Акценти в българската преса от 29 ноември

В. „ТРУД”
„Първанов и Плевнелиев на две тайни срещи”

Президентът Георги Първанов и новоизбраният държавен глава Росен Плевнелиев са имали две неафиширани пред медиите срещи на “Дондуков” 2, научи “Труд”.
„2012 г. - българската икономика оцелява само след пълна промяна”
Най-кошмарният, но и не съвсем вероятен сценарий за догодина е разпадане на еврозоната. Тогава няма да има тревога, а паника, която няма да може да бъде удържана.

                                                                                       В. „СЕГА”

„Протестната вълна обхваща нови сектори на икономиката”
Земеделците изкарват машините по границите, полицаите ще се включат в протеста на синдикатите заради пенсионната реформа
„Новите инвалидни пенсии настигат отпуснатите за труд”
Съотношението вече е 45 към 55 на сто

                                                                                     В. „ТЕЛЕГРАФ”

„КРАДАТ НИ ЕГН-ТО ЗА КРЕДИТ”
Звънят нонстоп на длъжниците, притискат ги с бележки на вратата
„ЗЕМЕДЕЛСКИ ШЕФ НАЗНАЧЕН ОТ ПОДЧИНЕНА”
Бившият зам. земеделски министър, екс-директор на Агенцията по горите и настоящ шеф на Селкостопанската академия (ССА) доц. Георги Костов е назначен на работа от заместничката си доц. Галина Панайотова. 

                                                                                      В. „ДУМА”

„Браншовици: 2500 машини блокират пътищата на страната”
Земеделието ни е вадило от всички икономически кризи в нашата история, искаме правила, настояват зърнопроизводителите
„Фермерите: Протестираме без блокади по границите засега”
Скачат всички браншови организации в сектор "Земеделие"в. "24 ЧАСА" 
"Сладкият бизнес с "узаконени" фалшиви картини"

Експерти узаконяват фалшификати на картини у нас и така ментетата се оказват по търгове и галерии до оригинали. Колекционери и ценители се лъжат от сертификатите на творбите и дават големи суми за изкуство.
За този проблем съобщиха цивилни изкуствоведи.
Легализирането на ментетата става предимно неволно заради недостатъчна подготвеност и опит. Има обаче случаи и на умишлено дадени експертизи на ментетата, твърдят хора от тези среди.
15 картини, минали на експертиза през комисия, одобрена от Министерството на културата, бяха обявени за фалшификати по време на търг на аукционна къща "Виктория" в "Шератон" на 11 ноември.
Според собственика на аукционната къща Павел Тодоров няма такъв проблем, защото всъщност конкуренти се опитвали да му навредят с пускането на подобни слухове. Картините били редовни и автентични, а техни автори наистина са Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Васил Стоилов и Бенчо Обрешков. (Виж интервюто долу.)
"Когато известни имена в изкуствоведската наука, гарнирани със съответните научни титли, се подпишат под сертификат на дадено произведение, то вече се превръща в оригинал поне на теория. Ако пък има и печат на значима държавна институция, се продава без проблеми.
Ако обаче бъде допусната грешка, се узаконява фалшификат. Най-вероятно експертите са били добронамерени, нормално е да се получат и грешки, но факт е, че ментетата със сертификати за автентичност стават все повече. На практика специалистите вършат чудесна работа на мошениците” , споделя галеристът Димитър Инджов.
"Когато ментетата се легализират и популяризират в каталози, изложби, публични аукциони, се манипулира пазарът на артефакти в България. Жестоко се подбиват цените на истински стойностните творби. Коректните галерии и търговци се превръщат в лакомници и скъпари. Например картини на Майстора и Цанко Лавренов, които струват над 30  000 евро, трябва да се конкурират с "оригинали със сертификат" от порядъка на 3000 до 10  000 лв. Всъщност за колкото пари, толкова изкуство", допълва още Инджов.
Друг много важен проблем е, че хората, които са измамени с фалшификат, не подават жалба в полицията.

в. "СТАНДАРТ" 

"Пътища с асфалт втора ръка"

Пътища ще се правят и с асфалт втора ръка. Ще бъде въведено изискване част от настилката да се прави от рециклирани материали, обявиха от екоминистерството. Такса смет пък може да падне с промени в закона догодина, обявиха от ведомството.


                                                                                    в. "НОВИНАР"

"Държавата допуска пореден абсурд с изоставените деца"

Докато държавата мисли как да изведе подрастващите от социалните институции, майки, захвърлили бебета си, получават право да осиновят друго дете. Пред „Новинар” бивша възпитаничка на дом за деца, лишени от родителска грижа, разказа абсурдната история на своята биологична майка. Гергана заедно с брат си за били захвърлени още като малки от майка си. Двамата са били част от системата, докато завършат осми клас. След това те решават да напуснат дома и да потърсят родителите си. Въпреки своята младост, те успели да издирят майка си. 
С огромен ужас установили, че тя има трето дете, което е взела от социална институция. Майката се оправдала пред Гергана и брат й, че се е опитала да ги намери, но опитите й били неуспешни. В момента Гергана не поддържа контакт с майка си и не желае да я вижда повече. Тя недоумява как държавата позволява на хора, които са захвърлили бебета си в дом, след това да отглеждат друго дете.
Поради своя горчив опит жената изрази пълно съгласие с предложението на Националното сдружение на сираците в България за строги санкции за родителите, изоставили децата си без причина. Според нея 20 години затвор са нужното наказание за безотговорни родители, подобни на нейните. 
Гергана е добър пример за възпитаниците на сиропиталищата. Въпреки ширещата се в много от институциите престъпност и проституция, тя успяла да създаде свое семейство. В момента отглежда двете си собствени деца с парите, които изкарва на работното си място.

в. "МОНИТОР"

"Дължиш 3 вноски, оставаш без кола"

ДАРИНА АЛЕКСАНДРОВА
Всеки четвърти лизингов договор необслужен
Пазарът замръзна, вървят върнатите автомобили

Лизинговите компании все по-често изземват автомобили на свои клиенти, защото не могат да плащат навреме дължимите по договора суми. „Според Закона за потребителския кредит това става след три неплатени вноски”, обясни за „Монитор” Борислав Тодоров от Кюн Лизинг. 
Данни на Българската народна банка (БНБ) показват, че делът на необслужваните договори за лизинг расте. Към края на септември те са за 846,6 млн. лева, или 23,2% от всички контракти. За сравнение през същия месец миналата година 
„лошият” лизинг е бил 18,7 на сто
След просрочването на три вноски, договорът се прекратява и от лизинговата компания си прибират преотстъпения актив, поясни Тодоров. Той разказа още, че не търсят помощта на колекторски фирми, за да си вземат обратно вещите. „За да не се стигне до това, правим всичко възможно, разговаряме с клиента и се опитваме да преструктурираме задълженията му”, коментира Тодоров. 
Той разказва още, че често имало клиенти, които вземат кола на лизинг с идеята, че няма да погасяват редовно вноските.  
Понякога клиентите 
сами се отказвали от взетото на лизинг превозно средство
без да чакат да се натрупат неплатени вноски. Имало и случаи, при които стопанинът връщал по-скъпия автомобил и вземал на лизинг по-евтин. 
Според Тодоров в момента пазарът на лизинг е почти замръзнал и нови договори се сключват предимно за иззети или върнати автомобили. Интересът към тях е голям заради изгодните оферти. Например леките коли се продават на пазарни цени към момента без значение каква е била остатъчната стойност по лизинговия договор. „Цените спаднаха и много често при нова сделка не можем дори да покрием този остатък”, коментира Тодоров. 
Данните на централната ни банка също потвърждават, че пазарът на лизинг все още е в застой.

в. "ЗЕМЯ" 

"Фермери блокират пътища и граници"

Земеделците протестират срещу орязването на парите за сектора с 230 млн. лева
Земеделските стопани от цялата страна се заканиха да започнат днес безсрочни протести. Те ще блокират основни пътни възли и гранични пунктове, съобщиха организаторите от Асоциацията на земеделските производители в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите. Браншовиците предупреждават, че това ще бъде най-големият досега протест на земеделски стопани, тъй като са организирани 25 сборни пункта в страната,   а   по   границите и по основните пътни артерии ще излязат 2500 селскостопански машини. Фермерите настояват да си получат обещаните преди изборите за сектора
570 милиона лева, защото в проектобюджета за 2012 г. депутатите гласуваха 230 млн. лева по-малко от договорените. Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов заяви, че първия ден не възнамеряват да блокират напълно всички пътища, но от втория ден натам не може да гарантира нищо.    

Земеделските стопани от цялата страна започват днес безсрочни протести в цялата страна, като предвиждат да направят блокади на някои пътни възли и гранични пунктове. Това съобщиха вчера от Асоциацията на земеделските производители в България и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

В обръщение до медиите организациите обявяват, че протестните действия ще стартират на 28 ноември от 10.00 часа. Те твърдят, че това ще бъде най-големият протест на земеделски стопани до момента, като ще
има организирани 25 сборни пункта в страната, а по границите и по основните пътни артерии у нас ще излязат 2500 селскостопански машини. „Предвижда се граничните пунктове на Капитан Андреево, Лесово, Оряхово да бъдат затворени, както и някои вътрешни пътни възли като Петолъчката и магистрала „Тракия" до Пловдив", каза Христов. Дунав мост ще остане свободен за преминаване. Конфликтът между
фермерите и кабинета „Борисов" стана факт, след като в проектобюджета за следващата година, който беше гласуван от депутатите на първо четене, бяха заложени с 230 милиона лева по-малко за сектора от договорените през септември. Тогава беше подписана финансова рамка между кабинета и големите браншови организации, според която в сектора трябваше да влязат 570 млн. лева. Асоциациите в агросектора обявиха, че това е било предизборен ход на управляващите.

Преди седмица земеделските производители дадоха срок на правителството да преразгледа и промени бюджета за 2012 г. в частта, отнасяща се за сектор „Земеделие" 2012 г., но резултат няма.
Обръщението е подписано от Асоциацията на земеделските производители в България, Национална асоциация на зърнопроизводителите, Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, Национа-ления съюз на земеделските кооперациите в България, Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010, Българската асоциация на фермерите.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов подчерта, че протестите ще бъдат в цялата страна, а в първия ден не възнамеряват изцяло да блокират пътищата, но от втория ден насетне той не може да гарантира нищо.        


                                                                                     в. "АТАКА"

"Караджова подари 2 млрд. лева на „Дънди“"

АТАКА иска разследване взела ли е екоминистърката рушвет за концесията
Екоминистърът Нона Караджова подари 2 милиарда лева на "Дънди". Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. В събота "Дънди"  най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистъра и дълго отлаганият проект на "Болкан минерал енд майнинг" може да бъде реализиран. Караджова лично се похвали пред журналисти в събота, че е одобрила оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за извличане на злато от местността Ада тепе. "Уверих се, че сега всички мерки за изключване на всички рискове за хората и околната среда са взети предвид, включително и пречистването на отпадъчните води до качество на питейна вода", каза Караджова и уточни, че се е произнесла не просто като министър, но и като експерт.
"Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна фирма на канадската "Дънди Прешъс Майнинг", ще може да добие 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че
"Дънди" ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато

Парламентарната група на АТАКА настоява за оставката на екоминистърката, заяви лидерът на националистите Волен Сидеров. АТАКА настоява още да се разследва дали министър Нона Караджова е взела рушвет, за да подпише скандалната концесия. Националистите настояха да се прекрати незабавно концесията с канадската компания, която вече е концесионер на златното находище в Челопеч. Имаме подозрения, че договорът ощетява българската страна за сметка на чуждата фирма, която взима златото ни, твърдят от партия АТАКА. Националистите внесоха питане до министъра колко печели страната ни от новата концесия с "Дънди" за Ада тепе и защитена ли е природата в района. През февруари правителството даде на "Дънди" 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна - от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така "Дънди" прибира 2 милиарда лева, а държавата - нищожните 20-50 милиона.

Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. т, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. т руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на "Дънди" от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.

А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. т руда за година от находището в Челопеч.

Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов. Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с "Дънди прешъс", в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед. През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%. Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.

През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания "Дънди", който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго - при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. - по стари цени на металите, посочени от "Дънди" - те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. "Дънди" се коригират - те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.

През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
На фона на тези цифри Караджова хвали инвестициите, които "Дънди" щели да направят. По думите й допълнителен ефект е развитието на дейност в един от регионите с най-висока безработица в България. "Дънди" планира да вложи 130 млн. долара и да открие 230 работни места в Източните Родопи. С решението си Караджова еднолично е допуснала предварително изпълнение на проекта - канадците ще могат да строят и да експлоатират мината, докато тече обжалването по съдебните инстанции.

Срещу златодобива се обявиха кметовете на Крумовград и близките до находището села - Овчари, Звънарка и Дъждовник, а също и Общинският съвет, местната общественост и десетки неправителствени организации. Очаква се решението на екоминистерството да бъде обжалвано и в града да започнат протести срещу "Дънди". Преди месец Европейската комисия също разпореди пълна проверка на концесията за родопското злато. Комисарят по околната среда Янес Поточник заяви, че ако бъдат открити нарушения, Еврокомисията няма да се поколебае да заведе дело срещу България в Европейския съд в Люксембург.

в. "РЕПУБЛИКА"

"БЪЛГАРИЯ ИЗСЪХВА"
Най-плодородните райони стават пустини

От Видин до Добруджа и от Благоевград до Гоце Делчев вече не вали, предупреждават от БАН.
Цялата селскостопанска реколта у нас е застрашена, казаха учени от НИМХ към БАН пред РЕПУБЛИКА. По думите им 2011 г. е най-кризисната досега за родното земеделие заради невижданата суша, сковала почвата. Тя не позволи културите да се засеят и развият нормално. След
нея студът също нанася огромни щети, като унищожава недоразвитите посеви.
Екстремните климатични явления у нас тепърва ще се задълбочават, като валежите ще намалеят с 30%, сочат данни на Академията. Има цели райони, в които не е паднала и капка дъжд.