Чия е Македония?

 Какво се крие зад спора за наименованието Македония?

Скопие, РМакедония /КРОСС/ Гръцката истерия за името на Македония е свързана само отчасти с това, че на гръцките деца се говори непрестанно за връзката по пряка линия между Александър Велики и всеки днешен грък, пише в свой анализ "Дойче веле".

Същинската причина е обаче друга. Странен спор се вихри из Югоизточна Европа: Гърция иска да предотврати на всяка цена Македония да се нарича Македония и дори прояви готовност да рискува бламаж пред Международния съд в Хага. Македония внесе там жалба, след като Гърция през 2008 г. попречи на приемането на бившата югославска република в НАТО. Причината: на гърците не им харесва наименованието на съседната държава. Сега магистратите в Хага взеха решение, което е съкрушително за Атина: 15 от 16-те съдии отсъдиха в полза на Македония. В гръцките медии информацията по въпроса измести от водещите новини дори дълговата криза. А Гиоргос Карадзаферис, шеф на участващата в правителството дяснорадикална партия "Лаос", заплаши, че партията му ще напусне управляващата коалиция, ако Македония бъде призната като Македония. Премиерът Пападимос пък заговори за "провокации".

За едното име...

А чий е Александър Велики? На Гърция или на Македония? Истерията около името на Македония е свързана отчасти с това, че на гръцките деца в училище непрестанно се говори за връзката по пряка линия между Александър Велики и всеки днешен грък. Важна първопричина за тази ирационалност е неразчистената история на гражданската война от 40-те години на миналия век. Което ни кара да мислим, че спорът за името на Македония е свързан и със следното обстоятелство: Гърция е "провалена държава" и що се отнася до преодоляването на собствената си най-нова история. Защо това е така обяснява едно есе на историка Адамантиос Скордос, излязло в издаваните в Мюнхен "Югоизточноевропейски съобщения". В есето си Скордос разглежда въпроса защо изпокараните по всички въпроси атински партии са единни по спора за името. Според него виновна е "македонизацията" на гръцкото обществено пространство и на политиката в началото на 90-те години. Тогава Гърция е обзета от вълна на национализъм, след като Македония обяви независимост - факт, който предизвика страх. Този страх е всъщност с корени, скрити в гражданската война. Още по време на окупацията на Гърция от германци, италианци и българи през Втората световна война се формират страните в последвалата гражданска война. В гръцкия регион Македония, където тогава има многочислено славяноезично население, от страната на комунистите се сформират партизански отряди, които пропагандират откъсване на Македония от Гърция и присъединяване към България или към Титова Югославия, като последната е важен доставчик на оръжие за гръцките комунисти. В началото на 1949 г. ЦК на гръцката компартия обещава на македонския народ "национално възраждане" след победа в гражданската война. Оттогава буржоазните сили имат силен коз: могат да обвиняват комунистическите си противници, че "продават гръцки земи на славяните".

Изкупителната жертва

След като комунистите губят войната, близо 100 000 гърци, воювали за губещата страна, бягат в държавите от Източния блок. Около 30 000 от тях са гърци от гръцка Македония, пише Скордос и пояснява: "След поражението за тях става невъзможно да останат в Гърция, тъй като победителите печелят не само войната, но и правото да тълкуват тази война." В един такъв момент Гърция се нуждае от изкупителна жертва: гръцките славяни. Войната се преинтерпретира като "славянска" (т.е. руска, българска, югославска) агресия срещу Елада. От 1949 до 1974 г. гръцката политика по отношение на историята и спомените за нея се базира на широко разпространяваните антикомунистически и антиславянски предубеждения. Вражда с дълбоки корени Славяните били използвали гражданската война като шанс да постигнат онова, което не успели да сторят по-рано - а именно да изтласкат хеленизма от Македония и да осъществят "вечната мечта на панславизма" за достъп до Егейско море. Военната хунта по-късно въвежда дори специален празничен ден в памет на съпротивителната борба на хеленистите срещу славяните.

Кои са потомците на Александър Велики?

Но и след свалянето на хунтата не се променя нищо. През 1982 година тогавашният президент Караманлис казва следното пред гърците от диаспората в Торонто: "Трябва да се изправите срещу всички онези, които се опитват да навредят на Гърция, като изкривяват историята й и най-вече историята на Македония. Ние сме потомците на Александър Велики!" Цели поколения гърци са израснали с подобни представи за историята. Незнанието обхваща и гилдията на историците, които даже през 90-те години предпочитат да дебатират по "неоспоримия хеленизъм" на Александър Велики, вместо да отворят неприятните страници на съвременната гръцка история, пише Скордос в есето си. Отровата в главите още действа. Но и в Скопие действат отровители, които внушават на македонците, че ТЕ са истинските потомци на Александър Велики. Последната им проява беше издигането на 22-метрова статуя на ездач в центъра на града.

/НИ/