Ватиканът прикрива усташки кражби по време на ІІ световна война

Белград, Сърбия /КРОСС/ Американският адвокат Джонатан Ливи подаде молба за ново разследване за съмнителна дейност на Ватиканската банка, предаде сръбският вестник "Вечерне новости".

Представителят на съществуващата по време на Втората световна война "Независима Хърватска държава" на Анте Павелич (така наречените "усташи") твърди, че в банката има около 80 милиона долара, откраднати от сърби, евреи и роми.

"Господин кардинал, в депозит на Института за религиозни дейности във Ватикана се намира военно усташко злато. Това злато е във вид на златни пръти, сребро и други ценности, които усташкия режим е откраднал от сърбите, ромите и евреите по време на Втората световна война. Те са вложени в авоарите на банката между 1944 до 1946 година. Нашите клиенти, тези, които са оцелели от Холокоста, включително и организациите в Сърбия и САЩ, искат да им се върне имуществото".

Това е съдържанието на писмото, което американският адвокат Джонатан Ливи от Сан Франциско изпрати на кардинал Алтилио Никори, председател на Финансовия комитет във Ватикана, с искане Светата столица сама да повдигне разследване на изчезналото усташко богатство, което се намира във Ватиканската хазна", добавя "Новости".

За тези кражби на НХД над сърби, евреи и роми, които се оценяват на над 80 милиона долара никой досега не е отговарял.

Адвокатът Ливи, заедно с още двадесет сътрудници повече от десетилетия се бори пред американското правосъдие срещу Ватиканската банка.

"Нашето искане за разследване се отнася за нерешения въпрос около т.нар "Усташко богатство" - злато и други ценности от бивша Югославия, което е откраднато от сърби, евреи и роми. Тази кражба официално е документирана за първи път през 1998 г. в доклада на Държавния департамент, наречена "Безпокойство около съдбата на военното усташко богатство". В доклада се твърди, че Ватиканът е замесен в пране на злато от концентрационните лагери след Втората световна война, чиято стойност е 80 милиона долара", посочва за сръбския ежедневник адвокат Джонатан Ливи.

Смята се, че златото и другото богатство се намира под надзора на Централната Ватиканска банка.

Ценностите са откраднати от сътрудници на НХД между 1941 и 1945 г., т.е. във времето когато "усташите" на Павелич избиват около 500,000 "нежелани" хора в НДХ. Според американският сърбин проф. Уилям Тодорович от Лос Анджелис, тези авоари са влезнали през 1946 г. в капитала на Ватиканската банка.

Според американски документи и свидетелски показания, дадени под клетва на американския специален агент Уилям Гауен, който интервюирал усташите замесени в трансфера на голямото богатство в Ватикана, Светата столица притежава сръбско, еврейско и ромско злато.

"Когато съдехме Ватиканската банка прокурорът документира организираната кражба на имущество на семейството на богатия сръбски бизнесмен Янко Батес. Усташите са убили брат му и баща му. Д-р. Милан Батес днес живее във Великобритания и е представител на семейството си. Неговото искане се отнася до семейни бижута на стойност 100,000 долара и дял от златото в усташкото богатство", посочва Джонатан Ливи.

Златото на усташките жертви е предизвиквало много спорове в близкото минало. В продължение на десетилетия златото съхранявано във Ватиканската банка е било обект на съдебни дела.  

ИА "КРОСС" напомня на своите читатели, че Независимата Хърватска Държава просъществува между 1941-1945 г. Тя е ръководена от смятания за "балкански фюрер" Анте Павелич. Негов близък съидейник е Иван (Ванче) Михайлов, последният ръководител на ВМРО. Главният противник на НХД е сръбското население в Босна и Херцеговина, и в Хърватска. Павелич и неговите съидейници са представители на крайната "десница" в хърватския политически спектър в междувоенния период. Подържали са добри връзки с ВМРО. По време на атентата в Марсилия срещу крал Петър Караджордже, именно хървати е трябвало да ликвидират омразния на мнозина сръбски владетел. Според свидетелски показания в последния момент те обаче се разколебават, което принуждава Владо Черноземски да действа сам. През 30-те години усташите на Павелич са подкрепяни от реакционните режими в Унгария и Италия. С разгромната победа на Третия райх над Югославия през април 1941 г. Хърватска се отделя в "Независима Хърватска държава", управлявана от "усташите" (в превод "четници"). Режимът наложен от "усташите" е изключително жесток спрямо всички национални малцинства. Враг номер 1 на усташите стават всички сърби. Според сръбски източници, на територията на Хърватска и Босна и Херцеговина по време на ІІ световна война са избити повече от 1 000 000 сърби. Според хърватски източници, това число е не-повече от 300-350,000. Реалната бройка най-вероятно около 500-600, 000. По това време се сформират специални "наказателни" отряди, които се специализират в ликвидиране на сърби. Печално известен е т.нар. "черен Хитлер", за който се знае, че "не си е лягал, преди да избие най-малко 100 сърби". След 1945 г. мнозина от ръководителите на усташкият режим успяват да се "скрият" в Рим, ползвайки протекцията на Ватикана. Благодарение на връзките си с усташите и с небезизвестния монсеньор Ронкали (бъдещият папа Йоан XXIII), Иван Михайлов се установява да живее в Рим, където пребивава до края на дните си под чуждо име...

/НИ/