Арабска пролет и в Арабската Лига

Кайро, Египет /КРОСС/ В продължение на години Арабската лига се счита за един уютен клуб на арабските автократи и диктатори, коментира БиБиСи. Но централата на Лигата е едва на няколко стотин метра от площад Тахрир, в централната част на Кайро. И ефекта на протестите там, които свалиха от власт бившия египетски президент Хосни Мубарак, все още отеква из мраморните зали на Лигата. През март Лигата гласува „за” зона на забрана за полети над Либия. Този ход доведе до резолюция на ООН и последвала намеса на НАТО. Без гласа на Арабската лига обаче това не би било възможно.

Сега Лигата предприема също толкова драматична стъпка, отстранявайки Сирия от работа в отговор на продължаващото насилие в страната. Членове на Сирийската опозиция, които години наред са били игнорирани, сега са поканени в щаба на Арабската Лига, която цели да им помогне, координирайки усилията им. Всичко това се лансира не от традиционния арабски лидер, Египет, ами от Катар, чийто министър-председател е председател на Комитета на министрите, занимаващ се с Сирия. Сирия, от своя страна, незабавно атакува Лигата като я набеди за инструмент в ръцете на САЩ.

Новите правителства на Тунис, Либия и Египет тепърва започват да променят статуквото на Лигата. Сдобивайки се с демократична легитимност, и при евентуални други успешни революции, динамиката на Лигата ще се промени още повече.

В продължение на години коментатори твърдят, че Лигата не може да се споразумее за действия, защото е прекалено разединена. Сега, на теория, тя би трябвало да е още по-разделена между демокрациите и арабските автокрации. Въпреки това, през последните месеци тя предприема две от най-решителните си действия в 66-годишната си история.