Църквата почита паметта на пророк Авдий, Св. мъченик Варлаам, Св. Филарет

София /КРОСС/ Православната църква днес почита паметта на пророк Авдий (IX в. пр.Xр.), Св. мъченик Варлаам († 304). Св. Филарет, Митрополит Московски († 1867).

Житие на свети пророк Авдий

Светият пророк Авдий бил родом от селището Витарама, близо до Сихе. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав. От младини бил твърде богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и започнал да се покланя на скверния Ваал, той тайно служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който спасил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел сто пророка и ги скрил в две пещери по петдесет човека. Там ги хранил с хляб и вода по време на глада в дните на пророк Илия. Веднъж Ахав повикал свети Авдий и му рекъл:
- Тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехра­ним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.
И те разделили помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгнал отделно по един път, а Авдий тръгнал отделно по друг път. Когато Авдий вървял по пътя, ето насреща му идел свети Илия. Той го познал, паднал ничком и казал:
- Ти ли си, господарю мой, Илия?
Оня му отговорил:
- Аз съм. Иди кажи на господаря си: „Илия е тук".
Той казал:
- Какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господаря ми да те тър­си; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят. А ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните про­роци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода? А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие.
Тогава свети Илия казал:
- Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!
Свети Авдий отишъл да посрещне Ахава и да му обади за Илия. И когато Ахав срещнал Илия, Божият пророк го изобли­чил в неговото заблуждение, а сетне извършил велико чудо: свалил огън от небето върху жертвата и водата, както е напи­сано в Трета книга Царства.
Като гледал това, свети Авдий се радвал заради всемогъ­щата сила на своя Бог, сърцето му пламтяло от любов към Него, горял от ревност за Него и още по-усърдно Му служел, изпъл­нявайки заповедите Му. По-късно, когато Ахав умрял и син му Охозия наследил вместо него Израилското царство, Авдий бил на военна служба. Според свидетелството на свети Доротей и блажени Иероним той бил един от тримата петдесетници, кои­то Охозия изпратил при пророк Илия. Двамина от тях изгорил огън, паднал от небето по думата на пророка, а третият, който бил именно Авдий, бил помилван. Той пристъпил със смирение към свети пророк Илия и го умолявал, казвайки:
- Човече Божий! Да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи.
Затова Илия го пощадил, станал и отишъл с него при царя. Оттогава Авдий оставил царската служба, тръгнал след свети пророк Илия и се сподобил да получи дух на пророчество, по­неже запазил и хранил Господните пророци и сам последвал пророка. След смъртта си бил погребан при своите предци.

Страдание на светия мъченик Варлаам

Светият мъченик Варлаам бил родом от Антиохия Сирийска. В преклонна възраст той бил хванат заради това, че изповядвал името на Иисуса Христа, и доведен на съд пред езическия княз.
Започнали да го принуждават да принесе жертви на идолите. Когато отказал да стори това, го подложили на люти мъчения за Христа Господа: първо жестоко го били с волски жили, а после го стъргали с железни куки.
След това езичници­те повели светия мъченик към идолския храм и там по заповед на мъчителя протегнали ръката му над жертвеника, поставили на нея горещи въглени с тамян, за да покади жертвеника на техните скверни богове. Мъчителите смятали, че от нетърпи­мата болка мъченикът ще хвърли горящите въглени с тамяна пред идолите. И ако сторел това, щели да му кажат:
- Ето, ти вече принесе жертва на нашите богове.
Но езичниците не постигнали онова, което желаели. Христовият мъченик стоял непоколебим като стълб, държей­ки в ръката си горящия огън, и бил по-крепък от мед и желязо, понеже държал огъня в ръка, докато пръстите му не изгорели и не паднали заедно с огъня на земята. Въпреки това той не помръднал ръката си и не оставил на олтара пред идолите въг­лените с тамяна.
Като се явил тъй мъжествен и непобедим стра­далец и воин Христов, свети Варлаам при доблестно изповеда­ние предал душата си на Господа.