така наречения ITS център. Всички участници по веригата: търговци, болници, аптеки и асоцииации за реимбурсирани лекарства изпращат съобщение (Notification) към ITS центъра, когато лекарствения продукт бъде приет в тяхната структура. През следващата година, когато е предвидено стартирането на втория етап на проекта, се планира проследимост на ниво опакован продукт /кашон, палет/. Идеята и решението за внедряване на системата за проследимост в Турция е породена от необходимостта да се намери решение за проследимост на реимбурсирани лекарства. Времето за осъществяване на справка за движението на продукта по веригата е около 0,2 до 0,3 секунди.