Велчев: Съвместната работа с ОЛАФ - от изключително значение за успешното приключване на разследванията

Информационна агенция КРОСС публикува пълното изказване на главния прокурор на Република България Борис Велчев по повод  9-та Конференция на ОЛАФ в София, чието начало бе дадено по-рано днес. Обвинител номер едно говори по темата "Правната рамка и практика на сътрудничество между съдебните системи и административните органи при борбата срещу измамите, засягащи финансовите интереси на бюджета на ЕС". 

"УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КЕСЛЕР,

УВАЖАЕМИ ГОСТИ,

СКЪПИ КОЛЕГИ,

Днес за мен е чест и удоволствие да открия ежегодната конференция на ОЛАФ за прокурори, работещи по дела, свързани с измами, засягащи финансовите интереси на бюджета на ЕС. За нас с моите колеги, изборът на ОЛАФ да проведе конференцията именно в София, е признание за положените усилия и постигнатите резултати в борбата с финансовите измами.

Разходването на пари от ЕС предполага ефективен контрол. Този контрол е възложен на Европейската служба за борба с измамите - институция, която се утвърди като безспорен авторитет в Европа, която придоби изключително влияние поради нелеката си задача да защитава финансовите интереси на ЕС и чрез тях - интересите на европейския данъкоплатец.

Българската прокуратура оцени значимостта на проблемите, свързани със злоупотреби със средства от ЕС, поради което подходи отговорно, създавайки през 2008 г. специализирана структура, която да работи в близко сътрудничество с ОЛАФ - това е отдел VІІІ при ВКП на РБ „Противодействие на престъпленията против финансовата система на Европейския съюз". Именно под ръководството на тази структура, разследването на злоупотреби със средства на ЕС се осъществява от съвместни екипи за разследване, създадени в сътрудничество с МВР, които работят постоянно.

И независимо, че в началото работата на прокуратурата се сблъскваше с неработеща, неподредена и не дотам компетентна администрация в управителното тяло на предприсъединителните и оперативни програми, възприетата от нас проактивна позиция, изразяваща се в иницииране на срещи с представители на всички контролни органи, свързани с работата по отделните програми, финансирани от бюджета на ЕС, провеждане на срещи с ръководителите на тези програми изигра важна роля за подобряване на сътрудничеството, изясняване и решаване на проблемите при комуникацията между администрацията и прокуратурата в Република България.

Този наш подход получи подкрепа от ОЛАФ и въпреки наличието на конструктивни критики, смея да вярвам, че разследващите власти в България показаха добро взаимодействие с Европейската служба за борба с измамите.

Освен проблемите с администрацията и комуникацията, значителни трудности в работата ни по този тип престъпност създаваше и не съвсем адекватното на новите реалности национално законодателство - както НК и НПК, така и онази законодателна рамка, която определя правилата, по които се кандидатства и се отпуска съответната безвъзмездна помощ.

За постигане истински напредък в борбата с измамите със средства от ЕС, бяха направени, включително и по наша инициатива, редица промени в НК и НПК, в посока към обхващане на всички възможни форми на престъпна дейност и опростяване на процедурите по разследване.

По отношение на НК от една страна бяха въведени квалифицирани състави за посегателствата срещу еврофондовете при класическите престъпления като длъжностно присвояване (чл.202 ал.2 т.3 НК) и документна измама (чл.212 ал.3 НК).

От друга страна, създадените още през 2005 и 2006 г. текстове в НК, които да допълнят празнотите при защитата на финансовите интереси на ЕС - чл.248а НК, инкриминиращ предоставянето на неверни сведения с цел получаване на средства от еврофондове и чл.254б от НК, инкриминиращ използването не по предназначение на отпуснати такива средства, предвиждаха символични наказания. Практиката показваше, че се отклоняват средства от порядъка на стотици хиляди евро, което по никакъв начин не кореспондираше с регламентирания в НК размер на наказание. За това направените през 2010 г. промени в тези текстове от НК, което беше и по наша инициатива, в известна степен доведе до постигане на справедливост в обществените отношения.

Както вече споменах, комуникацията и съвместната работа с ОЛАФ се оказаха от изключително значение за успешното приключване на разследванията, най-вече на тези, образувани по техни доклади и сигнали. Подобни разследвания се базират на вече извършени проверки от експертите на ОЛАФ, резултатите от които дават ясна представа за случилото се при изпълнение на определен проект и констатираните нередности, които биха могли да бъдат квалифицирани като престъпление. В повечето случаи това са мащабни проверки, включващи действия и събиране на множество данни и документи на територията на различни държави-членки, които са от изключителна важност за първоначалната преценка на прокурора да започне или не разследване. Всички ние знаем, че за успеха на едно разследване е много важна и оперативната информация, която да насочи разследващите към установяване на свидетели, документи и доказателства, каквато информация може да бъде получена от агентите на ОЛАФ. С други думи, заключенията и резултатите от работата на ОЛАФ са важен инструмент за обезпечаването на едно разследване в България с необходимите доказателства. Оценката за тяхната важност намери израз в решението на българския законодател, който през м.април 2010 г. промени два текста от НПК - чл.127 и чл.159 ал.2, като призна доказателствена стойност в българския наказателен процес на докладите на ОЛАФ и приложените към тях документи и даде законова възможност за приобщаването им към доказателствения материал по наказателните дела с предмет - злоупотреби със средства на ЕС.

Не на последно място, важно значение за успешното противопоставяне на този вид престъпност имаше и анализът, направен от прокурорите от специализираната структура на ПРБ на съществуващата законодателна рамка, която определя правилата, по които се кандидатства и се отпуска съответната безвъзмездна помощ по различните програми за финансиране от ЕС. Анализът доведе до открояване на допусканите нарушения, а като последица - и до иницииране на промени в част от Наредбите, регулиращи различните програми, по които се отпускат безвъзмездни помощи.

Този резултат има двояко значение. От една страна налице е превантивният ефект, изразяващ се в предотвратяване неправомерното отпускане на безвъзмездна помощ. От друга страна бе постигнато подобряване на взаимодействието между административните органи и прокуратурата, което е от полза и за самата администрация. Това е така, защото няма спор, че установените проблеми при изпълнението на различните програми, финансирани от ЕС, често прерастващи в измами със средства по тези програми /т.е. съставляващи състави на престъпления по НК/, се осъществяват с участието на длъжностни лица от самата тази администрация. Тук аз ще бъда съвсем честен, липсата на пълнота в изясняване участието на длъжностни лица е и една от основните наши слабости. За това основна препоръка към прокурорите, ръководещи разследването по този тип дела, е пълно и всестранно да се изследва ролята на съответните длъжности лица в извършване на престъпления с предмет средства на ЕС по всяко едно от делата. Иначе безспорно е, че преодоляването на предпоставките, позволяващи на длъжностни лица да извършват такива правонарушения /престъпления/, безспорно е по-голямо достижение отколкото трудният път на доказване на вече извършено престъпление.

Като извод от предприетите мерки, както от страна на прокуратурата, така и от законодателната власт, и от администрацията, можем да отчетем по-добри резултати и в реализиране на наказателната отговорност на лица, извършили престъпни посегателства по отношение на средства на ЕС.

Ако преди 2008 г. в България са били постановени само 5 присъди за злоупотреби със средства на ЕС, то през 2009 г. броят им нараства на 28, а през 2010 г. те са вече 175, като само 5 от тях са оправдателни.

Разследванията засягат всички участници във веригата по кандидатстване, отпускане и разходване на средства от еврофондове, като особено важен приоритет в работата е установяването на евентуално участие на длъжностни лица от администрацията.

За нас ОЛАФ е важен партньор в работата ни по установяването, разследването и доказването на престъпни посегателства срещу бюджета на ЕС, особено в случаите когато се касае за престъпления извършени на територията на няколко държави членки.

Поддържаме постоянни контакти с колегите магистрати в ОЛАФ и взаимно познаваме проблемите си и сме наясно с предизвикателствата в нашата дейност.

Не на последно място следва да отдадем заслужено внимание и на АФКОС - служба за координация, която беше създадена още в периода на преговорите за присъединяване на България към ЕС, но запазена и след реалното членство на страната ни в евросъюза. АФКОС е обединяващото звено на действията на всички административни органи при усвояването на средства от ЕС и контрола на този процес. На национално ниво, чрез сътрудничеството си с АФКОС, българската прокуратура предоставя информация за извършваните разследвания в областта на злоупотребите с евро-средства и подпомага администрацията в действията й по намиране на мерки за предотвратяване на възможностите за такива злоупотреби, както и за своевременно предприемане на действия за спиране на плащания и възстановяване на средства, получени в резултат на злоупотреби. Нашият опит показва, че ролята на АФКОС би следвало да се засили и освен основно координационни функции, според нас следва да му се предоставят и по-големи възможности за извършване на реални административни разследвания, още повече, че евентуалните бъдещи промени на регламент № 1073 ( регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите ), предвиждат създаване на подобни звена за сътрудничество и между другите държави-членки и ОЛАФ.
В заключение, пожелавам на всички участници в конференцията ползотворна работа и Ви благодаря за вниманието".



Борис Велчев
Главен прокурор на РБ