Чакаме и на опашката за работа в Германия

Коментар на Емилиян Лилов за Дойче Веле

Германия остави затворена вратата на трудовия си пазар за българи, с едно единствено изключение. Тази рестриктивна политика на Берлин вреди не само на българите, но и на самата Германия.

Българите отдавна са обръгнали на чакане: висят с часове по опашки да си платят сметките за тока, водата и телефона, да си вземат пенсията, да им вземат данъците; чакаха дълго и търпеливо да паднат Желязната завеса и Тато, да се върне Царят, да ги приемат в ЕС и НАТО, продължават да чакат за Шенген... Списъкът е дълъг.

Тези дни стана ясно, че още 2 години ще чакат и на опашката за работа в Германия. Правителството на канцлерката Меркел реши да удължи с максимално възможното (до края на 2013 г.) предпазната клауза за българи. С едно единствено изключение - за експертите-висшисти.

Ще рече, че още 2 години обикновените българи ще бъдат нежелани на германския трудов пазар. Можем ли обаче да говорим все още за опашка от българи за работа в Германия? И далновидна ли е следваната от години от Берлин рестриктивна политика по отношение на източноевропейските работници?

Без връзка с реалността

На какви ли не апокалиптични сценарии станахме свидетели след Петото разширяване на ЕС - стотици хиляди източноевропейци щели да щурмуват Германия, когато тя отвори трудовия си пазар за гражданите на новите страни-членки. Социологически институти се надпреварваха да дават прогнози, коя от коя по-шокираща. Така напр. Кьолнският IW-институт за изследвания бе изчислил, че след като на 1 май т.г. отпадне забраната за поляци, чехи, прибалтийци и т.н., в Германия тутакси щели да нахлуят 800 хил. граждани на въпросните страни с надеждата да си намерят работа. Нищо подобно не се случи.

От години Германия се барикадира срещу трудово нашествие от Изток и използва докрай механизма с предпазните клаузи. Прекалено голям е страхът от евтината работна ръка, която щяла да щурмува страната и да "изяде хляба" на германците. Друг страх на Берлин е свързан с интеграционните проблеми, които подобно пренасяне на големи хорски маси неминуемо води след себе си.

Половин година след отварянето на германския трудов пазар за поляци, чехи и т.н., и две години преди отпадането на ограниченията за българи и румънци, вече е пределно ясно: голямата вълна от Изток така и не се надигна, пряко сили пристигнаха едва няколко десетки хиляди. За 80-милионна Германия то си е нищо.

Германия - неатрактивна?

При това говорим за страна, която изпитва отчайваща нужда от млади и квалифицирани кадри. Оказа се обаче, че младите и квалифицирани източноевропейци предпочитат страни, които не следват рестриктивната политика на Германия, където дълги години поляците бяха желани само като берачи на аспержи, чистачки и болногледачки. Сега тази политика на Берлин си отмъщава на Германия - страната губи надпреварата не само със САЩ и Канада, но и със страни като Швейцария и Великобритания в привличането на "най-добрите глави".

Дори съседите на Германия вече не смятат страната за достатъчно атрактивна за работа и живеене, въпреки сравнително високото ниво на заплащане на труда, доброто състояние на трудовия пазар и острия глад за висококвалифицирани кадри. Оттук погледнат, проблемът на българите не изглежда чак толкова голям. Удълженият срок на ограниченията току виж се оказал добра новина за тях.