Кунева: Най-големият проблем в момента е липсата на работа

София /КРОСС/ За хората най-големият проблем в момента в страната е липсата на работа. Това каза днес по време на срещата си с КНСБ гражданският кандидат за президент Меглена Кунева. Тя подчерта, че при предишни нейни обиколки в страната, хората са поставяли на първо място доходите, пенсиите и социалната политика, а по време на националното турне на кампанията българите навсякъде са посочили като най-значим проблем невъзможността да си намерят работа. Тя добави, че икономическата свобода в България трябва да бъде стимулирана от правителството и дефиницията на това понятие е как човек контролира работата и занятието си, а не как го контролират.

Кунева беше категорична, че години ще минат преди обществото да се убеди, че справедливостта може да минава през политиката като добави, че политическата система не следва да се изчерпва само с партиите. „Нямаме нужда от апаратна шапка", добави гражданският кандидат за президент в отговор на въпроса как ще изпълнява президентските си правомощия, като увери, че разчита на прекия диалог със синдикатите и представителите на гражданското общество, без посредничеството на партии.
„Ще се боря против връзките", каза още пред синдикалистите Меглена Кунева. Тя подчерта, че не може да има справедливост в обществото , ако има търпимост към „калинките", като увери, че ще провежда конкурси с ясни условия за назначения в т.нар.президентски квоти, с което ще даде пример на администрациите за спазване на правилата.
Във връзка с обявената от КНСБ иницатива да започнат разговори в следващите няколко месеца за промени в Конституцията и ангажимента й като евентуален президент да подпомогне такъв разговор, Меглена Кунева отговори, че ако промените преминават през две години работа на 400 народни представители на заплата, би било по-добре подготовката да се извърши предварително и ако се свика Велико Народно събрание, то да заседава шест месеца.
Кунева подчерта, че освен от президентското вето върху закони, които ограничават свободата на труда, тя ще инциира стрес-тестове върху законодателството в тази област и ще разчита на синдикатите и гражданския сектор в изготвянето на критерии, на които следва да отговарят законите, преди да бъдат приети.
Гражданският кандидат за президент каза още, че ще предприеме преглед на напредъка и прилагането на изготвените в страната стратегии по значимите въпроси, като добави, че в България има добри закони, но те не се прилагат и не се отчита въздействието им. По думите й в българското общество има двоен стандарт, който обществото прилага включително и към себе си и даде пример с монопола в медиите, който застрашава свободата на словото в България. „Без свобода на словото не може да се постави диагноза на обществото", добави в заключение по темата Меглена Кунева.
Тя бе категорична, че ще инициира общ план за действие година по година с Народното събрание, правителството и президентството, в който дейностите на трите институции да бъдат синхронизирани, а отчетът по напредъка му да е публичен.
Кандидатът за вицепрезидент Любомир Христов подчерта, че президентът следва да държи дневния ред на обществото към дългосрочните приоритети и спазването на правилата. Като една от първите инициативи след спечелването на изборите, Христов посочи сезирането на Конституционния съд за Закона за потребителските кредити. Той обобщи, че в момента страната има три основни приоритета: възстановяване и поддържане на социалната справедливост, повишаване на конкурентноспособността и постигане на макроикономическа стабилност. Той коментира трайната безработица в страната като „демотивираща и декласираща хората", проблема с големия брой младежи без образование и квалификация, необходимостта от мерки за насърчаване на бизнеса, действия за ограничаването на дефицита и акцентира върху неефективното разпределяна не публичните разходи, както и високите разходи за администрация. „Чрез бюджета трябва да се балансира икономиката", категоричен бе Христов. Той коментира и въпроса на синдикалистите за влизането в пакта „Евро плюс", като подчерта, че присъединяването е станало без обяснения, дебати и разговори. „Едноличните решения засегят големи социални групи в страната", добави в заключение Любомир Христов.
Гражданската кандидатпрезидентска двойка отговори и на въпроси свързани с ролята на президентската институция за единството на нацията, за възстановяването на доверието и справедливостта вътре в обществото, както и за пълноценната роля на България в Европейския съюз.