Как кризата в Гърция ще се отрази в региона?

Емил Хърсев, финансист, в интервю за БНР, „Преди всички”

Водещ: Добро утро, г-н Хърсев.

Емил Хърсев: Добро утро.

Водещ: Малко апокалиптични заглавя днес и в нашата преса – „Гръцки огън пали лихвите”, казват колегите от „Стандарт”, да очакваме увеличаване на лихвите по кредитите и отново завъртане на някаква спирала. Склонен ли сте да приемете такава теза?

Емил Хърсев: Пряко едва ли да се отрази толкова бурно това, което се случва в Гърция, просто защото ние нямаме толкова сериозни създадени връзки с гръцката икономика. Единствено бих се съгласил с логиката, че се увеличава рискът изобщо в Европейския съюз и нивото на риска на Балканите, тъй като такава е логиката на мислене по принцип на световните пазари, в смисъл на региона се гледа като на едно цяло. Това е единствената логика, поради която бих могъл да приема, че поради увеличаване на риска в този регион отново, за пореден път, има известно основание за корекция на лихвите. Но в никакъв случай нищо драстично и нещо, което да прозвучи като огън, като пожар, като каквото и да било. Просто, както и досега, забелязвате, че той, пожарът, си бушува вече над година у съседите, при нас не се е пренесъл. Не виждам основание за сериозен, даже за никакъв страх не виждам основание. По-скоро въздействието на това, което се случва в гръцката икономика е положително, колкото и странно да звучи, за нас.

Водещ: Да, това вече чухме и от финансовия министър под някаква форма в негови публични изяви. Кажете всъщност каква е логиката на позицията на Гърция за референдум? Тълкува се в различни посоки – че се търси политическа подкрепа с този ход…

Емил Хърсев: Не съм квалифициран, за да ви отговаря, трябва да питате някой политолог-византолог вероятно, защото няма икономическа логика и всъщност няма и икономическа цел тази стъпка. Тя не е в сферата на икономиката. Това е в областта на чистата политика и вероятно в политическата психология.

Водещ: Но ще доведе до някакви икономически последствия. Вероятно и дните до провеждането на този референдум също биха могли да имат различни проявления в такава посока, която е във вашата сфера, или не?

Емил Хърсев: Да, последиците са винаги икономически . В смисъл едно задържане на договорените вече плащания за Гърция, разбира се, би могло да бъде и фатално. При положение, че наистина до края на декември се проведе въпросният референдум, тоест се извърши плащането, най-вероятно няма да има чак толкова съдбоносно значение. Но така или иначе в момента се поставя на карта цялото бъдеще, близко бъдеще на гръцката икономика в зависимост от един ход, който, пак ви казвам, няма самият той икономическо основание. Но не бих го направил, ако бях на местото на гръцкият министър-председател, по никакъв начин, каквото и да значи това. 

Водещ: Да, но ние малко коментираме, ако ви прави впечатление, за референдум, но ние не знаем какъв ще бъде въпросът на този референдум, пък той се тълкува като или референдум, или фалит, отказ от излизане, през този референдум или чрез този референдум, от еврозоната за Гърция.

Емил Хърсев: Каква ще е точната формула на въпроса аз, разбира се, не бих се наел да съдя, но ясно е, че въпросът ще бъде отправен така, че да се одобри или да се отхвърли споразумението между Гърция и официалните кредитори от ЕС по повод на предложената неотдавна в Брюксел оздравителна сделка за Гърция. Това е. Има един пакет от мерки и въпросът е приемаме ли ги тия мерки или отиваме във фалит, това е. 

Водещ: Е, тук малко не е ли риторичен въпросът за гърците, които протестират от месеци насам и показват недвусмислено какво мислят по въпроса и какво искат?

Емил Хърсев: Хич не мисля, че е много недвусмислено, че някой въобще си е поставял този въпрос дори, камо ли пък да му отговаря. Тези протести първо се съмнявам, че са достатъчно представителни за гръцкото общество, второ, едно е да протестираш и да псуваш, ей така да викаш (…), макар че, разбира се, сам си е виновен, (…), когато на някой друг може да си изкара гнева. Друг е въпросът, когато трябва да отговориш, в смисъл – стягаме се или мрем.

Водещ: Смятате, че няма емоцията да изиграе някаква роля, когато трябва да се отговаря на въпроса на референдум?

Емил Хърсев: Не. Аз съм почти убеден, че така поставен сериозно въпросът пред гръцкия избирател, референдумът ще завърши с просто очевидния отговор. Няма друг шанс. Няма друг шанс да оцелее изобщо Гърция като смислена икономика и държава. да не се (…),      това е гръцки термин, доколкото са ми го обяснявали, както примерно при нас беше положението през 1992 – 19967 година. Тежък провал.

Водещ: Ако това обаче все пак се случи, г-н Хърсев, струва ли си да го коментираме пак като ефект върху самата Гърция, икономиката, и региона, вие самият го казахте, и ЕС като цяло?

Емил Хърсев: Вижте, това пренасяне в регион, където, виждате, няма значение. Когато България фалира, да забелязахте Гърция да фалира случайно, или пък Румъния? Не, разбира се, не, разбира се. Напротив, щракаха с пръстите и даже пазаруваха в България, каквото и да било – от домати, до заводи и банки без пари. Нали.

Водещ: Сега с обратен знак, така ли, при евентуален подобен развой?

Емил Хърсев: Обратен знак трудно поради липсата на капитал в нашите джобове и сметки, така че обратният знак също няма да се получи. Да участваме в приватизацията на гръцките 580 и колко общо острова… С какви пари? Ще продават седемстотин и не знам си колко хиляди имота. А кой да ги купи, какво да ги прави? Трудно ще е и трудно ще е да се възползваме кой знае колко при нас от не дай Боже едно подобно развитие. Но така или иначе няма друга логика. Когато си стигнал до там, че да зависиш единствено от благоволението на кредиторите, просто идеята да правиш крачки ида се отказваш от логичното решение няма полза.

Водещ: Да видим докъде ще доведе. Чухме вашата прогноза. Вие не вярвате и вярвате, от друга страна, в здравия разум на гърците.

Емил Хърсев:  Да

Водещ: Благодаря ви. Финансистът Емил Хърсев в ефира на „Хоризонт”.