Променени ли са Плевнелиев и Калфин след кандидатпрезидентската кампания

Росен Плевнелиев, кандидат-президент на ГЕРБ; Ивайло Калфин, кандидат-президент на БСП, в интервю за ТВ7 и „БОдилник" 

Водещ: Здравейте. След най-мащабният дебат, който ТВ7 организира между Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, днес, последният ден преди изборите ще отидем на гости и при двамата последователно. Откровено с тях ще си говорим за това как ги промени кандидат-президентската кампания, какво научиха от нея и как ще премине последният им ден преди големия финал - деня на изборите. По традиция, както се случи и на дебата, Росен Плевнелиев прие предизвикателството да говори първи. При него е репортерът ни Ива Василева. Здравейте.

Репортер: Добро утро от предизборния щаб на ГЕРБ и централата на ГЕРБ. Днес ще изпием кафето си с кандидат-президента на Политическа партия ГЕРБ Росен Плевнелиев в един откровен приятелски разговор, надявам се, далеч от политическия шаблон. Как премина тази нощ за вас?

Росен Плевнелиев: Тази нощ спах спокойно, снощи имаше страхотен концерт, а тази сутрин започна с традиционния за мен чай.

Репортер: Чай, обаче денят, последен за агитация...

Росен Плевнелиев: Днес няма да агитираме, ние си свършихме добре работата, обиколихме държавата, стиснахме ръцете на стотици хиляди хора, заредени сме, мотивирани сме, спокойни сме, защото направихме една качествена добра кампания.

Репортер: Какво научихте от тази кампания?

Росен Плевнелиев: Хората очакват от политиците конкретни резултати за техните населени места - села, градове и справедливост... От тази гледна точка ние се чувстваме много потвърдени и горди, защото именно това беше нашата кампания. Ние бяхме близо до тях, ние не ги манипулирахме, не ходихме с погрешни факти, не ходихме с дребнотемие, с неща, които по никакъв начин не могат да дадат перспективата и съзнателния избор на хората. Отидохме там за да можем да покажем на тях какво сме свършили и какво смятаме да свършим.

Репортер: Как ви промени кампанията?

Росен Плевнелиев: Кампанията ме зареди положително, а физически беше тежко. Обиколихме над 20 хиляди километра, обиколихме цялата страна, стигнахме да Берлин, Брюксел, Париж, но иначе тук, вътре в сърцето съм много, много мотивиран положително настроен и разбрах едно - българите не могат да бъдат спечелени с ... бих казал с поглед в миналото и с агресия. Българите могат да бъдат спечелени с добро и близо до простите неща. Това.... да бъдем добри, да бъдем работливи, да имаме цел, която да преследваме и това да бъдем честни.

Репортер: Имаме въпрос от студиото.

Водещ: Господин Плевнелиев, в деня на дебата, който ТВ7 организира, вие имахте възможност да избирате и избрахте да сте първи. Вчера отново предпочетохте да бъдете първи. Защо винаги искате да сте първи?

Росен Плевнелиев: Цял живот съм вдигал високо летвата, аз съм амбициозен човек, обичам да успявам, но е важно как успяваш. Тоест, не само целта е важна, а и пътя е важен. И от тази гледна точка за мен е още по-важен. Всяка нощ да спя спокойно, да бъда добър човек, да бъда човек, който постига конкретни резултати и разбира се, да бъда много амбициозен, да постигам много. В последните две години и половина го правя в интерес на хората и обществото. Преди това го правех в интерес на едни от най-големите инвестиции от Германия и Европа в България, но винаги по един и същи начин.

Репортер: По въпроса за хората, българите и гражданите, какво научихте за тях?

Росен Плевнелиев: Българите са изключително консервативни, хора, които стоят на земята, хора, които знаят какво искат и имат изключително усещане за правда и справедливост. Мен много ме впечатли, аз се видях с десетки, стотици хиляди възрастни хора, които ми казваха - мислете за младите, да, мислете за нас, но и мислите за младите. Беше ми много мотивиращо да разговарям с всички тези хора в отдалечените села и да разбера, че правилното решения за тях, а и това, което те ми подсказаха в крана сметка беше повече посещения там, по-близо до тях, разбиране на техните проблеми и разбира се конкретни решени.

Репортер: А какви са техните проблеми не от политическа гледна точка, чисто човешка гледна точка?

Росен Плевнелиев: От чисто човешка гледна точка хората очакват от политиците да забравят начина, по който са работили в миналото. Защото много рядко са ходили там и много малко са правили за регионите. Това, което изстреля доверието в мен от българските граждани със сигурност е това, че последните две години и половина ние стартирахме по Оперативна програма „Регионално развитие" хиляди проекти. Проекти за културни атракции, проекти за градска среда на големи и малки населени места, проекти европари, които стигнаха до хората и те ги видяха. И за пръв път те виждат - да, политиците могат да работят в интерес на хората, могат да работят в интерес на регионите. Това трябва да се умножи. И разбира се, темата със справедливостта. Най-малкото тя започва от това, че вие давате категорична заявка за държавност, за правила, за европейското развитие на България, което е важно за всички българи, а ние постигнахме много в последните две години.

Репортер: Имаше ли нещо, което ви жегна истински и ви направи лично съпричастен към нечий проблем, към някаква гледка, която срещнахте по пътя си из България?

Росен Плевнелиев: Имах среща с едно семейство във Враца, които незрящи. Майката с изключително добър бих казал подход, жена, която се грижи за двете си деца. И това, което ме впечатли много беше начина по който те успяват. Едното дете е много добър пианист, другото дете е много добър математик, въпреки че имат физически проблем. Впечатли ме тяхното отношение към политиците. Малкото, което те са получили като добро, беше извадено на преден план. Тоест, ние все пак в България успяваме, правим добри неща, развиваме се и невинаги трябва да се фокусираме върху неможенето, не знаят от драмите, проблемите. Много ме впечатлява, че все пак ние трябва да изграждаме доброто, успеха. Затова им бях толкова благодарен, че те извадиха доброто в тежката ситуация, в която се намират.

Репортер: Вие сте баща на три деца, стабилно семейство. Как прекарвате свободното си време с тях, как се забавлявате?

Росен Плевнелиев: Искам да ви кажа, че моите деца са в една изключително благодатна възраст. Просто те са все още много малки и са открити, честни очи, с огромно удоволствие се връщам винаги в къщи. Утре ще ходим на кино, днес ще караме колела. Използвам тези два последни дни, които са лишени от политическа кампания, за да мога наистина да наваксам това, което пропуснах последния месец.

Водещ: Само във връзка с това, че остават два дни до големия ден, така да се каже. Притеснявате ли се, спите ли спокойно преди този голям ден за вас?

Росен Плевнелиев: В последната седмица спя много спокойно, преди това бях малко притеснен, защото всеки ден - хиляди хора, различни неща, дебати да не забравим и за тях, но последната седмица всичко се успокои, защото ние видяхме, че сме на прав път. Ние видяхме, че сме дали възможност на българите за пръв път да гласуват „за", а не „против", да гласуват с мозъка си, със сърцето си, наистина да гласуват. В последните два дни спя толкова спокойно, че тази сутрин ми беше доста трудно да стана, да дойда за интервюто, искам да ви призная.

Репортер: Въпросът ми е отново за децата, за семейството. Как те гледат на голямата заетост в последните дни. Не само, а тепърва ви предстои нещо подобно... дай Боже?

Росен Плевнелиев: Винаги съм балансирал добре. Когато бях министър обикалях много из държавата, регионите, Брюксел. Трябваше да отпуша много, да свърша много, но винаги съм имал много ясна и категорична позиция - работата, проблемите, не се носят в къщи. И това е много важно условие да имате щастливо семейство. Така че, дванадесет часа на ден аз работя здраво, след това отивам в къщи и там забравям работата. Така ще бъде и за в бъдеще.

Репортер: От тук е пътя за Бояна. Виждаме го, вие обаче не искате да ходите таз. Защо?

Росен Плевнелиев: Защото моето семейство се чувства много добре там, това е един комплекс, където живеем, комплекс, където живеят стотици семейства заедно. Има много деца, спокойно тичат на улицата, карат колела. В Бояна, колкото и да е луксозно, затворено, изолирано, не бих отишъл там.

Репортер: Не ви ли притеснява факта, че ще трябва да имате по-засилена охрана като президент?

Росен Плевнелиев: Разбира се, ще спазвам правилата, но един президент е специална рискова група и има хора, които да се занимават с това. Не считам, че моите деца, категорично те няма да имат бодигардове и не считам, че моята съпруга трябва да има бодигардове. Не е необходимо по никакъв начин да се преместим там, където сме щастливи, там където имаме много приятели, има много деца... Така че, да, ще бъде намерено със сигурност решение.

Репортер: Отново имаме въпрос от студиото.

Водещ: Последният ми въпрос - господин Плевнелиев, имате ли си хоби, защото почти всички световни лидери са известни със своите хобита- мотор, голф, лов и какво ли още не?

Росен Плевнелиев: Ако почна да изброявам всички спортове, които обичам, трябва да ви кажа, че съм спортна натура, дори много ме вдъхновява това, че когато захвана някой нов спорт, първоначално много бързо ми потръгва и се запалвам, но дали е плуване, скачане, гмуркане, каране на колела, ски, сърф, тенис на маса, наистина ги владея, обожавам и считам, че мобилността е форма на свобода. Спортът ти дава това вътрешно усещане, че летиш, че успяваш, че се развиваш. Така че, няма да жертвам по никакъв начин тези прекрасни часове, които отдавам на спорта.

Репортер: Спортът в днешно време е изключително технологично и децата са подвластни на това и бързо стават подвластни. Вие как се справяте с този проблем, дайте съвет на родителите, които ни гледат сега?

Росен Плевнелиев: Като навреме се преместихме в къща, за да могат да тичат боси, за да може да гонят кучето. През лятото с летния душ да пръскат комшиите и себе си, голи да търчат напред-назад, да се въргалят в тревата, през зимата в снега и разбира се - трите най-важни спорта, понеже говорим за спорт. Плуването ви дава въздух, плуването ви дава усещане за това, че наистина можете да контролирате тялото. Ските ви дават усещането за свобода. Аз много обичам да карам бързо ски, два пъти съм се пребивал много здраво. И някои от спортовете с топка, защото те ви дават усещането за екипност и разбира се по-важното, че може да губите достойно, за да печелите достойно. Така че, моите деца и от трите спорта вече получиха много.

Водещ: И аз ви предлагам, след като казахте, че пиете сутрин чай, да започнете с вашият сутрешен чай, но преди това да ми кажете, кой ви е любимия чай?

Росен Плевнелиев: Аз много обичам билкови чайове произведени в България, но преди всичко мащерка и всичко от сорта на родопски, старопланински и т.н. Тази сутрин малко не сме го уцелили, малко е червен на цвят - плодов.
Водещ: Благодаря на господин Росен Плевнелиев и на Ива Василева. А сега, броени часове преди вота отиваме на гости и на кандидат-президента на БСП - Ивайло Калфин. Заедно с него е репортерът Марина Малашева. Здравейте.

Репортер: Добро утро, Ина, добро утро и на вас, господин Калфин.

Ивайло Калфин: Здравейте.

Репортер: Как сте?

Ивайло Калфин: Много добре, благодаря.

Репортер: Започвате деня си с нас, какво още ви предстои днес?

Ивайло Калфин: Днес имам още няколко участия в медии и интервюта. Следобед, довечера ще бъда на закриване на кампанията в Перник и в Радомир. Ако успея преди това ще мина и в моята гимназия, френската гимназия днес има 50-годишнина и много ще се радвам ако успея да мина и да видя съучениците си.

Репортер: Предвид това ,че последните няколко седмици бяха изключително натоварени за вас, чувствате ли се уморен?

Ивайло Калфин: Участието в изборите, мобилизира по-скоро. Това беше... аз съм от три месеца непрекъснато в движение и се чувствам доста зареден с енергия, за умора ще мислим по-нататък.

Репортер: Какво мотивира един човек, да се кандидатира за президент?

Ивайло Калфин: Мотивира доверието на хората. Аз не съм водил някаква специална кампания преди това, но няколко месеца продължи процедурата за номинации в социалистическата партия, гласуване. Просто, навсякъде виждах много доверие и много очакване от мен и аз се заех с това, което очакваха моите другари.

Репортер: Някога представял ли сте си, че един ден ще се борите за такъв висок пост?

Ивайло Калфин: Не, особено когато човек се занимава с политика, много е важно, вместо да гледа някъде напред, да се постарае да си свърши работата там, където е.

Репортер: Очаквате ли с нетърпение неделя, вълнувате ли се?

Ивайло Калфин: Разбира се, очаквам да видя какъв ще бъде резултата от гласуването. Но, мисля че това, което ще се случи, ще бъде положително.

Водещ: Господин Калфин, един въпрос от студиото. Какво научихте повече за българите след тази така тежка кандидат-президентска кампания в която вие обиколихте почти цяла България?

Ивайло Калфин:

Това, което научих, надали нещо ново научих. Видях много лични истории, въобще срещите с хилядите хора, показват и зад тях стоят много лични истории. Всеки има семейство, има проблем. По-скоро бих ви казал това, което сравнявам. Преди две години също правих национална кампания за участие в европейските избори. Много се натрапва сравнението. Хората днес живеят много по-зле, много по-обезверени са, с много повече очаквания, че нещо в страната ще се промени.

Репортер: Господин Калфин, как премина изминалия месец за вас, в чисто емоционален пан?

Ивайло Калфин: Участието в изборите е много емоционално събитие... то не е събитие, то е низ от събития. На всички тези срещи обикновено преди тях, след тях, има много хора, всеки иска да разкаже историята си, проблема си , да потърси съдействие, да изрази надежда, очакване, че нещо ще се случи, за да може проблемът му да бъде решен. Това е доста силно емоционално.

Репортер: Промени ли по някакъв начин живота ви тази кампания? Вие лично променихте ли се?

Ивайло Калфин: Аз се амбицирах повече. Това, което видях в тази кампания, така както вървят нещата, така както вървят нещата, така както хората се чувстват през последните две години е нещото, което е абсолютно недопустимо. Аз мога и правя сравнение с това, което се случва в европейските страни. Криза има навсякъде, въпросът е, че в България има едно усещане за липса на справедливост, липса на равномерно посрещане на негативните ефекти от кризата. Липса на това, че сме заедно в преодоляване на кризата. Хората не усещат институциите зад себе си, не усещат институциите да решават проблемите им. Това страшно много мобилизира и амбицира, трябва да се промени това.

Репортер: Президентската институция как може да бъде полезна на самите хора в такъв случай?

Ивайло Калфин: Очакванията от институцията на държавния глава е, че той ще чуе гласа на хората и ще постави въпросите, които те очакват. Очевидно е, че това, което хората чакат днес от правителството, това са основно доходи и работни места, като че ли не го срещат, не го срещат даже като някакво усилие, да се случи. Очакванията са, че президентската институция действително ще бъде тази, която ще може да постави правилният дневен ред, да работи с институциите така, че те да го приемат и да наложи повече справедливост в страната.

Водещ: Господин Калфин, остава ли ви време за семейството и подкрепят ли ви те?

Ивайло Калфин: Семейството ме подкрепя. Времето ми е много малко, но слава Богу, особено през последния месец, от началото на месец октомври съпругата ми е навсякъде с мен.

Водещ: Остава ли ви време за друго. Знам, че вие много обичате да четете книги. Коя е последната книга, която прочетохте?

Ивайло Калфин: Признавам си, че беше преди да започне кампанията. Като цяло, книга четох в един самолет, връщах се от конференция във Вашингтон и беше втора част на една много интересна книга - „Светът е плосък". Втората част е „Светът не само е плосък, но и е пренаселен" и е с много социални проблеми.

Репортер: Какво правите в свободното си време?

Ивайло Калфин: Свободното ми време се появява извън тази кампания. В тази кампания свободно време не ми остана. Опитвам се всяка минута да бъда някъде и това са и очакванията на хората. Имам страшно много посещения и срещи в градове, села, в махали. Хората искат да видят политиците, искат да им поставят задачи, да им поставят поръчения, да чуят от тях... Така че, свободно време в последните три месеца може би, от средата на юли, когато бях номиниран, не съм имал.

Водеща: Господин Калфин, вие имате профили в социалните мрежи. Вие ли ги поддържате? Това си задават много от хората въпроса, или поне, ако не ги поддържате, влизате ли, четете ли мнението на хората, които ви подкрепят там?

Ивайло Калфин: Чета мненията не само на хората, които ме подкрепят. На моята стена във Фейсбук ще видите и хора, които не ме подкрепят и се получават много интересни спорове. Това е смисълът и интересното на стената ми във Фейсбук. Аз нямам нужда да чета само неща, които повдигат самочувствието на хора, които ме харесват. Знам, че има много различни мнения и се радвам да го чуя. Блогът ми винаги си го поддържам сам. Това ми е лична амбиция, отворих един от първите блогове в България и го отворих, защото имах среща с този, който е измислил блоговете - японеца. Така че, там е съвсем личното ми участие. Във фейсбук основно пиша аз. Признавам си, че новините които са от сайта се прехвърлят и ми помагат сега специално в кампанията.

Водещ: И последно само един въпрос да ви задам, малко повече за вас - готвите ли?

Ивайло Калфин: Готвя, но рядко.

Водещ: Можете.

Ивайло Калфин: Да, мога, от глад няма да умра. Готвя някой път и по-сложни неща, но ги правя действително за удоволствие, когато имаме приятели на гости, по празници, когато действително имам време.

Репортер: Вярно ли е, че сте запален планинар?

Ивайло Калфин: Обичам да ходя по планината, да.

Репортер: Кое е любимото ви планинско кътче?

Ивайло Калфин: Планините са прекрасни. За съжаление последните години Витоша не е добре маркирана, но миналата седмица имаше една акция с доброволци, с които работи, за залесяване, маркиране на пътеки. Иначе много обичам да ходя в Родопите, много обичам да ходя в Пирин. Има прекрасни места в България в планините. Имал съм и доста страховити моменти... Един път с приятели тръгнахме над Добринище, в Пирин. Беше през зимата, хвана ни виелица, спяхме по чукарите, но оживяхме. Това беше доста отдавна, още бях студент.

Репортер: Зарежда ли ви с енергия планината?

Ивайло Калфин: Планината зарежда страшно много с енергия.

Репортер: А обичате ли българския фолклор?

Ивайло Калфин: Българският фолклор е нещо, което е уникално. Той е жив фолклор, няма друга страна в Европа, в която да видите деца да се занимават активно с фолклор. Това, което се случва в българските читалища, във фолклорните школи е уникално. И като министър на външните работи работих доста България да стане регионален център... малко сложно звучи - нематериален културен център на ЮНЕСКО. Става въпрос точно за фолклора. Имаме институт, учени, които се занимават с фолклор... това е една от уникалните прелести на България.

Репортер: А дали това е любимата ви музика?

Ивайло Калфин: Слушам всякаква музика, обичам и фолклорна музика. Имам много записи в къщи и то от различните райони на страната.

Репортер: А как се справяте с народните танци?

Ивайло Калфин: Все по-добре. Има едни сложни танци, които по-трудно ги мога, но няколкото основни мога да ги играя добре.

Репортер: Кои са те?

Ивайло Калфин: Правото хоро, има македонски много тежки хора, Дунавското хоро, въпреки, че то е доста по-сложно. Тези ги овладях. Трябва да си призная, че хора се научих да играя по-късно.

Репортер: Кога?

Ивайло Калфин: Спомените ми са с приятели, ходехме по едно време много често на Врачанския балкан и там бяха едни дълги вечери и нощи, на които се играеха хора, там се научих.

Репортер: А трудно ли се играе скуош?

Ивайло Калфин: Скуошът е игра, която страшно изцежда. За половин час, четиридесет минути, натоварването е огромно. Точно това е хубавото. Човек забравя всичко и вкарва страшно много енергия в играта.

Водеща: Благодарим ви. Марина Малашева и Ивайло Калфин в един положителен разговор, повече за личния живот на Ивайло Калфин. Разбрахме от него, че играе народни танци. Пожелаваме му успех и на него.