Изключителни ценни паметници на културата показват в НИМ

София /КРОСС/ Със заповед на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на Националния исторически музей бяха предадени около 10 000 изключително ценни паметници на културата, конфискувани в полза на държавата от Софийска градска прокуратура през 2004 г. от група дилъри. Историческите ценности са от всички времена и епохи - от праисторията до ХХ век включително. Най-ценни от тях са:

Монетни съкровища:

- Част от колективна находка, състояща се от 10 броя цели и 12 брой фрагментирани сребърни български средновековни монети на цар Михаил Шишман от типа „царят конник". Това е втората известна за сега колективна находка от тези редки български средновековни монети.
- Общо 154 броя сребърни средновековни монети от ХІV век, които са част от колективната монетна находка от с.Тишевица, Врачанско. От тях 93 броя са български имитации на венециански и сръбски грошове и оригинални сръбски грошове и 61 броя са сребърни грошове на българския цар Михаил Шишман - Асен. Съкровището от с.Тишевица е единствената открита до сега колективна находка, съдържаща много редките сребърни монети на цар Михаил Шишман - Асен, сечени в Северозападна България /Видин/. Тази изключително важна в научно отношение находка, намерена през 1978 г. беше разпиляна в по-голямата си част от прекупвачи, без да бъде предадена, както изисква ЗПКМ в музейните сбирки. Наличните тук 154 екземпляра от нейния състав представляват една от най-големите, укривани части от това съкровище, имащо национално значение.
- Част от колективна находка от сребърни монети на цар Иван Страцимир - 56 броя.
- Част от колективна находка, състояща се от сребърни монети на цар Иван Александър със сина му Михаил Асен - 47 броя.
- Част от колективна находка, състояща се от общо 111 броя сребърни български средновековни монети от ХІV в. От тях 46 броя са малкомодулни грошове от типа „Иван Александър с Михаил Асен" и 65 броя са сребърни грошове на Иван Шишман.
- Колективна находка, състояща се от 1111 броя сребърни монети от края на ХІV в. От тях 220 броя са на българския цар Иван Шишман и 891 броя са на турския султан Баязид І. Това е едно типично монетно съкровище от времето на окончателното завладяване на българските земи от османските турци. Явно, то е било закупено много скоро преди изземването му в качеството на веществено доказателство, тъй като влизащите в състава му монети са били открити по време на обиска все още в „насипно състояние" - наблъскани в пластмасово шише от шампоан.

Печати на български средновековни царе:
- Едни от най-важните културно-исторически паметници, обект на настоящата експертиза, за които с пълна увереност можем да твърдим, че са не само с национално, но и със световно значение, са оловните печати /моливдовули/ от епохата на Първото българско царство.
- Моливдовул на княз Борис І /Михаил/ - 1 брой; моливдовули на цар Симеон І - 4 броя; моливдовули на цар Петър І - 5 броя; оловна пластинка /отпечатък от матрица за моливдовули/ на Георги чрънец и синкел български. Това са едни от много малкото запазени до наши дни оригинални документални свидетелства за българската държавност от епохата на Първото българско царство. Тяхната научна, музейна и патриотична стойност е неоценима. Подобни паметници се откриват най-вече всред развалините на големите старобългарски административни центрове, преди всичко в столичния град Преслав. Състоянието на запазеност на тези описани 11 броя старобългарски моливдовули, както и техния външен вид, показват, че те са били извадени от земята сравнително скоро преди да бъдат иззети като веществени доказателства. Същото следва да се отбележи и за основната част от голямата група византийски оловни печати /моливдовули/. Тези паметници имат много голямо значение като оригинални документални извори от средновековната епоха, включително и за българската средновековна история.

Предметни паметници:
- Колективна находка от сребърни накити от ХVІІ-ХVІІІ в. /две огърлици, колан, гривна и кания за нож/ - произведения на Чипровската златарска школа. Тази колективна находка е много ценна в качеството си на комплексен културно-исторически паметник, съставен от великолепни образци на българското златарско изкуство от периода ХVІІ-ХVІІІ в. Особено интересно е използването на златни византийски монети от ХІ в. като елемент при единия от накитите.
- Апликация от сребро и сребро с позлата, с изображение на Богородица с младенеца в антиохийски стил от VІІ в. Това рядко изображение на Богородица трябва да свържем с редките образци, стигнали до наши дни от предиконоборческия период.
- Апликация с бюстово изображение на Св. Никола от ХІІ-ХІІІ в. С майсторското изпълнение приложено в работата с метала, от който е изработена апликацията, тя права впечатление на един добър образец на балканското християнско изкуство от периода.
- Печат с надпис „Народен български печат горски - 1867 г.". Този печат е един изключителен паметник от времето на национално-освободителните ни борби. Той трябва да се свърже несъмнено с революционната дейност на Г.С.Раковски от последните му години и с нереализираните от него планове за освобождение на България по това време.
- Орден „Св.Св.Кирил и Методий" - малко огърлие. Този най-висок български орден, който лично на нас ни е познат само по литературни данни е очевидно изключително рядък. Вероятността именно този екземпляр да е принадлежал на цар Борис ІІІ го превръща в културно-исторически паметник с изключително висока национална стойност.

Образци от тези паметници ще бъдат показани на медиите на пресконференция в Националния исторически музей на 16-ти ноември, сряда, от 11.30 часа в присъствието на вицепремиера Симеон Дянков и на министъра на културата Вежди Рашидов.