Защо масоните убиха Кадафи (3 част)

Битката за вода

Триполи, Либия /КРОСС/ Муамар Кадафи за разлика от другите арабски лидери, твърде скоро разбира, че нито една държава не може да бъде силна и независима, ако не притежава всички енергоносители.

Най-скъпият и най-търсен енергоносител в Африка е водата, съобщава "Курир". За разлика от другите арабски страни богати на петрол като Саудитска Арабия, която харчи петродоларите от продажбата петрол за внос на луксозни стоки и изграждането на скъпи дворци, Кадафи инвестира парите от петрола във важни инфраструктурни проекти, не само в Либия и Африка, но и в Европа.

Гневът на лондонските лихвари всъщност е предизвикан именно заради тези инвестиции. Един от най-значимите проекти в Либия е изграждането на голяма водопреносна система. Под повърхността на две трети от територията на Либия има складове с огромни запаси от вода. Според оценките на експертите под пустинята Сахара се намират между 10 и 12 хиляди кубически метра вода.

В Либия тези източници на вода се намират под пустинята в южната част на страната, докато около 95 процента от населението живее в северната част, по крайбрежието. Тук водата е повече от необходима, тъй като има много малко обработваема земя - около 1%.

Затова Кадафи решава парите спечелени от продажбата на петрол, да бъдат инвестирани в изграждането на водопроводна мрежа в цялата страна. Това всъщност означава постaвянето на водопроводи в пустинята с дължина от около 3 900 км.

Крайъгълният камък на водоснабдяването е поставен през 1984 г. с изграждане на воден резервоар на брега на морето. Интересно е да се отбележи, че първите удари на НАТО станаха в непосредствена близост до него.

Замислено е изграждането на водоснабдяването да продължи 26 години, на 4 етапа.

Два етапа вече бяха завършени преди нападенията на НАТО, а третият вече бе във ход.

При първия етап бяха поставени тръби с дължина 1600 км, а при втория с дължина от 2 155 км. При поставянето на тръбите бяха изкопани 250 милиона кубически метра земя, а теглото на използвания цимент представляваше няколко милиона тона.

Според разчетите на този проект в държавата е трябвало да има 160 хиляди хектара обработваема земя насред либийската пустиня. Около 70 процента от водата е била предназначена за селското стопанство, докато останалата част от водата се използва за пиене в големите либийски градове.

Планирано е също така да бъдат направени и около 1300 кладенци, които да дават по 6 500 000 кубически метра вода на ден.

Предполагаше се, че подземните водни площи нямаше да бъдат изчерпани и за 4000 години.

От бунарите водата трябваше да се изпомпва в резервоарите, а всеки резервоар имаше диаметър от един километър.

Либия вече бе започнала да извлича по 2 500 000 кубически метра вода всеки ден, а плановете й бяха да бъдат извличани 6 500 000 литра вода дневно.

Експертите сравняват това с движението на 2 500 000 автомобили по 3200 км. всеки ден. С изграждането на този водопровод сред пустинята е трябвало да бъдат създадени земеделски стопанства. По този начин Либия постепенно през годините стана единствената арабска страна, която работеше упорито върху това да бъде енергийно независима.

/НИ/