„Софийска платформа": Как се справят институциите с тоталитарното минало

Във втория Панел от конференцията „Софийска платформа: Справедливост в прехода”,  бяха представени различни политически подходи за справяне с тоталитарното минало. Днешният български парламент демонстрира политическа воля за скъсване с предишния режим с приемането на декларация в този дух, заяви в уводните си думи модераторът на дискусията Доброслав Димитров, председателят на Комисията за външна политика и отбрана на Народното събрание. Той припомни и яростната съпротива на опозицията срещу приемането й, но подчерта, че според него това е пътя за постигане на демократично правово общество.

Различни са начините за отхвърляне на тоталитарните режими – един размер не пасва на всички режими, заяви Шейла Камерер, посланик на ЮАР в България и бивш заместник-министър на правосъдието. И Южна Африка, в лицето на своята Комисия за истината и помирението, избра пътя на амнистията, за да възкръсне страната. Това бе начинът тя да тръгне по пътя на изграждане на общество на човешки права, достойнство и демокрация, сподели посланик Камерер, като се спря специално и на ролята на жените в борбата за равноправие.

Най-важното е да има национално помирение в страните, които се борят с тоталитарните режими, изтъкна професорът от Карловия университет Владимир Балаш, като припомни, че процесът в Чехия е бил много по-мирен от случващото се сега в арабския свят. Той се спря на предизвикателствата на прехода в неговата страна и изрично подчерта, че няма точен и единствен модел, който може да се повтаря и използва. Важното е да има ясна граница между справедливостта и реваншизма, подчерта професор Балаш.

Проблемът за помиряването с миналото все още е подложен на дебат в България, която често служи за отрицателен пример в това отношение, посочи в изказването си историкът Момчил Методиев. Той изрази обаче и своята увереност, че българското общество е осъзнало необходимостта и неизбежността процесът на пълно осъзнаване на миналото да бъде доведен до край. Г-н Методиев определи като изключително ключов момент за гарантиране на справедлив преход „отварянето на досиетата” на сътрудниците на Държавна сигурност и изчистване на историята на комунизма от наслоените лъжи. С разкриването на архивите, подчерта той, може да бъде осъществена и другата основна цел - възстановяване на разбитите от комунизма обществени ценности.

В същата посока бяха и разсъжденията на румънския политолог Ралуца Урсачи. Спирайки се на комунистическото минало на своята страна и на белезите, които румънското общество носи от действията на тайната полиция Секуритате, тя разгледа възможностите на наказателното правосъдие за елиминиране на унаследените от миналото травми. Наказателният процес ни помага да разберем какво в действителност се  е случило – разказвайки една история за миналото, но този път изчистена от лъжлива намеса в нейното съдържание.

Във видео обръщение към участниците в конференцията, заместник-председателят на Комисията по човешките права на ЮАР Прегалуксми Говендер, говори за апартейда в своята страна и за все още продължаващата борба срещу неговите останки, за да възтържествуват напълно човешките права и социалната защита.