Показват 50 000 страници от архивите на Политбюро в интернет

ДА „Архиви" показва масонската грамота на Захари Стоянов на изложба по случай 60-тия си юбилей

София /КРОСС/ Протоколите на Политбюро на Българската комунистическа партия ще станат достъпни в интернет до края на годината и ще могат да се прочетат на страницата на Държавна агенция „Архиви". Такава е амбицията на ръководството на агенцията. „Надявам се, че до края на годината ще успеем да ги дигитализираме всичките. Те се оказаха не 22, не 48, а около 50 000 страници и ще бъдат достъпни за всички българи безплатно", каза председателят на ДАА д-р Мартин Иванов, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.
Днес институцията отбелязва 60-тата годишнина от създаването си. По този повод в сградата на агенцията бе открита изложбата „Памет за бъдещето", представяща ценни исторически документи от новата история на България сред които: Търновската конституция (1879), Сребърната конституция (1911), Конституцията от 1991 г., Манифестът на Цар Фердинанд за обявяване на Независимостта и др; Букурещкият мирен договор (28 юли 1913), Ньойският мирен договор (27 ноември 1919 г.), Тристраннят пакт (1 март 1940) и други.
Сред интересните образци са и нотна книга с валс от Йохан Щраус, написан посветен на Княгиня Мария Луиза по случай сватбата й с Княз Фердинанд I от 1893 г., както и масонска Майсторска грамота на Захари Стоянов, издадена от Върховния съвет на Обединена източна португалска ложа, синя презрамна лента и отличителен знак на Португалските обединени масони.

„Не може да се каже кое е най-ценното в изложбата и е вън от съмнение е, че изложеното тук е само частица от това, което бихме могли да покажем на широката публика", заяви председателят на ДАА.
„Има някои документи, които са изработени много красиво и наистина хващат окото. Сред изложбата има и по-неугледни документи, като едно писмо на Левски или на Любен Каравелов, но дали те са по-малко значими и по-малко ценни? Аз мисля, че не", допълни той.

Мартин Иванов разказа, че след обявяването на идеята за създаване на Музей на Държавна сигурност, в агенцията са се обадили много хора, готови да разкажат историите си. „Лично аз не очаквах такъв интерес. Почти всички от тях заслужават да бъдат филмирани и да бъде направен цял филм по тях. Продължаваме да събираме. Обърнахме се и към различни организации, с надеждата, че ще успеем да създадем един музей, в който посетителите ще съпреживяват показаното", каза той.

Десетки хиляди хора са се отзовали и на друга инициатива на Държавна агенция „Архиви" - събирането на документи за имотите на тракийските българи, прогонени от Одринска Тракия, отговори д-р Иванов на въпрос на КРОСС. „Това бяха хора, които искаха да възстановят не само своята семейна собственост, но и семейна история. Да съберат подробна информация, за своите прадеди и роднинства, която за 100 години са се загубили", посочи той.
Архиварите са свършили своята работа и след края на кампанията топката е в ръцете на институциите и българската дипломация, която трябва да задвижи диалога с Турция за обезщетяването на наследниците на прогонените. Според шефа на ДА „Архиви" обаче темата не се е появявала от както той оглавява институцията.
„Кампанията по установяването на собствеността. Хората събраха документите. Оттук нататък агенцията не е органът, който да проведе разговорите с турската страна", каза Мартин Иванов.

Според д-р Иванов в новия музей, който се планира да бъде направен, трябва да бъде отделена зала, в която да се изложат документите - национални светини. „По същия начин, по който е изложен оригиналът на американската конституция и се достояние на всички американци, така най-ценните български документи трябва да достигнат до всички българи", каза той.

/ВС/