Крият ли се умишлено възможности за лечение на тежкоболни в чужбина?

Жермена Въткова, директор на Дирекция „Еврпопейска интеграция" в НЗОК, пред Нова телевизия и предаването "Здравей, България"

Водещ: Държавата пречи на хората да се лекуват в чужбина, това каза в интервю за „Здравей България" миналата седмица доктор Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването. Това, по думите на доктор Кацаров се случва с умишлено криене на информация. Ще припомним част от интервюто с доктор Кацаров, след което отговорът на Здравната каса от Жермена Въткова, чета точно каква е вашата длъжност както сте поискали - директор Дирекция „Европейски въпроси и координация на системите за социална сигурност в Националната здравно осигурителна каса". Нека да видим интервюто с Кацаров, след това разговора:

Водещ: Наистина ли смятате, че умишлено има случаи, в които умишлено нашата държава отказва на пациенти да се лекуват в чужбина, на пациенти, които имат това право?

Стойчо Кацаров: Да.

Водещ: Как става това?

Стойчо Кацаров: Абсолютно съм убеден в това.

Водещ: Как?

Стойчо Кацаров: Стойчо Кацаров: По няколко механизма. Първо, като се крие информация от гражданите, какви са техните права да се лекуват в друга страна-членка на ЕС. Миналата година нашата организация осъществи контакти с ръководството на Здравната каса и с националния омбудсман, предишния, не сегашния. Под егидата на омбудсмана се съгласихме да направим един проект с европейско финансиране по програма „Административен капацитет", чиято цел беше първо да информираме гражданите за техните права, да се проведе една информационна кампания в страната, точно по този въпрос. Подготвихме всичко, проведохме няколко срещи, ние, нашата организация подготвихме всичко, но не можехме да кандидатстваме. Само НЗОК можеше да кандидатства. Дадохме на НЗОК документите да ги подпишат и да ги внесат. В деня , в който трябваше да ги внесат, на следващия ден се обадихме да питаме за входящия номер, те ни казаха, че не са ги внесли- защо, всичко беше готово? Защото, сега се дръжте за стола - защото този проект щял да направи така, че да изтича информация от НЗОК. За първите на практика четири години от началото на 2007 до 2010 година включително са направени 318 искания и са издадени 65 разрешения. През първата година има издадени едва 4 разрешения, през 2007, през 2008 година 11.

Водещ: Значи разрешават на всеки пети.

Стойчо Кацаров: Да, но това, което повече ме притеснява не че разрешават на всеки пети, а на много малкия брой хора, които са поискали такова нещо. Разбирате ли 60 души годишно да поискат разрешение за лечение в чужбина е изключително малък брой. Това означава, че хората въобще не знаят, че имат права. Ако лечението се прилага в България, отговорът който ще получите - „няма да ви разрешим, понеже лечението се прилага в България".

Водещ: Няма гама нож в България.

Стойчо Кацаров: Когато нямам гама нож в България, ще отговорят по друг начин - „Тъй като няма гама нож в България, по клиничните пътеки, които плаща НЗОК лечение с гама нож не е предвидено". Имам чувството ,че нашата администрация от години прави така, че да е удобна за нея, а не за гражданите.

Водещ: Вярно ли е?

Жермена Въткова: Добро утро първо на всички. Бих искала да направя едно отграничение на нещата, които доктор Кацаров каза, и компетенциите, които Здравната каса има от влизането на България в ЕС точно по отношение на плановото лечение в чужбина. Нека да разграничим този момент - планово лечение в чужбина, за който говореше той и останалото лечение, което се случва при временен престой в друга държава-членка от ЕС. Смея най-отговорно да заявя, че още от 2007 година, когато ни приеха в ЕС и на сайта на Здравната каса и в самата Здравна каса ние сме давали всякаква подроблна информация и на граждани, и на фирми, и на институции, които се интересуват как се прилага правото на ЕС при свободното движение на хора и когато става дума специално за здравни грижи.

Водещ: Информация... къде? На сайта на здравното министерство?

Жермена Въткова: От 2007 година, от самото начало на нашето членство информация на сайта е качена подробна, тя се актуализира непрекъснато. Бяха направени по няколко проекта с европейски пари и информационни брошури, които се раздаваха и на нашите джипита, а също така и на договорните ни партньори. Такива информационни брошури имаше и в самото централното управление на Здравната каса и в районните каси.

Водещ: Доктор Кацаров казва, че когато ви е предложил да направите проект с европейски пари за разяснителна кампания за да са наясно всички хора при какви условия могат да се лекуват в чужбина, а не в България, отговорът от там бил, че ще излезе ценна информация, едва ли не класифицирана информация от Здравната каса.

Жермена Въткова: Смятам, че има някакво недоразумение, вероятно не е било точно така отговорено на доктор Кацаров... Това, което доктор Кацаров предложи и представляваната от него институция Център за защита правата в здравеопазването, това , което те предложиха беше да се направи такава информационна кампания и такова мониториране на процеса за издаване на разрешенията за лечение в чужбина, каквото се прави по принцип всяка година от Европейската комисия в лицето на нейната административна комисия за координация на системите за социална сигурност. Това е информация, която се събира, с оглед на факта, че всяка държава-членка издава такива разрешения и административната комисия проверява по какъв начин, дали се спазват регламентите, които трябва да изпълняваме.

Водещ: Има още неща, които той посочва - 4 години 318 искания, издадени 65 разрешения. Според вас, хората знаеха, че могат при определени ситуации вместо в български болници да се лекуват в други държави от ЕС, западни държави, дали щяха да искат толкова малко?

Жермена Въткова: Нека да направя едно по-коректно уточнение за бройката на подадените към настоящия момент заявления, до този момент те са 408, издадените разрешения са 110, като формулярите, които ние сме издали в централното управление от началото на членството до сега са 148. Нека да не ви смущава разликата между издадените разрешения и формуляри. Говоря изобщо от началото на членството...

Водещ: Защото статистиката на доктор Кацаров беше за 2007-2010 година, вие явно включвате и 2011 година?

Жермена Въткова: Включвам до настоящия момент на 2011 година. Само да уточня, че понякога някои пациенти пътуват по два и три пъти в чужбина и се издава за всеки пан на лечение се издава отделен формуляр, тъй като лечението трябва да приключи цялостно. Целият лечебен план трябва да бъде извършен, затова броя на разрешенията е по-малък от броя на издадените формуляри.

Водещ: Лечението в чужбина струва повече пари отколкото в България, нали така?

Жермена Въткова: Да

Водещ: Съмнението от интервюто с доктор Кацаров е, че всъщност умишленото криене на информация е с цел да се пестят пари?

Жермена Въткова: Няма такова нещо. Ние като държава-член сме длъжни да разглеждаме всяка една молба не от позицията на това дали е финансово целесъобразна, а дали е целесъобразна за лечението на пациента и за здравето. Има отделна процедура, която е предвидена за разглеждането на тези молби. Още в края на 2007 година беше направена една специална пресконференция, на която представители на нашата институция, на която и аз участвах, разяснихме как се подават документи, как се разглеждат документите, какво се изисква преди това, за да бъде разгледано едно кандидатстване за лечение в чужбина и какъв е целият ред, какви видове медицински услуги покриваме.

Водещ: Тези данни нормални ли са според вас? Колко казахте, че са исканията...?

Жермена Въткова: 408 срещу 110.

Водещ: Нормално ли е толкова малко искания да има? Предвид доверието на хората в българското здравеопазване, ако те знаеха, че имат възможност да се лекуват при определени случаи не в България, а в чужбина, дали исканията нямаше да са повече от 400? Например 5000?

Жермена Въткова: Това са исканията, които са пристигнали само в Здравната каса. Компетентна институция по отделен вид медицински услуги е и Министерство на здравеопазването. То отговаря за някои услуги, които се финансират от Републиканския бюджет. Там също има комисия за разглеждане молби за планово лечение в чужбина, така че общият брой вероятно е доста по-голям от това, което ние ви съобщаваме, като институция. Но нека, все пак да направя едно уточнение. Възможността за планово лечение в чужбина не означава медицински туризъм. Това е лечение в ситуации, в които пациентът не може да получи конкретното лечение в разумен за здравословното състояние срок и съобразно неговото текущо и бъдещо медицинско състояние. Това се преценява от лекарите, които лекуват пациента. Ако лекуващият лекар прецени, че всички възможности на държавата са изчерпани той го насочва към нас, а ние разглеждаме документите. Ние не можем да се обърнем към пациентите с призив - елате и гласувайте за това. Пациентите трябва да дойдат само тогава, когато действително имат нужда и са насочени от лекар.

Водещ: А вярно ли е, че става така - казва се когато няма гама нож, както беше примера, в България - ние нямаме клинична пътека за гама нож. Ако съответно лечението може да се проведе в България, се казва - то може да се стане в България и затова не ви пращаме в чужбина. И човек е в един порочен кръг... да се лекува тук.

Жермена Въткова: Това са всъщност условията, вие добре го казахте. Когато такова лечение не се предлага в нас, но не попада в обхвата на този вид медицински услуги, които Здравната каса заплаща, ние документите ги препращаме по компетентност към Министерство на здравеопазването.

Водещ: Понеже малко време ни остава, Здравната каса ли дава разрешение деца да се лекуват в чужбина? Решението, кой е компетентния орган?

Жермена Въткова: Различно е, в зависимост от заболяването. Когато документите са подадени към нас, защото децата също са здравно осигурени, ние ги разглеждаме и се произнасяме. Ако има възможност тези документи да бъдат разгледани в Център „Фонд за лечение на деца", тогава те се разглеждат там, защото има една съществена разлика. Когато документите се гледат на децата в Център „Фонд за лечение на деца", обикновено там се отпускат средства предварително и се заплаща предварително помощта, като се отпуска помощ и за транспорт и за придружител.

Водещ: Защото, пак от казаното от доктор Кацаров, аз разбрах че, Здравната каса е отговорният орган, който дава разрешението, парите ги плаща фонда. Здравната каса казва - не сме ние, защото фонда плаща, фондът казва - не сме ние, защото Здравната каса дава разрешението. И хората...

Жермена Въткова: Значи има поредното недоразумение и неразбиране на процедурата. Ние сме една от компетентните институции по прилагането на европейското законодателство. Другата компетентна институция е Министерството на здравеопазването. Тоест, тези две институции могат да се простират в рамките на своите компетенции и обхвата на дейностите, които покриват със собствения си бюджет при издаване на разрешения за лечение в чужбина точно на тези видове услуги, които попадат в техния обхват.

Водещ: Благодаря ви за този разговор, успешен ден ви желая.

Жермена Въткова: Благодаря ви и аз.