Металурзите: Нараства делът на оползотворените отпадъци

София /КРОСС/ Общият   обем   произведена   стомана  в  страната  през  2010 г.  е   с 14.2 хил. тона или с около 2% по-голям в сравнение с 2009 г. Това показват данните на Българска асоциация на металургичната индустрия. Асоциацията представя доклад по повод 5 ноември - Ден на металурга.

През 9-те месеца на 2011 г. обемът на произведената течна стомана нараства с 93.0 хил. т или с 16.5 % спрямо същия период на 2010 г. На този етап „Стомана индъстри” АД остана единствен производител на течна стомана и от 2010 г.  увеличава своето производство.

Делът на произведената в България стомана през 2009 и 2010 г. и 9-те месеца на 2011 г., спрямо общото производство на ЕС(27) се запазва почти постоянен и е съответно 0.59 % , 0.52 % и 0,53%. Производството на стомана на човек от населението в България е повече от 3 пъти по-малко от средното европейско ниво. 

Започналата от 2008 г. тенденция да намаляват количествата на произведените ВЧМ се запазва до 2010 г. Освен от кризата, това се дължи на спрените мощности за производство на плосък прокат (влиянието на „Кремиковци” АД).

През 2010 г. производството на дълги валцувани продукти също намалява с 53.5 хил. тона или спад от 8.1 %, спрямо предходната, но за  9-те месеца на 2011 г. е отчетен ръст от 33,8 %.

През 2009 г. и 2010 г. производството на изделия от валцувани черни метали също намалява, съответно с 60 % и 40 %, спрямо съответните предходни години. Значителен е спадът в производството на стоманени тръби - общо с 52.3 %, която тенденция се наблюдава и през 2011 г. Въпреки това за 9-те месеца на 2011год. в общото производство на изделия се наблюдава ръст от 15.9 хил. тона /36.5 %/.

По отношение на цветната металургия от асоциацията обобщават, че през 2010 г. производството на  електролитна мед нараства с 9.5% спрямо предходната и е около два пъти повече, в сравнение с 2008 г. През 9-те месеца на 2011 г. тенденцията за ръст в производството на електролитна мед се запазва и в сравнение със същия период на 2010 г. увеличението е 3.3 %, а спрямо 9-те месеца на 2008 г. увеличението е повече от 2.2 пъти.

Както по обем, така и в стойностно изражение, износът на цветни метали и изделия от тях превишава около три пъти вноса. Това определя цветната металургия като изключително важен експортен сектор, който формира положително външнотърговско салдо от над 2.8 млрд. лева. Постигнатите показатели и капацитета на цветната металургия налагат извода, че тази дейност вече определя облика на сегашната и бъдеща индустрия на страната.  Изключително важно е да се знае, че произвежданите основни цветни метали са с много висока чистота и качество, което определя и тяхната добра реализация на световните и европейски пазари. Като дял от общото производство на ЕС(27) през 2010 г. българските цветни метали представляват, съответно за:

електролитната мед -  8.3%; олово    -    5.12%; цинк     -    4.24%.

При население на  България 1,5 % от това на ЕС/27/, тези високи проценти за българското производство безспорно поставят  страната ни на европейската индустриална карта, като  значим производител на важни и стратегически за всяка развита икономика суровини.

Икономическа криза по-силно повлия на производството в черната металургия. Към това се добавя и негативното отражение от спиране на мощностите в „Кремиковци” АД, довело до спад в обема на  продукцията и в износа. Затова показателите за стоманодобива през следващите няколко години трудно могат да  достигнат нивата от 2007-2008 г.

Металите, като продукти, които изцяло подлежат на рециклиране, практически имат безкраен жизнен цикъл. Това позволява на съвременната металургия да отговори на предизвикателствата за опазване на природните ресурси, като увеличава дела на вторичните метали. Тази задача стои и пред българската металургия, а успеха се постига при добро сътрудничество между бизнеса и държавата. Фирмите от металургична индустрия ще работят за този успех.

Проектите и инвестиционните програми на фирмите са гаранция, че българската металургия, въпреки съществуващите проблеми от кризата и несигурните международни пазари, ще продължи да бъде водещ сектор в икономика на страната. Новите технологии и съоръжения, които се внедряват, съответстват на най-добрите европейски и световни практики, производствените процеси отговарят на съвременните изисквания за енергийна ефективност и екологосъобразност.