Откриха неизвестни ръкописи от младостта на Венко Марковски

На младини известния поет е харесвал съгражданката си Мария Тютюнджиева

Скопие, РМакедония /КРОСС/ Ценно четиво за историците и филолозите и особенно за онези, които се интересуват от по-близкото миналото на Македония и България е най-новата книга на Виктор Габер, посветена на живота и делото на Венко Марковски. Монографията е доста обширна, като нейната втора част е изцяло документална и включва неизвестни досега ръкописи на ученика Вениамин Миланов - Тоше, по-късно Венко Марковски, които автора - македонския дипломат Виктор Габер "открива случайно" в мазето на семейната си къща преди две години.

В книгата за първи път, и то в оригинал-така както са написани, се публикуват са любовни песни, новела, трагедия, трилогия и драмата в стихове "Мария Тютюнджиева", пише днес македонския вестник "Вест".

"След като завършва четвърти клас в Мъжката гимназия в София и след като не успява да премине през матурата, Венко се завръща във Велес, при сестра му, която е омъжена за геолог, за да се успокои и да се подготви отново за полагането на матурите. Именно тогава се влюбва в леля ми. Майка ми има още две сестри, а любовта му е средната - Мария Тютюнджиева. Тя излиза с него, виждат се и той започва да пише любовна поезия, както и драма в стихове. По същото време прописва и патриотични песни... И всички тях, един учител от Велес, който е роднина на семейството на име Сребро ги поставя в една тетрадка или ракатка", разказа вчера след промоцията на книгата в Скопие авторът й Виктор Габер.

Той добавя, че говори за 1934 г. - годината, когато убиват крал Александър. През юни Марковски вече е в затвора, заподозрян за убийство на югославския крал. Той е другарувал в Скопие с Глигоров, Димче Аджимитревски, с Мино Миновски, Зокович, Младенович и други, като образуват организация, която се нарича МОРО, и в която членовете й са били ангажирани да пишат и да общуват на местния диалект, да го наречем Скопски.

"Той по това време има вече свой изграден революционен стил, значително повлиян от Кочо Рацин, който е бил по-стар от тях в организацията и е бил работник, а те ученици. След един месец престой в ареста Венко е освободен, защото няма доказателства около убийството на краля. Тогава се връща във Велес, но полицията е зад петите му. През Загреб, Виена, където се грижи за издаването на в. Македония, бяга отново в София, където се жени. Но леля ми има ръкописите му, защото той й ги оставя да ги скрие от властта. В 1942-43 г. тя се омъжва и дава записките на майка ми-нещо, което аз не знаех. Значи, те бяха три сестри, които горе-долу по едно и също време са бременни и са родили през 20 дни своите деца", споделя Габер. 

"Бяха много близки и затова леля ми Мария решава да даде ръкописите на майка ми. Рано губя майка си. Тя ги е пазила, но не е казала на никого за тях, тъй като през първите години след войната книгите на Венко бяха често срещани. Тя е съхранявала добре материала, тъй като го е опазила и от наводнението и от земетресението. През 2009 г. когато се върнах от Австралия сестра ми ми вика: "Виктор, виж какво е това от майка ти". "Кога да видя, какво да видя", разказва Габер интимната история около новоткритите текстове на оспорвания и до днес македонски дисидент Венко Марковски.

След консултации с експерти решили, че те са ценни и че трябва да бъдат публикувани.

Нови текстове за ново преразглеждане

За езиковите аспекти на книгата "Кръстопътищата на Венко Марковски" вчера говореше поета и езиковеда проф. Трайко Стаматовски, автор на няколко изследвания в областта на македонското езикознание през ХІХ в. Като се има в предвид, че става дума за непубликувани досега текстове Стаматовски ясно посочи, че след тези свои ранни творби Марковски вече може да се поставя редом до тези, които дълбоко са изорали гънките на съвременния македонски език. За литературните постижения на поезията в тази книга говори и проф. Атанас Вангелов. Той добави, че тези новооткрити части може би трябва да ни накарат да променим отношението си към Марковски, който като автор и човек преминава на страната на България през неговата втора част от живота, защото, според Вангелов, идентичността може да е персонална и може да е променлива категория.

/НИ/