Фискален съюз спасява еврото, но цепи ЕС

Брюксел, Белгия /КРОСС/ България е сред шестте държави извън еврозоната, които влизат в т.нар. „съюз за бюджетна стабилност". Освен нас в шестицата на допуснатите извън еврозоната са още Дания, Латвия, Литва, Полша, Румъния. Чехия и Швеция също проявяват интерес, но това ще стане след санкция от техните парламенти, както изисква законът в тези страни. Очаква се да се присъедини и Унгария отново след гласуване в тамошния парламент. Във фискалния пакт са общо 23 от общо 27 страни-членки.

Така еврото бе спасено, но отбелязахме първите наченки на фактически разпад на евросъюза. На финала на преговорите в Брюксел, приключили в ранните сутрешни часове в петък, лидерите на държавите-членки на ЕС постигнаха принципно споразумение за по-строги бюджетни правила в еврозоната, включително ангажимент за балансирани бюджети и автоматични санкции при високи дефицити. Не успяха обаче да постигнат единодушие и съгласие за промяна на Лисабонския договор с цел да се реформира еврозоната и затова се ориентираха към варианта за договор между 17-те страни от еврозоната и останалите желаещи да се присъединят. Идеята за споразумение, което да обединява 27 страни от ЕС, се провали, като това повишава перспективата да наблюдаваме Европа на две скорости. Това се е случи, след като британският премиер Дейвид Камерън поиска отстъпки, които Германия и Франция не са готови да дадат.

Предложението на президента на ЕС Херман ван Ромпой реформата да се скрепи с протокол към договора не събра достатъчно привърженици. Правната форма на новата договореност ще е междуправителствено споразумение. Така самият Ромпой съобщи след края на срещата, че документ за създаване на бюджетен съюз на еврозоната ще бъде подписан от 23 страни. Стана ясно още, че Великобритания не подкрепя фискалния съюз. "Бихме предпочели да въведем промените чрез промяна на договора на ЕС, приета от всички 27 страни членки на блока," посочи френският президент Никола Саркози.

"Това не бе възможно заради позицията на нашите британски приятели", допълни той. Британският премиер Дейвид Камерън отговори, че предложеното споразумение не е в интерес на Великобритания.

"Затова не се съгласих. Позволяваме на останалите да направят, това което искат. Това е трудно решение, но правилно", заяви Камерън. Според проект за декларация националните бюджети в еврозоната ще трябва да са балансирани като този принцип ще се счита за спазен, ако годишният структурен дефицит не надхвърля 0.5% от номиналния БВП.

В документа също така се казва, че това правило трябва да се приложи в националното законодателство като за това ще следи Европейският съд. Споразумението предвижда автоматични санкции за страни, чийто номинален дефицит надхвърля 3 процента от БВП, освен ако еврозоната не реши друго с квалифицирано мнозинство от 3/4.

Президентът на ЕС обяви едно по-конкретно споразумение за централните банки на страните от ЕС, които ще заемат на Международния валутен фонд (МВФ) до 200 милиарда евро, които да се използват в подкрепа на проблемните страни от европейския валутен съюз.

/НИ/