Затварят църквите в Индонезия под ислямистки натиск

Джакарта, Индонезия /КРОСС/ От 2010 г. насам властите в Индонезия са затворили или разрушили повече от 50 църкви, пише сайта "invictory.org". Решенията са взети в резултат на натиск от страна на местните ислямисти. По данни на Християнския форум за комуникация в Джакарта, обединяващ лидери от всички деноминации, само през миналата година са били затворени 47 църкви, а още 9 са закрити през първите четири месеца на тази година.

Като официална причина за затварянето се изтъква "липсата на специално разрешение за използването на църковните сгради" или "недостатъчният брой на енориашите" (минимално допустимият е 60 души). В повечето случаи решенията за затваряне на църквите са били взети след протести от страна на радикални мюсюлмани. Това важи най-вече в регионите, където влиянието на Фронта на защитниците на исляма е най-силно. Християнската църква Ясмин в град Богор, провинция Западна Ява, е пример за явна дискриминация от страна на властите. Общността се събира на улицата пред незавършената църква от 2008 година насам, когато е отменено разрешението за строеж на сградата.

Общинските власти, начело с кмета, отказали да изпълнят постановлението на Върховния съд за възобновяване на строителството, издадено през декември 2010 година. Кметът аргументирал забраната с думите, че не може да има църкви на улици с мюсюлмански имена. Въпросната църква Ясмин се намира на улица, кръстена в чест на ислямския лидер на провинция Западна Ява. Църквите обаче са принудени да се борят не само с дискриминация от страна на властите, но и с екстремистки атаки. На 25 септември т.г. атентатор се взриви в църквата Bethel Injil Sepuluh в град Соло, провинция Централна Ява, точно когато хората си тръгвали след края на богослужението.

При взрива са пострадали 28 души. Християнският форум за комуникация в Джакарта дава съвети на църквите, които срещат затруднения в отношенията си с властите. Препоръчително за християните, например, е да познават законите и да действат отговорно, в рамките на законовите изисквания, да търсят конструктивен диалог с местните мюсюлмански лидери, да организират срещи с гражданските власти и да съдействат за осъществяването на полезна социална дейност в града, с други думи "да бъдат благословение за обществото и държавата".

/НИ/