Изложба на Дечко Узунов в Български културен институт - Лондон

На 1 ноември 2011 година, по повод Деня на народния будител, в Българския културен институт в Лондон, се открива изложба на Дечко Узунов. Експозицията е част от фонда на Общински културен институт Галерия-музей "Дечко Узунов", който през тази година отбелязва 10-тия си юбилей. Представените 35 платна са акварели от 70-те и 80-те години на ХХ век - пейзажи, глави на моми и голи тела.

Творбите на Учунов ще радват българската общост, както и жителите и посетителите на британската столица до 20 ноември. Изложбата е и повод за среща на културните среди в Лондон с оригиналния талант на Дечко Узунов. Тя утвърждава постиженията и мястото на българското изобразително изкуство в световните културни процеси.

През 2011 година се навършват 112 години от рождението на академик Дечко Узунов, оставил цяло поколение творци повлияни от свободния, независим дух и от мощен талант.

Професор, академик, Ректор на Художествената академия, Директор на Националната художествена галерия, Председател на Съюза на българските художници, Почетен член на чуждестранни академии, Почетен председател на AIAP и носител на множество високи национални и международни отличия и награди.

1999 г. ЮНЕСКО обяви Дечко Узунов за Световна личност на годината по повод - 100 годишнината от рождението на художника, с което беше достойно отбелязано мястото на българския творец и заслугите му към световната цивилизация.

"Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се
отнася за Дечко Узунов.

Роден в края на XIX век (1899), с изкуството, характера и патриаршеската
възраст, до която доживя, той в действителност сложи печат върху
художествения живот в България през ХХ-то столетие.

Минал през всички течения в изкуството, без да се определи към някое от тях,
преживял остаряването на собствените си ученици и смятащ най-младите за
свои, дарен от съдбата да премине през живота и кървавия ХХ век без трагични
моменти в своя собствен живот, допринесъл най-много за европеизацията на
българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и
традиции, издигнал се до най-високия пост на Международната Асоциация за
пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО и играещ ролята на консолидиращ
интелигентите от всички гилдии в България, приемащ изкуството като забава и
висша форма на естетизация в заобикалящия ни свят.

Притежаващ изтънчена чувствителност и вкус, ловящ мига в живота и в
природните състояния, заливащ със светлина формите на битието, съхранил до
края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на
живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното, към
митичното и тайнственото без болезненост и страх. Впечатляващ с
аристократичната си осанка, с изящно чувство за хумор, държащо го винаги над
злободневното и довело го до библейска мъдрост."