От кога се увеличава минималната работна заплата?

Пламен Димитров, президент на КНСБ; Евгени Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, в интервю за БНТ, „Денят започва”

Водещ: Доходи и бюджет. Добро утро казвам на Пламен Димитров, президент на КНСБ и Евгени Иванов, изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/, здравейте. Нищо не разбрах, от кога се увеличава минималната работна заплата? Вие искате това да се случи от 1 януари догодина, трябваше да се увеличи от 1 април, сега разбирам, че с един месец по искане на финансовия министър Симеон Дянков се отлага за 1 май. Последно?

Пламен Димитров: Последно 1 май. Не мисля, че това разиграване е в полза на някого. Но в края на краищата по-важното е, че в рамките на около девет месеца ние постигнахме едно увеличение на минималната работна заплата на две стъпки с повече от 20 процента, едно наше искане заложено в началото на настоящата година още през пролетта. Това, според нас, е стъпка във вярната посока и дава стимул както за увеличение на минималните доходи и оттам на импулс в сферата на доходите по цялата верига.

Водещ: Господин Иванов, има ли смисъл да дискутираме по датата, от която ще се увеличи минималната работна заплата или това е второстепенен въпрос, по който да не се занимаваме много?

Евгени Иванов: За нас това изобщо не стои на дневен ред. Ние от самото начало подкрепихме първата стъпка почти без условия, а втората поставихме едно условие – да бъдат развързани един пакет от съпътстващи плащания над 50 на брой. Това беше направено, но за съжаление има разнобой в квотата на работодателите и това беше използвано вчера по един или друг начин, че това едва ли не е искане на работодателите. Аз лично не съм чул такова искане, но за съжаление в нашия ъгъл има шест организации, които повечето от тях не знаем кого представляват и по тази причина това беше основна тема.

Водещ: Ще поговорим и за това, но само за да е ясно на зрителите ни, КРИБ, която е най-голямата работодателска организация и Съюз „Възраждане”, само вие подкрепяте увеличението на минималната работна заплата. Останалите работодателски организации са против. Какви са техните притеснения, разбирате ли ги, все пак, от какво са продиктувани те?

Евгени Иванов: Спектърът от аргументи е доста широк, от чисто синдикален, което не е присъщо на една работодателска организация до съмнение, че това ще навреди на бизнеса. Аз не знам на кой бизнес ще навреди, тъй като ако те плащат заплати на нива 290 лева, аз смятам, че изобщо нямат място в икономиката на държавата. По тази причина смятам, че първо трябва да разберем кого представляват тези, които дават мнение по нивото на заплатата с ясни и точни критерии, да намерим един механизъм да изпразним отвреме навреме басейна и да видим кой плува с бански, кой плува без бански. Правителството и синдикатите желаят да видят един стабилен партньор, който поема ангажименти, който може да изпълни тези ангажименти и така да върви социалния диалог, иначе остава едно празнословие.

Водещ: Господин Димитров, вие имате ли някакви притеснения, че анти-гласа на останалите работодателски организации, глас против увеличаването на минималната работна заплата може да спъне нещата, или да ги отложи още повече във времето?

Пламен Димитров: Не, не мисля, още повече няма реални аргументи, икономически, които да коментираме. Минималната заплата остава да е толкова ниска от икономическа гледна точка, че тя не възпрепятства развитието на пазара на труда. Да, пише го в учебниците по икономика, че има такива зависимости, но те действат от определени нива нагоре. И това се доказва... вчера ние направихме едно изследване, нашият пореден анализ за издръжката на живота и развитието на доходите и самото развитие на икономиката. В повече от една трета от отраслите на реалния сектор имаме ръст на промишленото производство и ръст на реалните работни заплати, и слава Богу и ръст на заетите. Над 17 процента ръст на промишленото производство, ръст на реалната заплата – близо 11 процента, в производството на машини и оборудване 27 процента ръст на промишленото производство, по 14 процента ръст на минималната работна заплата. Има и други естествено, като строителство и други, които вървят надолу. Казвам това, за да покажа, че в реалната икономика заплатите продължават да растат когато расте производството и продажбите и минималната работна заплата  е далеко от този смисъл, който влагат някои работодателски организации – да видите, че там е истинския дебат. Не е там истинският дебат, истинският дебат е какво произвеждаме и какво плащаме на работниците истински.

Водещ: По линията на бедността, разбрахте ли се? Социалният министър предлага тя да е 236 лева, бизнесът иска малко надолу?

Пламен Димитров: Мисля, че методиката, по която се изчислява този път е коректна – 65 процента от реалния доход, както е възприета в решението на правителството, консултирано с нас преди време, така че 236 лева всъщност дори остава над нетния размер на новата минимална работна заплата, която ще бъде в сила от 1 май. Там е малко под 230 лева, като махнем данъците и осигуровките от 290 лева. Аз мисля, че това е едно приемливо ниво, още повече че е важно методиката да бъде прилагана, а да не коментираме какво тя произвежда като число. 

Водещ: Господин Иванов, 218 предлага бизнеса?

Евгени Иванов: Не, не сме предлагали, поне КРИБ не е предлагал тази цифра, методиката е ясна, това е медианния доход, договаряме процента, това е този, който се движи. Договорихме го и не сме имали никакви обструкции, но ето пак, виждаме че има една по-дълбоко отиваща негативна хипотеза, че тези, които защитават ниски нива на минималната работна заплата, ниски нива на линията на бедност, на практика пребивават в сивата икономика. Това е големият проблем. Защото има една голяма част от фирми, за щастие нито една от тях не е член на нашата организация, които плащат на своите работници на нивата, които са договорени, тоест, минималните нива, а останалата част се плаща в пликче под масата. Виждате какви са загубите за бюджета, за осигуряването и разбира се това дава един много сериозен марш, конкурентно предимство на фирмите от сивата икономика, спрямо тези, които са в светлия сектор.

Водещ: Господин Иванов, има ли шанс да се преброите вие, работодателските организации, за да стане пределно ясно кой кой е, кой колко работодатели представлява, да има пълна легитимност на всяка една от работодателските организации?

Евгени Иванов: В момента текат преговорите по критериите и смятам, че за първи път имаме уникалния шанс да разберем кой кой е, и да сведем цифрата 6, до едно нормално, приемливо за България равнище.

Водещ: От 6 до колко – 3?

Евгени Иванов: Не повече от 2-3. И то не бройката е важна, а кой изпълнява критериите, а критериите трябва да бъдат завишени, тъй като в момента критериите са толкова ниски, че който пожелае може да събере една чета и да влезе в Тристранката и да дава мнения по икономиката на държавата.

Водещ: Господин Димитров, вчера тук беше финансовият министър Симеон Дянков и той каза, че този бюджет, бюджетът за догодина, е първият, който излиза от финансовата нестабилност и първият, който може да води активна социална политика. Съгласен ли сте с това?

Пламен Димитров: Не съвсем, поне на този етап не виждаме някакви реални знаци в тази посока. Напротив, бюджетът е силно консервативен, рестриктивен и много лесно повтаря същия бюджет, като политика, като философия, като пропорции и като сценарий, ако щете. Той залага на едни подценени приходи, силно подценени приходи, които и финансовият министър признава. Сметнатите приходи са поне три пъти по-малък растеж на икономиката, което скрива веднага около 400-500 милиона лева минимум, в зависимост от това какъв растеж са получили истински, в брутния продукт, знае, че няма да е 2.9, както е заложено в бюджета, че е по-малко, но колко по-малко никой не знае. Бюджетът е смятан на 0.51, тоест от тези 400-500 милиона, скрити в ръкава, ако се изпълнят своевременно, ние това искаме да бъде записано в бюджета, да има сигурна гаранция, че от средата на годината ще отидат за социални разходи. Тогава значи, че един пакет и за пенсии, и за работни заплати, може да бъде реализиран, тъй като – 10 процента увеличение на всички заплати в бюджетните  системи,  дали ще бъде оптимизация на персонала или без... втори въпрос, как това ще се прилага в системите, тъй като те са различни, но 10 процента да има увеличение на работните заплати и 10 процента увеличение на всички пенсии, струва около 500-520 милиона лева, от 1 юли имам предвид догодина. Така че, това е важното, дали приходите ще бъдат изпълнени, както ние виждаме един резерв и ако бъдат изпълнени, да бъдат изпълнени... в бюджета да бъде записано, че няма да бъдат харчени за нещо друго, а специално и целево от 1 юли за увеличение на доходите. Така да стимулираме потреблението и тогава ще може да кажем, че има някаква активна компонента на бюджета и ще стимулира както потреблението... тъй като да излееш 600 милиона наведнъж за едно полугодие е сериозна инжекция за потреблението, макар че, не е кой знае каква на фона на милиардите, които се потребяват, но въпреки всичко е важно да бъде стимулирано. И на следващо място, да може по този начин хората да разберат, че... хората, които зависят от бюджета, да разберат че, държавата и правителството наистина мисли за тяхното житие-битие. Това е четвърта година, в която доходите са замразени, четвърта година, при тези цени, за които вчера ние говорихме и ръстове на стоки и услуги. Хранителни стоки, най-вече, ще припомня само, че 10 процента са нараснали хранителните стоки като цени за най-бедните. В кошницата на ограниченото потребление, тези 77 стоки и услуги, които потребяват най-бедните, около 10 процента за година само. Ако минат две-три години, ще бъдат 20-30 процента. Тест, нужно е, и икономически е нужно такава инжекция, възможна е за бюджета, без да се разваля макробаланса, според нас, без да се търсят допълнителни разходи. Хубаво е, че финансовият министър възприе нашето предложение да не пипа резерва. Това беше предложение на КНСБ да върне на 4.5 милиона резерва и той го чу. От друга страна, в разходната част ние  мислим, че може малко да отпуснем, мъничко, съвсем малко. Той предложи в Брюксел 1.5 в Националната програма за реформи, той го предложи дефицит, сега говори за 1.3 в бюджета, според нас тази разлика от 0.2 процента са 160 милиона отново. Аз затова говорех в милиони, за да стане ясно на всички за какво иде реч. 160 милиона са много пари, тъй като 10 милиона да речем стигат, за да помогнем на Спешната помощ да не бедства.

Водещ: Той вчера го каза, Гърция е причината за това намаляване.

Пламен Димитров: Прекалено малки проценти, това са буфери, аз разбирам, но има един голям буфер, 4 милиарда, 4 милиарда той си е оставил възможност  за имитиране на дълг, вътрешен дълг, което наистина е сериозни буфери и другите могат да бъдат балансирани.

Водещ: Господин Иванов, според вас, проектобюджет 2012 е само бюджет на реформите, или на липсата на реформи?

Евгени Иванов: Първо, бюджетът е консервативен, което нас ни устройва, нормално е. Бизнесът иска един консервативен бюджет. Това е бюджет не на реформи, но бих казал на начало на реформи. Виждаме, че има движение в сектор образование, средното образование, и съответно веднага има ресурс, не особено голям, но за начало впечатляващ – общо 60 милиона за образование и култура. Тоест, ние обвързваме нашето съгласие по бюджета като цяло с провеждане на реформи. Това, което от години чака – администрация, електронно правителство, здравеопазване. Но бих се върнал малко на буферите. Аз не бих насърчил министърът на финансите да търси ресурс в България, тоест, да имитира вътрешен дълг. Това означава изпомпване на ресурс от бизнеса. В момента България има добър, сериозен рейтинг. Може да търсим, ако се наложи, финансиране отвън. Тоест, да имитираме външен дълг, а не вътрешен дълг.

Водещ: Моля ви, да завършим с блиц коментар на вчерашното компромисно решение на кабинета по отношение на привилегиите на служителите в силовите ведомства – в МВР, в Министерство на отбраната. Господин Иванов, доволен ли сте от това решение?

Евгени Иванов: : Аз щях да завърша точно с това, защото това е наше искане. Това е вътрешен ресурс, който може да бъде използван.

Водещ: То не беше изпълнено в цялата му пълнота, за която вие настоявате?

Евгени Иванов: Да, за съжаление. Това са горе-долу на 50 процента. Не може една категория български граждани да бъде далеко над основната част от нашето икономически активно население по отношение на привилегиите. Привилегиите да бъдат до Гърция. Искаме една равнопоставеност, плавна в годините, така че, когато дойде време да се пенсионираме, да се пенсионираме почти на равни условия.

Водещ: Господин Димитров, и вълка ли е сит, и агнето ли е цяло?

Пламен Димитров: Рязането на права не е никога нещо, което ще подкрепим, от друга страна ще завърша така. Както ние се съгласихме навремето секретарката на директора в мината да не е категория, да не е първа категория, тоест, да не се пенсионира по-рано и да не ползва привилегии, но миньорът да ги ползва, мисля, че и тук става същото в момента, така че, мисля че има някаква логика.

Водещ: Добре. Благодаря ви – Пламен Димитров и Евгени Иванов, гости на „Денят започва”.