Нови книги: Марако Цепенков - Фолклорно наследство, Том 6

София /КРОСС/ Това е последният том от поредицата, с която се представя фолклорното наследство на Марко Цепенков. Частите му са три: етнографски материали, лични творби, писма и документи. Най-обемна и най-значима от научна гледна точка е първата част, в която са включени предимно технологични сведения за занаятчийските сдружения (еснафите) в гр. Прилеп.

Основен акцент в описанията на еснафите е техният инструментариум. В оригиналния текст описанията на инструментите са илюстрирани със зарисовки, които са сравнително сполучливи и са направени от самия автор с мастило. Визуалните образи на описаните инструменти са включени и в тома, но за по-качественото им представяне са копирани с туш.

В направените от М. Цепенков описания на еснафите в Прилеп има и някои негови наблюдения с оценъчен характер, които смятам за важни. Например във връзка с „напредока на прилепските еснафи и омаломощието им" авторът пише:

„Докато немаше у нас машини за шев и други, всичките еснафи се множеха, напредваха и цъвтеха... Но като се внесоха у нас разни машини и като почнаха немски стоки да ни се внисат, при всичко що беха калпави, но нали по-евтини, ни конкурираха нашите стоки и от ден на ден не опропастиха, и туку речи, всичките еснафи се уничтожиха с изклучение на неколку еснафи" . Описанията на повечето еснафски сдружения, на съответния им инструментариум и до известна степен на техните продукти са същевременно и източник на информация както за битовата култура на населението в Прилеп по принцип, така и за облеклото на това население в частност.

В материалите на М. Цепенков са описани и някои традиции на други етноконфесионални общности. Става дума за свиренето на саз, практикувано от ъшъци (членове на бекташкия орден, които не са провели инициация), т.е. от турци бекташи в Прилеп. „Со сазоите, отбелязва авторът, най-многу свиреа ашиците -стихотворците турци, даруани да декламират. Много пати двайца ашици седеа во кавето еден спроти другьи и кье [г/и удреа сазоите да свират. Дека /сет/ големи глаите от сазоите, околу една педа широкьи и уще по-долзи, та кой кье чуе и не гледа, оти се/т/ тамбури, кье стори, оти сет некой керван камили, нижани со дзво/н/ци и кло/по/ тарци. Седат сума турци во кавето, пият тутун и сите /г/и чекаат ашиците, да запеат и да засвират. Многу пати одев да слушам нивните песни, арно ама не можеф да /г/и вързам во умо, чункьи песните /г]и пееа на персиискьи язик" . Описанията на някои предмети свидетелстват и за конфесионални влияния. Имам предвид описанието на един сватбен байрак (уруглица), в декорацията на който са включени както християнски, така и мюсюлмански символи.

Според М. Цепенков „уруглицата е напраена од алоа богасия, околу едно метро долга и малку по-тесна. Шаркьите му се[т/ шиени од бело асе, за да се познаваат от по-далеку: кърстои, кучиньа, петли, змии, око, рака и много другьи работи. На кърсто най-озгоре има закачено едно алоо яблоко и една кьиска од босильек, и джунджуле. Закачена йет на еден як драк и ко/г/а кье ода/т] по невеста да земаат од едно село на друго, нункото кье я носи уруглицата".

Личното творчество на М. Цепенков е представено от една ..историческа пиеса" със заглавие „Църне войвода", от един очерк за живота и дейността на „Войвода Стефо Николов Скендер" и от няколко поетични работи, написани в стилана народната песен. Авторските изяви на М. Цепенков са по същество любителски и имат само документална стойност.

Всички писма и документи, включени в тома, се публикуват за първи път. От представените писма 15 са на М. Цепенков и едно е на сина му Коста. Повечето от тях са до Методи Кусев - Велечки епископ, впоследствие Старозагорски митрополит. Шест oт писмата са до проф. Ив. Шишманов.

В тях се разкрива предимно личната драма на М. Цепенков, въпреки че дават основание и за някои други изводи. Освен течи шест писма М. Цепенков е изпратил на проф. Ив. Шишманов една жалба и една молба. Запазена е и молба на М. Цепенков до Народното събрание. Молбите до проф. Ив. Шишманов и до Народното събрание са писани по един и същи повод - свързва ги надеждата на М. Цепенков да получи пенсия за заслуги.

От писмото на Коста М. Цепенков, което е до Методи Кусев, се разбира, че баща му умира на 29 декември 1920 г. в 5 ч. след тридневно боледуване на 96 години. Представените в тома материали се съпровождат със справочен апарат, включващ бележки на М. Цепенков, бележки на редакцията, показалец на личните имена, показалец на географските имена, показалец на празниците, съкращения на използваните източници, резюме на руски и английски език. В края на текста има приложение със снимки на М. Цепенков и на някои негови съратници, както и на места, свързани с живота и дейността му.