Нови книги: Тодор Бояджиев - Шпионинът – Ким Филби - човекът в спомените на генерал Тодор Бояджиев

София /КРОСС/ “Ким Филби умря, както и живя – като патриот. И това, че избра вместо страната, в която му беше съдено да се роди по волята на съдбата друга страна, на която да бъде верен – не е толкова негов, колкото наш проблем. Филби винаги е знаел какво прави, в името на какво го прави и затова той умря като ЩАСТЛИВ ЧОВЕК.”

Джули Бърчил

12 май 1988 г., “Mail on Sunday”

“… Филби е непоколебимо уверен в правилността на убжеденията си, така както човек, намерил вярата си е стигнал по логичен път до фанатичното й следване… Филби вярваше, че работи за ред, от който неговата страна само ще спечели.”

Греъм Грийн

“За да измениш, трябва да принадлежиш! Аз принадлежах на друго виждане за бъдещето! Него не съм предавал.”

Ким Филби

…

Българските читателите знаят, че голяма част от професионалната ми кариера, като изключим двата мандата като народен представител в 7-то Велико народно събрание и 39-ия български парламент, е преминала в българското външно разузнаване, в това число 11 години в Съединените щати

През май 1992 г., две години след като президента Желев ми „връчи” първите генералски пагони в системата на МВР след промените, депозирах оставката си.

През юни 1993 г. се роди асоциацията „Български Евро-Атлантически Разузнавателен Форум” – БЕАРФ.

През 1994 г. БЕАРФ разработи и предложи на БНТ да подготви документална серия от 12 филма на тема „Разузнаването в ХХІ век”.

Ким Филби не присъстваше в сценария и в никой от снимачните планове. Това беше друга мечта, друга тема, силует на друг проект.

Разбира се, не можеше да не използвам факта, че ще контактувам с Централите на двете най-големи световни разузнавания – ЦРУ и КГБ и да не се опитам „на тъмно” да извърша и допълнително проучване за реализиране на голямата ми житейска мечта – филм за Ким Филби. Филм, който щеше да е изцяло оригинален с нещо, което никой друг не би могъл да направи – да освети връзката Филби – България.

Няма да навлизам в подробности – интересни са, но са за предговора на друга книга. А такава ще има. И може би след последната точка в тази книга, да се върна отново и на тази тема.

Тук само ще спомена, че във всички перипетии които съпътстваха и сриваха проекта, на финала стана така, че оригиналните видеокасети на Бетакам с повече от 50 часа изключителни документални записи изчезнаха от БНТ!!!

Ако това може да мине в графата „безхаберие и безстопанственост”, което само по себе си е наказуемо престъпление, то изчезването на три касети с изключителен материал за Ким Филби „шпионинът на ХХ век”, струващи като съдържание десетки и стотици хиляди долара заради своята уникалност и представляващи определен интерес и за наши и за чужди частни телевизии днес, не може да се класифицира по друг начин освен като безсрамна, нагла и крупна кражба на чужда собственост. Защото те въобще не бяха предмет на договора и изцяло бяха и са моя интелектуална и физическа собственост. Слава Богу, че имам копие на VHS с тайм кодове, което доказва, че са съществували, но не позволява тяхното използване за добър филм поради по-ниското качество от оригиналните записи.

Важното все пак е, че часовете разговори в дома на Ким Филби и на други места в Москва с неговата съпруга Руфина Ивановна Пухова, с негови руски колеги и близки приятели като генерал Юри Кобаладзе – шеф на пресбюрото, т.е. официалното „лице” на руското разузнаване по време на перестройката, Михаил Любимов – разузнавач и известен писател,  неговият син Александър Любимов – известен журналист и телевизионен водещ на популярни и любими на милиони зрители т.в.предавания, „учениците” на Ким Филби – Миша Богданов и Олег Царьов, офицерът за връзка Станислав Рошчин, известния писател и биограф на Филби Хенрик Боровик и станалия не по-малко известен издател на в.”Совершенно секретно” негов син Артьом Боровик, дългогодишния шеф на руското разузнаване и на КГБ Владимир Крючков и много други са запазени в документален вид и за първи път ще видят бял свят в книгата, която започвам да пиша.

В нея читателите ще научат за резолюции на Сталин и Берия с отношение към Ким Филби и живота му, в прекия смисъл на думата, за резолюция на Георги Димитров като Генерален секретар на Коминтерна с „оценка” за информация от Филби за отношението на английското разузнаване към Йосип Броз Тито, с указание на идеолога на КПСС Михаил Суслов за спиране издаването на книгата на Филби „Моята тайна война” в Англия и САЩ. Ще стане ясно защо, въпреки неизпълнението на тази резолюция, книгата излиза на руски език 10 години по-късно и то след като се е появила вече и на български!!! и чешки език. И още много и много интересни и неизвестни неща.

Така че книгата е написана в мислите ми преди много години. И причината да я сложа на хартия едва сега, не се крие в липсата на време, желание и готовност. Не! Тя просто е изпълнение на едно обещание дадено пред себе си преди много години и адресирано към определена дата.

1 януари 2012 година!

Това е денят, в който за мен ще се изпълнят две значими годишнини. Денят, в който ще се навършат 100 години от рождението на човека - легенда Харолд Адриан Ръсел – „Ким” - Филби и 100 години от раждането на жената дарила ме с живот – моята майка. Споменавам факта, че майка ми и Ким се оказаха пълни астрални близнаци, защото това макар и частично, изигра роля в изграждането на духовната ми връзка с Ким и връзката му с моите родители и моето семейство.

И така, връщам се към април 1973 година, когато получих най-голямата си награда в продължилата 30 години кариера на разузнавач от българското разузнаване.

Бях се завърнал преди месеци от първата си дългосрочна задгранична командировка в САЩ. На 34 години вече бях заместник – началник на научно-техническото разузнаване. На бюрото ми се запали червената лампичка индикираща, че по вътрешната защитена система за връзка ме търси началникът на разузнаването ген. Васил Коцев. Командата беше кратка: „Тодоре, ела при мен.”

В кабинета му, освен него беше висок, белокос, непознат мъж. Васил Коцев ме представи и разбрах, че това е генерал Савченко – представител на КГБ в България. В продължение на 30-тина минути се води разговор, в който очевидно руският представител трябваше да ме „претегли”. В крайна сметка на финала той съобщи, че в близките дни в България ще пристигне не кой и да е, а самият Ким Филби със съпругата си, но под друга самоличност, за една по-продължителна почивка. И че той самият е изразил желание „при възможност” да ги съпровожда млад „български колега”, владеещ английски език.

Това бе символичното начало на едно запознанство, стартирало на 17 май 1973 година, превърнало се в приятелство продължило 15 години до 11 май 1988 година, когато Ким си отиде завинаги.

Но то продължава и до днес с любимата му Руфа, съпруга и приятелка, с най-близките му колеги и „ученици” от руското разузнаване и с други негови близки хора и членове на английското му семейство, включително младата английска журналистка Шарлот – негова внучка и едногодишната правнучка Роса, която Ким нямаше как да види и прегърне.

През тези 15 години, независимо къде ме е водила съдбата, връзката между нас не прекъсваше. Когато бе невъзможно да се осъществи пряк контакт, ние си кореспондирахме. Разбира се не чрез официалните пощенски канали, а чрез дипломатическите пощи, но въпреки трудностите - с разменени десетки писма. За тези години сме живели много месеци под един покрив – на много места в България и „под негов покрив” в Москва.

Той познаваше лично моите родители, съпруга и деца, аз – някои от неговите деца и внуци от втория му брак и много от руските, английските и американските му приятели и колеги. Благодарение на него се запознах и с такива личности като световно известния писател Греъм Грин, негов колега в английското разузнаване по време на Втората световна война, с журналиста – писател Филип Найтли, един от най-добрите му биографи, с Кейт Мелтън - професор в Каунтъринтелиджънс сентър (C.I. CENTRE -W.D.C.), който подържа в Маями частен музей на разузнаването с отделна зала посветена на Ким Филби, с Хейдън Пик – служител на ЦРУ, публикувал най-изчерпателната библиография – десетки страници, на всичко печатано и филмирано за Ким Филби.

В моя личен архив има стотици негативи на непубликувани снимки, запечатали връзките му с България през годините и богатата ни кореспонденция. При разпродажбата на негови лични вещи на търг организиран и проведен от световно известната аукционна агенция „Сотбис” няколко години след като той вече не бе жив, ми бяха направени примамливи предложения да „предоставя на ценители” снимки и писма, но категорично отказах.

Именно тогава си обещах, че един ден ще ги предоставя на интересуващите се чрез книгата, която ще напиша и ще посветя на паметта на този голям Човек.

Но да свършвам с предговора и да се залавям с книгата.

Надявам се, добронамереният читател да почувства мотивите, които ме движат в тази не лека задача.

За Ким – разузнавача, агента, шпионина е писано много. И добро, и добронамерено критично и откровено злобно.

Аз искам да пиша за ЧОВЕКА Ким Филби.

/НИ/