Икономическа пропаганда и реалност

Анализ от Ивайло Калфин, член на Европейска парламент и заместник-председател на Комисията за бюджети на ЕП,  по икономическата прогноза на Европейската комисия за България и за рисковете от продължаването на икономическа политика на правителството в кризисната европейска среда.

Коментарите на прогнозата на Европейската комисия за икономическата перспектива за 2012 и 2013 г. са свързани с очакването за продължителна рецесия в ЕС. Повечето анализатори обаче така и не се спряха на конкретните измерения за България.

А прогнозата на Европейската комисия е много ясна: България има много по-слаби шансове за растеж от останалите страни членки. Запазва се крехка финансова стабилност, но тя се държи единствено на износа, който сам по себе си е несигурен заради проблемите на европейските пазари.

Дори, когато кризата завърши и европейските икономики се завърнат към растеж, България ще изостава от своите партньори. Безработицата ще остане сред най-високите в Европа. Доходите ще бъдат на много ниско равнище.

Тези констатации означават, че България води сбъркана икономическа политика, която се потвърждава още един път в предложения бюджет за 2012 г.

Понеже в коментарите на един предишен блог някои ми казаха, че правителството е отчело като положителна прогнозата на Европейската комисия, бих искал да уточня, че пропагандата трябва да се раздели от реалността.

Действително ЕК не предвижда срив, а по-скоро стагнация в България. Това обаче не е никакъв успех. Защото след кризата България ще излезе отново с остаряла и неконкурентна икономика. Това ни отдалечава, а не ни приближава до държавите, които изпитват по-дълбока рецесия, но след нея ще излязат по-конкурентоспособни и ще растат много по-бързо. В очакванията за България се вижда много добре основанието за нашите проблеми. Ниското вътрешно търсене води до фалити на фирми и до трайна безработица. Да разчиташ като на основен фактор за растеж на износа към ЕС, е най-малкото прекалено оптимистично в този момент. Очакванията, че ще нарасне използването на европейски фондове също няма основания в това, което действително се случва в България, тъй като страната ни е на последните места по усвояване.

Какво е необходимо? Конкурентоспособност! Това е ключовата дума.

Бюджетната политика, стабилността на банките са важни, но те трябва единствено да създават средата, в която да се провежда целенасочена политика. Политиката, която е необходима на България е свързана с привличането на инвестиции към технологични области и производства, с ограничаването на износа на суровини и насърчаване на тяхната преработка в България, с увеличаване на вътрешното търсене, което да подкрепи възстановяването на малките и средни предприятия, с образованието и науката. За съжаление, нито един от тези приоритети не се вижда в политиката на правителството. Ето защо ЕК ни казва, че и след кризата ще продължим да изоставаме. Дано да имаме уши да го чуем.