Идва ли края на еврото?

Емил Хърсев, финансов експерт; Владимир Каролев, финансов експерт; Левон Хампарцумян, председател на УС на Асоциация на банките в България, в интервю за бТВ, „Тази сутрин”

Водещ: Масови фалити, обедняване, граждански войни дори - това са най-мрачните сценарии за бъдещето на Европа в случаи, че еврото се срине или дори изчезне.

Водеща: Как се стигна до тук, как това ще се отрази на всеки един от нас, ама наистина на всеки един от нас и на тези, които имат депозити, и на тези, които нямат депозити, и на тази, които имат кредити, и тези, които ще бъдат пенсионери, на тези, които работят, но например ще им намаляват заплатите? Всеки един от нас е в ситуация да бъде засегнат от всичко  и вече може би е засегнат от всичко, което се случва в Европейския съюз и в т.нар. Еврозона. Представяме ви гостите и ще видите един видеоматериал, който да обозначи проблемите.

Водещ: Левон Хампарцумян, Владо Каролев, Емил Хърсев, помислете си, ще ви питам къде вие, в каква валута, в какви пари и в какви банки си ги държите, защото смятам, че това е най ...

Владо Каролев: Откъде знаете, че имаме нещо да държим?

Водещ: Подозираме, разбирате от пари и тримата. Докато си помислите какво да ни кажете, от това, което имате да държите.

Левон Хампарцумян: Децата на обущаря боси ходят, нали знаете?

Водещ: Ще видим първо един видеоматериал и се връщаме в студиото.

Водеща: След малко накрая на разговора ще разберем дали ще ви повярваме, дали важи това за вас за обущаря, но не това е темата, разбира се, за вашите депозити, ако изобщо ги има такива. Темата е как събитията в Еврозоната засягат всеки един от нас. Гледайте:

Репортер: Нямаш пари за хляб, а си купуваш огромен телевизор с плосък екран. Това най-общо е ситуацията, в която изпаднаха правителствата в Гърция, Ирландия, Италия, Испания. Години наред правителствата се задържаха на власт с щедри политически обещания – високи пенсии, заплати, осигуровки. А пари в държавите им няма. Те се вземат на заем. И ако всеки от нас отива до банката, то държавите излизат на борсата. Там всяка страна предлага т.нар. облигации – писмено обещание, с което държавата поема ангажимент да върне парите след определен период от време при определена лихва. Хора, фирми, частни банки, дори държави със страшно много пари купуват тези облигации, за да са сигурни за имуществото си, защото държавите фалират доста по-рядко от фирмите, за да не кажем много рядко, особено, когато говорим за Европа. Добре, обаче Гърция и компания години наред вземат нови и нови заеми и им става все по-трудно да ги връщат. Лесно укриват фактите, защото не ползват собствена суверенна валута, а общото евро и разходите се размиват.

Франческо Чиеса, пенсионер: Не смея дори да пипна облигациите. Носят само злини. Ако ги продадеш – губиш, ако ги купиш, губиш дори повече.

Репортер: Един ден обаче кредиторите чукат на вратата, а пари няма. При това положение правителствата имат един единствен изход – инфлация, както се случи у нас през 1997г.

Централната банка масово печата пари и връща заемите. Сиреч, изпълнява обещанието си по облигациите. Стойността на банкнотите спада и хората обедняват. Кредиторите също получават хартиени пари, които не струват нищо, трупат загуби и евентуално фалират.  Гърция и останалите държави обаче не могат да приложат хода с инфлацията, защото тяхната централна банка не е в Атина или друг град, а във Франкфурт и се нарича Европейска централна банка. Тя не е склонна да печата евро на килограм, защото едновременно с гърците ще обеднеят германци, французи, холандци. В резултат ще последват масови безредици, революции, дори гражданска война, а това никой не го желае.

Никола Саркози, президент на Франция: Искаме неправилните действия довели до сегашната ситуация в Еврозона да не се повтарят. Искаме нов договор така, че всички страни от ЕС и от Еврозоната да разберат, че нещата не могат да продължават както досега.

Репортер: Изходите са два – изрядните страни да напуснат Еврозоната и да възродят марката, франка или гулдена, а еврото да бъде фалирано. Вариант две е - неизрядните страни да бъдат изгонени от Еврозоната и да фалират поотделно, а стойността на еврото да се запази. Третият вариант, който наблюдаваме в момента, е -  Меркел и Саркози да се бавят и да чакат някакво чудо. При това положение фалираме всички заедно. Въпросът е - какво ще се случи с България при всеки един от тези варианти. Каква е заплахата за вложенията на хората в левове и в евро и дали доларът е смислена инвестиция, когато европейските фалити ще засегнат хиляди фирми отвъд океана?

Водещ: Съдбоносни дни на отчаян и последен, казват някои, опит еврото да бъде запазено. Това по какъв начин се отразява на българите, ние не сме в Еврозоната, ще си говорим. Но дайте първо да кажете в йоани, в левове, в долари, в какво си спестявате вие вашите средства и в какво ги влагате? Хората гледат с интерес, разбиращите от пари, в този момент, за да се ориентират, объркани са.

Левон Хампарцумян: Аз моите пари си ги държа в левове в моята си банка. От друга страна всеки има свободата да реши дали иска да са в злато, дали иска да купува имоти, дали иска да купува монголски донги или бяха вонги, или какви бяха, ако това го смята за по-изгодната инвестиция. Но общо взето, ако печелиш в левове и харчиш в левове, по-добре е да седиш в левови позиции.

Владимир Каролев: И аз мисля същото. Това е много хубаво правило – в каквито пари изкарваш доходите си, в такива да спестяваш. Аз обаче доста инвестирах в недвижими имоти, при което ставам, като всеки, който инвестира в недвижими имоти, защото апартаменти тук-там, но кеш по-малко.

Водеща: Пада им стойността.

Владимир Каролев: И са неликвидни.

Емил Хърсев: При размишлението дали примерно човек, който получава доходите си в левове, да прави нещо с тях, много по-доброто е да ги държи в левовете, тъй като няма никаква опасност да се измени курсът между левове и евро, а все пак за левовете дават малко по-висока лихва във всички български банки.

Водещ: Ако еврото се измени, ако еврото стане беден роднина, както четох, на „дойче” марката, което ще се върне?

Левон Хампарцумян: Вижте, първо българският закон в вързан за „дойче” марката, а еврото е само някаква преработка на закона. Така че,  ние ще имаме много скъпа валута, ако това се случи.

Водеща: Когато изчезна марката и се появи еврото.

Левон Хампарцумян: Но вероятността, там е много минимална, няма да се разпадне.

Водеща: Тоест няма да умре еврото. Еврото ще живее.

Левон Хампарцумян: Няма.

Емил Хърсев: Няма начин да се случи това. Примерно миналата седмица незнайно откъде беше тръгнала в международен план някаква клюка, предполагам, че от Жаката и сигурно някъде го е изрязал с ножицата, нали. Не знам дали зрителите знаят, че обикновено той с ножица пишел книгите си. Така сигурно от някъде е изрязал някоя статия, че до нова година ще сменят еврото с някакви други пари. Това е физически невъзможно. Човек ако си представи колко вагони с банкноти ...

Водещ: Не, не, нека бъдат банкноти, въпросът е да не се обезцени рязко и защото всеки казва, гарантира, нали, влоговете, ама да не стане да не може да си купиш нищо с тях?

Левон Хампарцумян: Няма да се обезцени рязко. Най-вероятно ако всичко тръгне да се оправя в Еврозоната, ще има някакъв план, който ще позволи умерено печатане на пари и умерена инфлация. Ама ние сме виждали хиперинфлация. Така че умерена инфлация нас не ни плаши.

Водеща: Какво значи умерена инфлация сега?

Емил Хърсев: До 10%, както във времената на Рейгън, впрочем едни от най-добрите години за икономиката. Най-бързото развитие в цял свят отбелязахме именно по времето на Рейгън. Една умерена консервативна политика с до 10% инфлация, 17% беше „праимрейтът”.

Водещ: Тоест от 100 евро 10 евро ще ми ги изяде инфлацията, ако са в евро, така ли?

Левон Хампарцумян: Да, но това ние сме го виждали преди 5 години, инфлацията беше 6-8% в годините на растеж.

Емил Хърсев: Хиперинфлация е над 50% ...

Левон Хампарцумян: Хиперинфлация е когато е началото на седмицата гледаш да си изхарчиш парите, защото в края на седмицата ще ти трябват двойно повече пари, за да можеш да си купиш същото нещо. Това беше 90-те години в България.

Водещ: Сега да не би да го казвате от страх хората да не хукнат да си изтеглят парите?

Емил Хърсев: Слава Богу, никой не проявява такова отношение. Виждаме, че напротив, увеличават се депозитите в банките. Няма основание за подобен страх.

Водеща: Може ли сега да ви помолим, ние за това сме ви поканили, г-н Каролев, към вас, че сте най-мълчалив, странно.

Водещ: Странно.

Водеща: Всички думи, които ..., включително припомних преди малко и на Саркози и на Меркел, да ги преведете на езика на българина, който в този час се събужда, казва се в метрото, колата или автобуса и отива на работа.

Владимир Каролев: Това, което Саркози и Меркел казват не само сега, а и последните няколко месеца, е, че дойде времето, в което реалността удря по главата всеки европеец и няма толкова да се почива. Тя, Меркел, го каза много ясно за южните държави – трябва да работите повече, трябва по-малко да почивате. И от там дойде целият проблем. Когато има държави като Гърция, където се стигна до 16 заплати и средна пенсия близка до средната пенсия в Германия, при положение че производителността на труда в Гърция е много по-ниска от Германия. Когато има пенсиониране с повече години в пенсия, отколкото години на работното място, очевидно такава система не може да издържи и от там дойдоха проблемите.

Водеща: Да де, ама българската не е такава и не е била такава.

Владимир Каролев: Напротив, българската ...

Водеща: В частта получаване на заплати, облаги, които получаваха гърците.

Владимир Каролев: Те, заплатите, са по-ниски, защото много по-малко са работили, по-скоро по-малко производително, не като часове. А като сравним с Германия една четвърт  е производителността на българската икономика от германската, а от средната в Европа около 40%. И няма какво да се учудваме, че доходите ни ...

Водещ: Да, но не са ни по-ниски заплатите само с 40%, за съжаление.

Владимир Каролев: Не, то ...

Левон Хампарцумян: Тази пропорция не е линейна.

Владимир Каролев: Не е линейна, точно така. А по отношение на това дали тук има привилегии, има тук сектори с такива привилегия, където никъде ги няма. Например в сектора сигурност, полиция и армия, няма полицаи в Западна Европа, които да могат теоретично да се пенсионират на 43г., защото това може да стане в България. При това, говори се, че 25 години трябва да е стажът на полицаите, но той 15г. трябва да е системата. Тоест 10 години може да си барман на Слънчев бряг, 15 г. може да си.., нали.

Водещ: Да се върнем към еврото и към парите ни, защото това забива към темата на социалните протести.

Владимир Каролев: То е свързано едното с другото.

Водещ: Свързано е, да.

Владимир Каролев: И то много.

Водещ: Масови фалити, обедняване, граждански войни дори - това са най-мрачните сценарии за бъдещето на Европа в случаи, че еврото се срине или дори изчезне.

Водеща: Как се стигна до тук, как това ще се отрази на всеки един от нас, ама наистина на всеки един от нас и на тези, които имат депозити, и на тези, които нямат депозити, и на тази, които имат кредити, и тези, които ще бъдат пенсионери, на тези, които работят, но например ще им намаляват заплатите? Всеки един от нас е в ситуация да бъде засегнат от всичко  и вече може би е засегнат от всичко, което се случва в Европейския съюз и в т.нар. Еврозона. Представяме ви гостите и ще видите един видеоматериал, който да обозначи проблемите.

Водещ: Левон Хампарцумян, Владо Каролев, Емил Хърсев, помислете си, ще ви питам къде вие, в каква валута, в какви пари и в какви банки си ги държите, защото смятам, че това е най ...

Владо Каролев: Откъде знаете, че имаме нещо да държим?

Водещ: Подозираме, разбирате от пари и тримата. Докато си помислите какво да ни кажете, от това, което имате да държите.

Левон Хампарцумян: Децата на обущаря боси ходят, нали знаете?

Водещ: Ще видим първо един видеоматериал и се връщаме в студиото.

Водеща: След малко накрая на разговора ще разберем дали ще ви повярваме, дали важи това за вас за обущаря, но не това е темата, разбира се, за вашите депозити, ако изобщо ги има такива. Темата е как събитията в Еврозоната засягат всеки един от нас. Гледайте:

Репортер: Нямаш пари за хляб, а си купуваш огромен телевизор с плосък екран. Това най-общо е ситуацията, в която изпаднаха правителствата в Гърция, Ирландия, Италия, Испания. Години наред правителствата се задържаха на власт с щедри политически обещания – високи пенсии, заплати, осигуровки. А пари в държавите им няма. Те се вземат на заем. И ако всеки от нас отива до банката, то държавите излизат на борсата. Там всяка страна предлага т.нар. облигации – писмено обещание, с което държавата поема ангажимент да върне парите след определен период от време при определена лихва. Хора, фирми, частни банки, дори държави със страшно много пари купуват тези облигации, за да са сигурни за имуществото си, защото държавите фалират доста по-рядко от фирмите, за да не кажем много рядко, особено, когато говорим за Европа. Добре, обаче Гърция и компания години наред вземат нови и нови заеми и им става все по-трудно да ги връщат. Лесно укриват фактите, защото не ползват собствена суверенна валута, а общото евро и разходите се размиват.

Франческо Чиеса, пенсионер: Не смея дори да пипна облигациите. Носят само злини. Ако ги продадеш – губиш, ако ги купиш, губиш дори повече.

Репортер: Един ден обаче кредиторите чукат на вратата, а пари няма. При това положение правителствата имат един единствен изход – инфлация, както се случи у нас през 1997г.

Централната банка масово печата пари и връща заемите. Сиреч, изпълнява обещанието си по облигациите. Стойността на банкнотите спада и хората обедняват. Кредиторите също получават хартиени пари, които не струват нищо, трупат загуби и евентуално фалират.  Гърция и останалите държави обаче не могат да приложат хода с инфлацията, защото тяхната централна банка не е в Атина или друг град, а във Франкфурт и се нарича Европейска централна банка. Тя не е склонна да печата евро на килограм, защото едновременно с гърците ще обеднеят германци, французи, холандци. В резултат ще последват масови безредици, революции, дори гражданска война, а това никой не го желае.

Никола Саркози, президент на Франция: Искаме неправилните действия довели до сегашната ситуация в Еврозона да не се повтарят. Искаме нов договор така, че всички страни от ЕС и от Еврозоната да разберат, че нещата не могат да продължават както досега.

Репортер: Изходите са два – изрядните страни да напуснат Еврозоната и да възродят марката, франка или гулдена, а еврото да бъде фалирано. Вариант две е - неизрядните страни да бъдат изгонени от Еврозоната и да фалират поотделно, а стойността на еврото да се запази. Третият вариант, който наблюдаваме в момента, е -  Меркел и Саркози да се бавят и да чакат някакво чудо. При това положение фалираме всички заедно. Въпросът е - какво ще се случи с България при всеки един от тези варианти. Каква е заплахата за вложенията на хората в левове и в евро и дали доларът е смислена инвестиция, когато европейските фалити ще засегнат хиляди фирми отвъд океана?

Водещ: Съдбоносни дни на отчаян и последен, казват някои, опит еврото да бъде запазено. Това по какъв начин се отразява на българите, ние не сме в Еврозоната, ще си говорим. Но дайте първо да кажете в йоани, в левове, в долари, в какво си спестявате вие вашите средства и в какво ги влагате? Хората гледат с интерес, разбиращите от пари, в този момент, за да се ориентират, объркани са.

Левон Хампарцумян: Аз моите пари си ги държа в левове в моята си банка. От друга страна всеки има свободата да реши дали иска да са в злато, дали иска да купува имоти, дали иска да купува монголски донги или бяха вонги, или какви бяха, ако това го смята за по-изгодната инвестиция. Но общо взето, ако печелиш в левове и харчиш в левове, по-добре е да седиш в левови позиции.

Владимир Каролев: И аз мисля същото. Това е много хубаво правило – в каквито пари изкарваш доходите си, в такива да спестяваш. Аз обаче доста инвестирах в недвижими имоти, при което ставам, като всеки, който инвестира в недвижими имоти, защото апартаменти тук-там, но кеш по-малко.

Водеща: Пада им стойността.

Владимир Каролев: И са неликвидни.

Емил Хърсев: При размишлението дали примерно човек, който получава доходите си в левове, да прави нещо с тях, много по-доброто е да ги държи в левовете, тъй като няма никаква опасност да се измени курсът между левове и евро, а все пак за левовете дават малко по-висока лихва във всички български банки.

Водещ: Ако еврото се измени, ако еврото стане беден роднина, както четох, на „дойче” марката, което ще се върне?

Левон Хампарцумян: Вижте, първо българският закон в вързан за „дойче” марката, а еврото е само някаква преработка на закона. Така че,  ние ще имаме много скъпа валута, ако това се случи.

Водеща: Когато изчезна марката и се появи еврото.

Левон Хампарцумян: Но вероятността, там е много минимална, няма да се разпадне.

Водеща: Тоест няма да умре еврото. Еврото ще живее.

Левон Хампарцумян: Няма.

Емил Хърсев: Няма начин да се случи това. Примерно миналата седмица незнайно откъде беше тръгнала в международен план някаква клюка, предполагам, че от Жаката и сигурно някъде го е изрязал с ножицата, нали. Не знам дали зрителите знаят, че обикновено той с ножица пишел книгите си. Така сигурно от някъде е изрязал някоя статия, че до нова година ще сменят еврото с някакви други пари. Това е физически невъзможно. Човек ако си представи колко вагони с банкноти ...

Водещ: Не, не, нека бъдат банкноти, въпросът е да не се обезцени рязко и защото всеки казва, гарантира, нали, влоговете, ама да не стане да не може да си купиш нищо с тях?

Левон Хампарцумян: Няма да се обезцени рязко. Най-вероятно ако всичко тръгне да се оправя в Еврозоната, ще има някакъв план, който ще позволи умерено печатане на пари и умерена инфлация. Ама ние сме виждали хиперинфлация. Така че умерена инфлация нас не ни плаши.

Водеща: Какво значи умерена инфлация сега?

Емил Хърсев: До 10%, както във времената на Рейгън, впрочем едни от най-добрите години за икономиката. Най-бързото развитие в цял свят отбелязахме именно по времето на Рейгън. Една умерена консервативна политика с до 10% инфлация, 17% беше „праимрейтът”.

Водещ: Тоест от 100 евро 10 евро ще ми ги изяде инфлацията, ако са в евро, така ли?

Левон Хампарцумян: Да, но това ние сме го виждали преди 5 години, инфлацията беше 6-8% в годините на растеж.

Емил Хърсев: Хиперинфлация е над 50% ...

Левон Хампарцумян: Хиперинфлация е когато е началото на седмицата гледаш да си изхарчиш парите, защото в края на седмицата ще ти трябват двойно повече пари, за да можеш да си купиш същото нещо. Това беше 90-те години в България.

Водещ: Сега да не би да го казвате от страх хората да не хукнат да си изтеглят парите?

Емил Хърсев: Слава Богу, никой не проявява такова отношение. Виждаме, че напротив, увеличават се депозитите в банките. Няма основание за подобен страх.

Водеща: Може ли сега да ви помолим, ние за това сме ви поканили, г-н Каролев, към вас, че сте най-мълчалив, странно.

Водещ: Странно.

Водеща: Всички думи, които ..., включително припомних преди малко и на Саркози и на Меркел, да ги преведете на езика на българина, който в този час се събужда, казва се в метрото, колата или автобуса и отива на работа.

Владимир Каролев: Това, което Саркози и Меркел казват не само сега, а и последните няколко месеца, е, че дойде времето, в което реалността удря по главата всеки европеец и няма толкова да се почива. Тя, Меркел, го каза много ясно за южните държави – трябва да работите повече, трябва по-малко да почивате. И от там дойде целият проблем. Когато има държави като Гърция, където се стигна до 16 заплати и средна пенсия близка до средната пенсия в Германия, при положение че производителността на труда в Гърция е много по-ниска от Германия. Когато има пенсиониране с повече години в пенсия, отколкото години на работното място, очевидно такава система не може да издържи и от там дойдоха проблемите.

Водеща: Да де, ама българската не е такава и не е била такава.

Владимир Каролев: Напротив, българската ...

Водеща: В частта получаване на заплати, облаги, които получаваха гърците.

Владимир Каролев: Те, заплатите, са по-ниски, защото много по-малко са работили, по-скоро по-малко производително, не като часове. А като сравним с Германия една четвърт  е производителността на българската икономика от германската, а от средната в Европа около 40%. И няма какво да се учудваме, че доходите ни ...

Водещ: Да, но не са ни по-ниски заплатите само с 40%, за съжаление.

Владимир Каролев: Не, то ...

Левон Хампарцумян: Тази пропорция не е линейна.

Владимир Каролев: Не е линейна, точно така. А по отношение на това дали тук има привилегии, има тук сектори с такива привилегия, където никъде ги няма. Например в сектора сигурност, полиция и армия, няма полицаи в Западна Европа, които да могат теоретично да се пенсионират на 43г., защото това може да стане в България. При това, говори се, че 25 години трябва да е стажът на полицаите, но той 15г. трябва да е в системата. Тоест 10 години може да си барман на Слънчев бряг, 15 г. може да си.., нали.

Водещ: Да се върнем към еврото и към парите ни, защото това забива към темата на социалните протести.

Владимир Каролев: То е свързано едното с другото.

Водещ: Свързано е, да.

Владимир Каролев: И то много.

Водещ: Можем ли да кажем какво ще представлява този нов съюз, засяга ли ни, за който се говори? Трябва ли да настояваме повече съфинансиране, европейско, като проценти да има  за нас по-бедните или?

Емил Хърсев: Засега не можем да кажем какво ще представлява ЕС, защото... новият европейски клуб, фискален съюз, тъй като още не са обявени идеите, която от всичките ...

Водещ: Нали идеята е да има обща централна банка ...

Левон Хампарцумян: Не, ще Ви кажа. Вижте, то централната банка е ...

Водещ: ...още едно правителство едва ли не, финансов министър един.

Левон Хампарцумян: Централна банка има и сега.

Водещ: Да, един.

Левон Хампарцумян: Общо взето посоката, в която се върви, е по-висока степен на интеграция, по-висока степен на финансов и бюджетен контрол през някакъв вид институция...

Водещ: Просто казвам, какво е ...един финансов министър за всички европейски държави или какво? Как да го разберем?

Левон Хампарцумян: Не знам дали ще е един или ще ...

Емил Хърсев:От тук започват неяснотите ...

Левон Хампарцумян: Но вижте, тук технологията е една, принципът е важен, че ще има по-висока степен на интеграция. По-скоро ще има, т.е. не изключване на един малък отделен клуб, който е елитен, а по-скоро включване на повече държави с повече задължения и с повече отговорност по отношение на това как си водят вътре нещата.

Владимир Каролев: Едно от нещата, които трябва да наложат те, и преди няколко дни германският финансово министър каза, че за това ще настоява Германия, да се спазват т.нар. маастрихтски критерии, които бяха критерии за въвеждане на еврото, които не се спазват. Ако не се позволяваше годишните бюджетни дефицити да не надвишават 3% ...

Водещ: Да харчиш повече отколкото имаш, това е нарушение, да.

Владимир Каролев: Вижте аз, понеже той спомена Рейгън, за мен той е един от кумирите ми. Той казва: когато на частника или фирмата не й стигат, доходите й превишават разходите, ти фалираш. А когато държавата с години си превишава разходите, ти праща чека на тебе, т.е. на данъкоплатеца. И всъщност точно до това стигнахме сега. Години наред много държава харчеха повече пари, отколкото изкарват. А тя държавата изкарва само от данъци. И се стигна до такива дисбаланси, че просто или нещо трябва да се направи, или ще фалира не една държава, а цяла зона.

Водещ: Какво означава да фалира зона цяла?

Владимир Каролев: Това означава, какво означава да фалира – да не може да си плаща сметките, това означава. Като фалира една държава не може да плаща пенсии, заплати на държавните служители ...

Водещ: Но ще напечата пари.

Владимир Каролев: България не може да напечата пари и много държави ...

Левон Хампарцумян: Ние не може да печатаме и слава Богу.

Владимир Каролев: И вие със самият анонс, вашият колега сега ...

Водеща: Защо „слава Богу”, я обяснете?

Левон Хампарцумян: Сега ще ви обясня. Единствената държава ...

Водеща: Сега ще довършите, г-н Каролев.

Левон Хампарцумян: Единствената държава, която има свръхпривилегията, да има печатница за пари в мазето, това са САЩ. Защото, когато в САЩ две трети от доларите не са в Америка, а са някъде навънка, когато Америка има нужда от пари, отива в мазето, печата пари и целия свят плаща за това. Защото светът е доларов. Ние имаме една малка  Еврозона тук, но всички останали са лишени. В Еврозоната не е толкова лесно. Трябва да се съгласят германци, французи и още не знам кой.

Владимир Каролев: 15 държави.

Левон Хампарцумян: 15 държави, които са членове на Еврозоната. Германия винаги има уплах от хиперинфлацията 30-те години. Не се съгласява това да го направи или ще се съгласи под някакви условия и т.н. Така че, печатането на пари ... А пък ние не може да печатаме заради валутния борд. Ние сме взели тази играчка от политиците, българските, още 1997г.

Водещ: Я ми обяснете това с този валутен борд ...

Левон Хампарцумян: Това е най-хубавата и играчка, те най-много искат тази.

Водещ: Как сме вързани, ако еврото изчезне към кого се връзваме пак? Връща ли се „дойче” марката? Тук нещо не схващам.

Емил Хърсев: Валутен борд имаме и преди да имаше евро. Разбира се, беше установено равенство между лева и марката, което означава, че Централната банка може да отпечата един лева само, ако някой дойде и донесе в трезора една марка.

Водещ: Тоест,  отговаря на истината това съотношение, слава Богу.

Левон Хампарцумян: Отговаря, ние за това се държим.

Емил Хърсев: В интерес на истината всъщност не отговаря на истината. Обезпечението е много по-голямо, защото в 1997г. са били 1 лев равен на 1 марка. А оттогава Централната банка всяка година трупа допълнителни, допълва резерва, защото получава лихва.

Водещ: Сега ще излезе, че левът е по-скъп от еврото.

Емил Хърсев: Левът е преобезпечен спрямо 1997г. поради две причини. Първо, се е натрупала лихва върху самото валутно покритие, и второ – златото много поскъпна, защото една голяма част от обезпечението на лева е разбира се златният резерв на БНБ, който от години не е намаляван.

Водеща: Какво ще стане, ако, макар вие изключихте тази хипотеза, еврото да изчезне от валутния пазар, какво ще стане с българската валута?

Владимир Каролев: Защо да имаме хипотеза?

Емил Хърсев: Как да изчезне? Няма да се изпари, няма никаква опасност.

Водещ: Както екю, помните ли, имаше едно екю ...

Емил Хърсев: Не, екю никога ...

Левон Хампарцумян: Вие виждали ли сте екю?

Водещ: Не то не беше за разплащане, то не беше банкнота ...

Емил Хърсев: Екю винаги е било ...

Водещ: Безплътно беше наистина.

Левон Хампарцумян: Не, преводните рубли също изчезнаха, ама никой не ги беше виждал преди това.

Емил Хърсев: Да, специалните ...

Владимир Каролев: Консенсусът на пазара, Вие сте ни поканили трима души, но има хиляди и в много по-големи държави и на по-отговорни позиции, макар че Левон е един от най-добрите банкери в България. но вчера, онзи ден в два поредни дни Ройтерс направи конференция в Хонконг, в Ню Йорк и в Лондон и пита тези инвеститори, които управляват 3, 5 трилиона долара, събрани. Примерно главен изпълнителен директор на „УниКредит Пайниър инвестмънтс”, това е част от групата. Няма някой от тези, който да казва ... Сега всичките казват – има някакъв риск, но го квантифицират между 10 и 15% максимум. Няма логика ...

Водещ: За кое риск 10-15%, да изчезне?

Владимир Каролев: Еврото да изчезне, извинявам се. Ще ви кажа защо няма риск. Защото политиците много добре знаят, че, примерно гръцките политици много добре знаят, че, ако се върнат към драхмата, там ще ги обесят, условно казано. Защото за няколко седмици ще се обезценят всякакви спестявания и това всички го знаят, включително тези, които сега искат в Гърция все още да не стегнат коланите.

Водеща: Тоест част от спасителният план е това - еврото да оцелява на всяка цена, включително и с адрес Гърция, за да може да ...

Владимир Каролев: Да и всъщност има един вече такъв механизъм, който беше 440 млрд. евро, 190 от тях отидоха за Гърция и Ирландия. Сега се създава нов. Увеличават се парите, които страните от Еврозоната ще дадат на Международния валутен фонд, и освен това действително се взимат мерки. Не искате да говорим за социални неща, но те от там дойдоха. Вижте новото испанско правителство в предизборната си програма каза, че ще увеличава пенсионната възраст и ще намалява социалните плащания. Същото казва новоизбрания наскоро ....

Водещ: Тоест това е единственият вариант.

Владимир Каролев: Това е единственият вариант. Проблемът с валутата идва от неразумно финансиране, парите с еврото.

Емил Хърсев: Парите са конвенция, договор, те няма как да се изпарят, в смисъл едни пари могат да заменят други. Обикновено по-лошите заменят по-добрите, нали това е един закон, още 14 век открит и дефиниран от грешно...

Водещ: Въпросът е да не се обезцени това, което хората, малкото от това, което имат.

Емил Хърсев: Въпросът, че ще се обезценяват парите, това е неизбежно, но то е един световен процес, но който не се забелязва.

Левон Хампарцумян: Никога не е спирало.

Емил Хърсев: Защото обезценява се доларът, в същото време се обезценява еврото. Валутният курс седи един и същ. Единствено забелязваме тази обезценка, опитвайки се примерно да си измерим една кошница с еднакви продукти напълнена днес и купена преди 30 години, и виждаме тази обезценка, в същото време курсовете на валутите не реагират. Защо? Ами, плуват в една и съща посока. Когато всички плуват в една и съща река ...

Водещ: Стигат до дъното.

Емил Хърсев: Не, ...

Владимир Каролев: Говори се само за инфлацията, но тя, инфлацията, е свързана и с доходите. Щеше да е проблем ако само тя расте ...

Левон Хампарцумян: Тя надува и доходите.

Владимир Каролев: А пък те растат и доходите. И даже, когато има по-голяма инфлация, това обикновено е резултат от изпреварващ ръст на доходите. Обаче, както е казал Фредерик Бастиелс в едно страшно есе от 1852 г., хората гледат само видимите неща и това, което тях ги интересува. Те не казват - колко ми растат заплатите, ами викат - ами растат само разходите, а истината е, че, когато има по-висока инфлация, голяма част от това е резултат от ръст на доходите.

Левон Хампарцумян: Като на регата.

Водеща: Знаете ли сега какво ще попитат всички, които ни гледат. Къде са тези растящи заплати? Покажете ни ги.

Владимир Каролев: Вижте, отново видимото е през последните три години. А защо не казват какво беше преди. Преди 2009г. заплатите растяха много.

Емил Хърсев: Много лесно може да се види.

Водеща: Но ние говорим за днес и за утре.

Владимир Каролев: Ами кризата ....

Емил Хърсев: Много лесно може да се види. През последните години на кризата само ако вземете, ще видите, че има среден ръст на заплатите в България между 8 и 9%.

Владимир Каролев: Пак над производителността на труда. Включае и на публичния сектор.

Водещ: Дайте ни отново ...

Владимир Каролев: И отново това е над ръста на производителността на труда. Трябва, не знам как не може да се роди един, даже не българин, един човек със съзнанието, че само ако работи повече, може да изкарва повече.

Левон Хампарцумян: Не, Владо, има частни фирми, които имат по-добри показатели. Примерно нашата банка като ефективност, като производителност на труда при нас, е по-добра отколкото средно за групата. Тоест ние сме по-добри като ефективност от Италия, Австрия ...

Водеща: А какво е? Не е въпрос на манталитет южен, а е въпрос на управление.

Левон Хампарцумян: Въпрос на организация, на някакви усилия, които се полагат в дадена посока.

Водещ: Дайте в края кратък съвет на хората, които ви гледат. Съвсем накратко, да си заделят ли бели пари за черни дни, да си пазят работните места ли, какво? Предстоят важни неща и катаклизми в Европа, това няма какво да се лъжем.

Водеща: А не продължават ли да се купуват ...

Левон Хампарцумян: Никакви катаклизми не предстоят.

Владимир Каролев: И аз това мисля, че има.

Левон Хампарцумян: Няма катаклизми. Ще има трудни години, от които бавно ще се излиза, възстановяването ще е по-сложно. Може би ще има някаква умерена инфлация, ще видим какво ще се реши. Но първо ще има евро, второ, ще има работни места, защото обратният сценарий е 500 млн. души в Еврозоната, които живеят най-хубавите животи в света като стандарт на живот, като климат, като каквото искате, не го осъзнават винаги, да решат колективно да се самоубият.

Водещ: Малко вероятно.

Левон Хампарцумян: Което е по-малко вероятно от това да решат да се оправят някак си. Въпреки че историята е виждала всякакви обрати нелогични, но мисля, че ще ...

Водещ: Конкретно това самоубийство ще се отложи.

Левон Хампарцумян: Няма да има колективно самоубийство. Няма да има катастрофа в смисъла на супер непредсказуеми събития и такива потоци лава, цунамита и не знам какво. Ще има споразумение между най-силните в Европа за пътя, по който Европа ще се измъкне, ще стане по стабилна и така.

Емил Хърсев: За жалост, ние обаче не знаем какво ще бъде това споразумение и с любопитство очакваме ...

Левон Хампарцумян: Ние не сме между тях.

Емил Хърсев: Има няколко неща, които можем още от сега да предвидим за новата година. Добрата новина е, че лихвите ще се качват. Лошата новина е, че лихвите ще се качват.

Водещ: Да.

Емил Хърсев: В зависимост от къде ...

Водеща: От гледната точка.

Емил Хърсев: ... гледа човек.

Водещ: Да.

Водеща: Като се има предвид, че българите имат повече кредити, отколкото депозити, новината е лоша.

Владимир Каролев: За спестителите новината е добра. Физическите лица имат повече спестявания, отколкото заеми, а фирмите имат повече заеми, отколкото спестявания.

Левон Хампарцумян: Което е нормално.

Владимир Каролев: Което по принцип е нормално и обикновено ...

Водеща: Но заемите не са по-големи като стойност от депозитите?

Владимир Каролев: Пак отново ви казвам, видимото е когато прочета по медиите, че лихвите, ох, колко лошо, че лихвите се качват. Това е видимото за тези, които са взели кредити. Ама пък в същото време това е супер новина за този, който има депозит.

Водещ: Колко ще се качат? Имате ли право да предположите?

Левон Хампарцумян: Не е въпрос на право.

Владимир Каролев: Правилната дума е предположение.

Емил Хърсев: Наистина правилната дума е предположение, защото виждате, че всички институции, и от МВФ, и от Европейска централна банка, и от Европейска комисия си променят прогнозите. Едно време се правеше една прогноза веднъж в годината.

Водещ: Те не сриват ли по този начин ...

Емил Хърсев: А сега всяка седмица се променят прогнозите, което тотално обезсмисля цялото прогнозиране. Ние не знам как ще се договорят силните в Европа. При ясни параметри вече бихме могли да направим някаква сметка накъде ще върви и паричната политика. Но аз предполагам, че няма да достигнем до тези лихвени нива, които в годините на Рейгън всъщност стимулираха Америка да тръгне рязко нагоре.

Водещ: Може ли държавата ни да се бори, с това да приключим, да се бори да влезе в такава ситуация, в която, ако, не дай си Боже, нещо лошо се случи при нас както с други държави вече се случва, да ни опростят и на нас частните кредитори дълговете, половината, да речем?

Емил Хърсев: Такова нещо като опрощаване на дългове няма. Дългът ...

Водещ: Добре, големите лихви, които са върху дълга.

Емил Хърсев: Винаги се намалява нивото на дълговата тежест до там, докъдето може да се обслужи и малко отгоре, както в Гърция. Така че,  да не стигаме до там.

Владимир Каролев: Аз се надявам на точно това, да не стигаме до там ...

Левон Хампарцумян: А и няма, към днешна дата няма рационални причини да мислим за такива неща.

Водеща: Значи, някакъв оптимизъм на финала на разговора ни....

Владимир Каролев: За тези, на които им се работи, аз съм голям оптимист. За тези, които ги мързи, съм си бил песимист независимо дали е криза или не е криза.

Водеща: Благодаря Ви за това, че бяхте тук. Мисля, че бяхте ясни и изчерпателни.