Скандал в Съюза на издателите

Не еднозначно, което също е симптом, днес медиите отразяват случилото се вчера на събранието на Съюза на издателите. Любомир Павлов беше избран за председател. Има и напуснали. БНР представя две позиции – на Теодор Захов, съсобственик на „Икономедия”, групата, която издава вестниците „Капитал” и „Капитал дейли” , от вчера заместник на Любомир Павлов в Съюза и на издателя на сп. „Тема” Валери Запрянов.

ВАЛЕРИ ЗАПРЯНОВ

Наистина имаше възможност да бъда една от номинациите, както и г-н Захов, но се отказахме. Аз обясних пред самото събрание, че имаме диаметрално противоположни виждания за развитието на Съюза и на журналистиката като цяло с г-н Любомир Павлов. Не смятам, че мога да стоим на една маса, за да разсъждаваме и решаваме проблеми. Не трябва да се бъркат нещата. Не става въпрос за Българската медийна група. Там работят невероятно професионалисти и много добри мои приятели. Въпросът е кой управлява медийната група. Когато тя се управляваше от доказани професионалисти, като Венелина Гочева и Тошо Тошев, тогава нямаше конфликти в съюза. Напротив, те парираха конфликтите, независимо че бяха най-големите издатели в България. 

В момента при новите собственици нещата започват да звучат прекалено силово. А да се надпреварвам, по някакъв начин да воювам с Любомир Павлов, смятам за загубено време. Битката с него е като битка със сянка. Ръката ви увисва, защото той след всеки гаф, който прави признава грешката си, извинява се и после пак продължава по същия начин. Какво следва от това? Не считам, че съюза е във формат, който няма да защитава свободата на словото. Не мислете, че аз или някой от другите колеги, които напуснаха, ще тръгнем да се борим срещу този съюз. Това е абсурдно! Не можем да се борим срещу нещо, което сме създали. Единствената надежда за някакво светло бъдеще на съюза са етичните хора, които останаха в него. Не знам до колко ще успеят да опазят Съюза от неговата фирмена кройка. 

Явно групата на Любомир Павлов и Юлиян Донев има мнозинство сред тези, които са останали. Само пет са техните гласове, но не там е въпроса. Въпросът дори не е в разпространението и монополизирането на пазара от една друга медийна група. В момента се борят две медийни групи- тази на г-н Павлов и тази на г-н Пеевски. Всеки от тях иска да монополизира пазара. По-важно е какво продаваме на тези будки. Проблемът е, че хората вече се отвращават от новия вид на българската журналистика. Проблемът е в лъжата. Нещата се изкривяват. Всеки издател, който е подписал етичния кодекс, трябва да го изпълнява. Етичният кодекс не го подписват изданията, а неговите издатели. Според този етичен кодекс ние не трябва да произвеждаме лъжа. Жълтата информация е атрактивна и гъделичкат вкуса на българина, който обича да бъде лъган, но тогава ние излизаме от играта. Някои колеги вече с дори с малко срам се наричат журналисти. Човекът, който трябва да бъде начело на този съюз, трябва да произвежда някаква добавена стойност към Съюза, да увеличава неговия авторитет. Имаше предложение от издателя на „Банкер” докато траят фирмените скандали в Медийната група, по някакъв начин да бъдат консервирани мераците на г-н Павлов да управлява Съюза. За съжаление той прие председателството си на живо и смърт. И човек се пита защо му е толкова належащо да стане председател? Той има пет гласа в това събрание и винаги може по някакъв начин да коригира решенията на този съюз. На него просто му е необходима тази брошка на ревера. Той иска да бъде председател по други причини. Аз съм мнителен човек и съм привърженик на теорията на конспирациите, предвиждам други неща, за които сега няма смисъл и време да говоря. Само един факт. При предстоящите му дела, явявайки се в съда , той вече не е само гражданина Любомир Павлов, не е издателя Любомир Павлов, той е председателят на Съюза на българските издатели. Смятам нещата за ясни!

ТЕОДОР ЗАХОВ

В моя случай отказах номинацията, защото не всичко се свежда до възможности, а до желание и до налично време. Имам вече достатъчно ангажименти, не бих могъл да поема още един. Освен това аз считам, че имаше по-подходящи кандидатури към днешна дата, вкл. тази на г-н Запрянов. Просто нямам усещането, че за момента можех да свърша кой знае каква работа. Аз говорих и вчера с наши колеги, че ми е много неприятно за напускането на толкова много наши колеги. Те са важни за съюза и са го създали. Според мен надделя нездравия разум. Различията наистина са дълбоки, но все пак съюз трябва да има. Частните медии имат сериозни проблеми и те трябва да бъдат решавани. Поотделно това не може да стане. Не считам, че някаква цензура или нечестни практики ще се подкрепят. Напротив, дори да приемем, че подобно нещо би се случило, точно хората, които защитават своята свобода трябваше да бъдат вътре и да ги парират.

Пожълтяването на вестниците е много голям проблем и това е проблем не само за издателския бизнес. Това е проблем на самото общество, тъй като показва промяна във вкуса на българина към елементарното. Жълтото е лесно за консумация, забавно е за по-простия вкус и много манипулативно, тотално неверни, само глупости! Проблемът е, че и тотално доминират в продажбите. Ние се опитваме да въвеждаме други принципи на изграждане на пресата. Диагнозата за журналистите е много тежка. Задачите през Съюза става много тежки. Истината за г-н Павлов е, че търси подкрепа за своята сериозна журналистика и отстоява липсата на монопол в медиите. Засега ние даваме доверие на Съюза, но с времето ще осмисляме всяко негово действие. В край на краищата Съюза на издателите обединява вече само Българска медийна група, „Икономедия”, „Сега” и няколко регионални издания. 19 са членовете на Съюза. Той не е загубил значимост. Все пак най-големите издания са вътре, с изключение на „Стандарт”. Аз не съм привърженик на теорията на конспирациите като г-н Запрянов. Няма съмнение, че има въпросителни около кандидатурата на г-н Павлов, но той поема този пост с много енергия. Едва ли може да ползва позицията си за свои цели, защото Съюзът на издателите е неупотребим. Ако се случи, никой не е избран пожизнено на този пост и аз гарантирам, че първи бих реагирал и тогава наистина може да няма съюз. Смятам, че г-н Павлов добре осъзнава това нещо, защото е в ситуация да се доказва. Не намирам за толкова черни краските, въпреки че напрежението е много голямо особено в отношенията между г-н Тошо Тошев и г-н Любомир Павлов.