Кръстьо Петков: Който се опитва да внушава, че двата големи синдиката служат някому, дълбоко греши

София /КРОСС/ Исканията на нашите синдикати не са само български. В Европа ври и кипи поради икономическата и дълговата криза и много е важно какво ще се случи в България. Що се отнася до т.нар. пенсионна реформа, исканията на синдикатите са в рамките на договореното между социалните партньори само преди 10-12 месеца. Синдикатите не изненадват управляващите, защото не искат нещо различно от подписаното. Аз лично не виждам за 10 месеца драстична промяна в ситуацията у нас и договорената реформа за плавно повишаване на пенсионната възраст трябваше да се следва. За съжаление веднага след изборите г-н Дянков реше да върви фронтално напред и изненада и двата синдиката. Те просто не трябваше да се доверяват изцяло на правителството. Предложението на правителството от следващата година да се повиши възрастта за пенсиониране ни прави първи и единствени в Европа! И г-н премиерът и този до него г-н Дянков държат да ни сочат с пръст, само че аз не виждам кой знае какви похвали и позитивни реакции на фона на срещата на върха между Саркози и Меркел. Вземат се решения и ще се направят промени, които ще доведат до стратегическо преструктуриране на ЕС и особено на еврозоната. Възниква логично въпроса могат ли все още синдикатите да влияят на политиката в държавата ни? Първо трябва да се разберем помежду си като нация искаме или не искаме да има синдикати от европейски тип. Само до преди няколко седмици аз чувах упреци, че от години наред синдикатите не се обаждат по никакъв повод. Всъщност след 2007 г. нямаме крупна синдикална акция. Ето че сега се случи! Това заяви за БНР проф. Кръстьо Петков, лидер на Обединен блок на труда „Обединени лейбъристи”. Политически обвръзки на синдикатите има по цял свят, но не това е важното. Преди всичко синдикатите не трябваше да проявяват наивност и да се доверяват преди изборите на вариантите за бюджет и пенсионни промени, които им предложи правителството. За всички беше ясно, че това си е предизборна пропаганда. Очакваше се много твърд вариант, така че и бюджета и промените в пенсионния закон са нещо от неолиберален тип, практикуващо се в страни като тези, в които е учил министър Дянков. Синдикатите просто са загубили рефлексите от този толкова дълъг период на бездействие. Нашите синдикати са доста опитни и експертно много добре подготвени за преговори. Правителството обаче винаги си има стратегия. То приема почти всичко предложено от синдикатите, след това го слага в чекмеджето и изважда на масата своите пакети от мерки и кара по своему. По време на този много силен националния протест, правителството тактически направи крачка назад и излъга, за да прекрати протеста. Тук сериозна роля изиграха и някои медии. Имаше публикации със заглавия „Правителството клекна пред синдикатите”. Що за оценка е това? Просто всеки играеше със своите инструменти и гонеше своите интереси. Случи се и един класически гаф, който малко хора забелязаха. Г-н Дянков точно в този ден изчезна от България и срещата се проведе в неформален формат с премиера. Такова нещо няма регламентирано в Кодекса на труда и решенията биха били нелегитимни. Моята прогноза е, че се навлиза в нова фаза в този социален конфликт, който ще има по-различен характер. Синдикатите очакват среща с президента за вето върху закона за пенсионната възраст. На второ място синдикатите ще заявят национална стачка под формата на верижни протести. Трябва да очакваме в следващите седмици всички засегнати да започнах да протестират. Това ще е по-категорично в провинцията по месторабота, а не в София. Никой не си прави илюзия, че може да свали правителство, както в миналото. Правителствата се сменят от парламентите, а не от синдикатите. Времената са други. Друг е въпросът дали ще се вземат предвид социалните протести, оглавени от синдикатите. Който се опитва да внушава, че сега двата големи синдиката служат някому, дълбоко греши. По време на криза трябва да се засили политиката в реалния сектор и да се създават нови работни места. Ето това е тема на преговори с правителството и бизнеса, ако искат да намерят траен изход на кризата в България. Снощи Пламен Димитров ми съобщи, че през февруари МВФ и Международната конфедерация на свободните профсъюзи ще направят форум у нас с участие на социалните партньори. Представете си, не друг, а Джефри Сакс ще дойде да ги съветва?! Човекът , който навремето ни съветваше как да правим шокова реформа, сега ще ни просвети как да тръгнем към нов растеж със защита на работните места и заплатите на хората.