Театърът в Русе срещна сериозни затруднения за осигуряване на средствата, необходими за дейността му

София /КРОСС/ От началото на тази година в Закона за държавния бюджет за 2011 г. бяха приети разпоредби, които дадоха възможност за въвеждане на нов модел на финансиране на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства. Това гласи разпространено до медиите изявление от страна на  Министерство на културата. Във връзка с прилагането на тези разпоредби Министерският съвет утвърди единни разходни стандарти за финансирането им. Със заповед на министъра на културата са утвърдени „Методика за определяне на средствата от бюджета" и „Правила за прилагане на делегираните бюджети". С тях е регламентиран механизмът, по който се предоставя авансова субсидия, сроковете, в които организациите следва да предоставят конкретна информация, необходима за извършване на преизчислението й и редът, по който се извършват последващите корекции по бюджетите на институтите.
Законовите и подзаконовите разпоредби са едни и същи и се прилагат по един и същ начин за всички институти, прилагащи системата на делегирани бюджети, без изключения, се казва още в прессъобщението.
Драматичен театър „Сава Огнянов" в гр. Русе обаче е един от малкото театри, които при тази система на финансиране срещна сериозни затруднения за осигуряване на средствата, необходими за осъществяване на дейността си още в края на деветмесечието на 2011 г. През този период театърът е имал само 16 488 бр. зрители и 99 866 лева приходи от билети при средна цена на билет около 6 лева. Отчетените показатели за брой представления, зрители и приходи са под средните за драматичните театри, поради което не осигуряват получаване на достатъчен размер субсидия за нормално функциониране на театъра. Театърът получава и финансова подкрепа и от община Русе. Явно е, че приходите, които театърът успява да осигури от билети, от субсидия и от общината, поради ниската посещаемост на представленията не са достатъчни, а освен това и тези средства не се изразходват достатъчно ефективно и целесъобразно.
Очевидно е, че мениджмънтът в този културен институт е проблематичен. Една от причините за състоянието на театъра е в разточителната структура на трупата и неравномерната заетост. Има например артист, който е получавал заплата всеки месец, а не е имал нито едно представление. Актриса, получавала ежемесечна заплата, е играла на сцената само четири пъти за шест месеца. В същото време за външни участници, привлечени за продукцията на театъра, са плащани високи хонорари. Една по-гъвкава политика от страна ръководството на театралния институт по отношение на работа с публиката и привличане на интереса им към продукцията му би дала и по-добър резултат за цялостното състояние на театъра, категорични са от културното ведомство.