В Пловдив и София - най-много ченгета под прикритие

София /КРОСС/ Пловдив и София са градовете, в които полицията провежда най-голям брой операции с използването на агенти под прикритие. Това показват данните от изследване на Фондация РискМонитор, които бяха представени на дискусия на тема "Специални методи за борба с организираната престъпност - агенти под прикритие", предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Изследването обхваща периода 2009-2010 г. За това време в столицата са реализирани 61 операции с агенти под прикритие с разрешението на Софийски градски съд, а в Пловдив 26 с разрешението на Окръжен съд-Пловдив.
Работата на ченгетата под прикритие е дефинирана в закона като особен вид Специално разузнавателно средство (СРС), обясни Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи.
Този институт беше въведен реално на 29 април 2006 г., когато влезе в сила новия НК, като нов вид СРС. Това е класически оперативен способ, с който боравят оперативните служби в МВР и ДАНС, за събиране на информация. Той се подчинява на разпоредбите, регламентиращи СРС, по отношение на даването на разрешение, сроковете и доказателствената стойност", разказа Вучков.
По думите му в НПК е предвидена много специфична защита по отношение служителите под прикритие. Тяхната безопасност винаги е на първо място, дори преди успеха на операцията. Ако възникне реална опасност за него и неговите близки например, агентът може изобщо да не бъде разпитан като свидетел в съда. От началото на работата на звеното обаче нито един агент не е отказал да даде показания в съдебна зала. Самия разпит също има своите особености - агентът се разпитва или чрез видеоконференция или чрез телефонна връзка, като в началото се разпитва неговият ръководител, за да потвърди, че това е служителят под прикритие.
"Можем да кажем, че този институт вече е проходил в България, включително чрез вече издадени присъди и заведени дела", изтъкна Веселин Вучков. Според него обаче, законовите срокове, в които е допустимо да се използват агентите под прикритие, са дискусионни. Общият срок в момента е 2 месеца, а в специфични случаи може да бъде удължен до 6 месеца, но понякога това е недостатъчно. Особено в случаите когато става въпрос за тежка организирана престъпност, където агентът има нелеката задача да спечели доверието на престъпните босове.
Повечето държави третират проблематиката за Агентите под прикритие като противоречив способ заради това, че понякога той излиза извън закона, много силен е и елементът на изкушението за извършване на престъпление, обясни авторът на изследването Рада Смедовска-Тонева, експерт във фондация РискМонитор.
Според нея, агенти под прикритие се използват предимно за разследване на наркотици, търговия с оръжие, документни престъпления и престъпления, свързани с културните ценности. Ограничените срокове правят способа по-слабо ефективен в борбата с тежката организирана престъпност. По думите й, този аспект е пряко свързан и с правомощията на служителя под прикритие, тъй като поставя въпроса за това активен участник ли е агентът или просто наблюдател, т.е. дали той има право да участва в престъплението, дали трябва да го предотврати или просто да наблюдава. "Става въпрос за това каква е границата на допустимите действия. За да бъде максимално ефективен такъв институт, на него трябва да му бъдат наложени минимални ограничения. Европейския закон обаче казва, че защитата на обществения интерес не може да бъде оправдано с подтикването към престъпна дейност", посочи експертът.
"Възможността за извършването на спомагателни престъпления, която е регламентирана в някои страни, е изключена при нас. Служителите, които си позволят подобно нещо, носят наказателна отговорност", обясни Валентин Трифонов, зам. директор на ГДБОП.
По думите му, над 50% от проведените операции с агенти под прикритие са в рамките на досъдебни производства и са по искане на прокуратурата. В повечето случаи те свидетелстват. Статистиката показва, че от началото на годината агенти са се явявали като свидетели в съда, в 20 случая.
Йордан Пенев, ректор на академията на МВР, подчерта, че при оценката ефективността на работата на ченгетата под прикритие трябва да се даде превес на качествените измерители. Той разказа случай от преди няколко години, в който при операция на военното разузнаване и ГДБОП с агент под прикритие е спряно влизането на цистерни със силно токсични отпадъци на територията на страната, с което е било предотвратено тежко екологично престъпление. Случат обаче не е влязъл в съда и по този начин не е намерил място в положителните статистики.
/ВС/