21% от българите живеят под прага на бедност

Пенсиите остават важен фактор за редуциране на бедността

София /КРОСС/ Линията на бедност е 295 лв. средномесечно на лице. При този размер на линията на бедност през 2009 г. под прага на бедност са живели 1 564.8 хил. лица, което представлява 20.7% от населението в страната. България попада сред страните с най-висок относителен дял на бедност в ЕС заедно с Латвия (21.3%), Румъния (21.1%), Гърция (20.1%), Литва (20.2%) и Испания (20.7%). Това сочат последните данни, изпратени и потвърдени от Евростат.

Линията на бедност е монетарен (паричен) показател за определяне на бедните в обществото. Линията на бедност представлява 60% от средния общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица.

През периода 2005 - 2009 г. размерът на линията на бедност в абсолютно изражение нараства повече от 2 пъти (от 135 лв. през 2005 г. на 295 лв. през 2009 г.). Относителният дял на бедното население се задържа на нива средно около 21%. Основният фактор, увеличаващ риска за изпадане в бедност на преобладаващата част от населението, е неговата икономическа активност и участие на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица икономически

неактивните лица като цяло също са сред онези групи, за които рискът да живеят в домакинства с доходи под прага на бедност е особено висок.

През последните години в анализите и политиките за бедността и социалната изолация все по-често се говори за явлението „работещи бедни”. Работещите бедни се определят от две фактически състояния - това, че работят и че са членове на бедни домакинства, т.е. дефиницията се основава на две статистически единици - индивида и домакинството. Индивидът е отправната точка за класификацията на „заети” и „незаети”, а домакинството е основата за класификацията „бедни” и „небедни”. В този смисъл съществува категория лица, които живеят в бедни домакинства, но чиито индивидуален доход е над прага на бедността. По същия начин има друга категория лица, чийто индивидуален доход е под този праг, но те не живеят в бедни домакинства. Данните показват, че над 7% от заетите лица живеят в домакинства с доходи под прага на бедността, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е почти 5 пъти по-висок от работещите на пълно работно време.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област сама за себе си е  приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2009 г. най-висок размер на линията на бедност има град София - 437 лева, с равнище на бедност 15.9%, а с най-нисък размер на линията на бедност е област Разград - 184 лева, където равнището на бедност е 19.8%. Област Благоевград има най-нисък относителен дял на бедните - 10.2% при размер на линията на бедност 282 лева, а с най-висок е област Видин - 29.3% при размер

на линията на бедност 246 лева. Спрямо линията на бедност за страната - 295 лева, само седем области имат по-висок размер на линия на бедност - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, София област, Перник и София (столица).

Област Смолян е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 8.5%, а с най-високо равнище е област Сливен - 27.8%. В област Благоевград жените са с най-ниско равнище на бедност - 10.4%, при 33.5% за област Видин. Област Видин се характеризира и с най-голямата разлика в равнището на бедност между мъжете и жените - 8.8 процентни пункта. В пет области - Добрич,

Ловеч, Шумен, Разград и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.

Ниското равнище на бедност за областите Кюстендил, Благоевград и Смолян се дължи предимно на социалните трансфери - помощи, обезщетения и пенсии. Ако сравним равнищата на бедност преди социалните трансфери, ще установим, че след тяхното реализиране бедността се редуцира с над 37 процентни пункта за Кюстендил, с над 32 процентни пункта за Разград и

Силистра, с 30.4 процентни пункта за Търговище и с над 27 пункта за област Перник, Ловеч и Ямбол.

Пенсиите остават важен фактор за редуциране на бедността. Ако се включи доходът от пенсии, но се изключат останалите социални плащания, равнището на бедност намалява с 14.9 процентни пункта за област Разград (от 34.7 на 19.8%), с 13.2 процентни пункта за област Силистра (от 33.9 на 20.7%) и с над 9 пункта за областите Смолян (от 21.8 на 12.8%) и Ловеч (от 33.3 на

23.9%). За областите с най-висок процент на бедно население - Видин, Бургас и Стара Загора, социалните плащания не играят съществена роля за редуциране на бедността. Разликата между равнището на бедност преди и след осъществяване на социалните трансфери е около 1.6 пъти. Поляризацията на населението по доход, измерена чрез съотношението на доходите между

бедните и богатите слоеве в обществото по области, показва, че най-бедните 20% в областите Ловеч, Сливен и Монтана имат повече от 7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20% в същите области. Най-нисък процент на поляризация има в област Благоевград (3.0), където и коефициентът

на диференциация е най-нисък - 20.4%.

Най-висок коефициент на диференциация - над 35%, се наблюдава в областите Разград, Монтана, Шумен и Ловеч. В областите Перник и Сливен живеят най-бедните домакинства. Дълбочината на бедност е съответно 0.42 и 0.48 при средно за страната 0.30. Оценките за бедността на национално ниво и в регионален аспект са базов информационен ресурс за проследяване на процесите на обедняване в страната. Те са предпоставка за дефиниране

на обществено значими изводи и дават възможност да се очертаят главните насоки и приоритетни области на въздействие.