Нови книги: Максим Стаменов - Съдбата на турцизмите в българския език и българската култура

София /КРОСС/ Доц. д-р Максим Стаменов е ръководител на Секцията за общо и приложно езикознание в Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. Работи в област-­та на теоретичното езикознание и психолингвистиката и по-специално по проблемите, свързани с моделирането на когнитивните, емоционално-афективните и културноспецифичните компоненти на езиковото значение. Автор е на монографията Проблеми на значението в субективната семантика (1993). Съавтор е в колективните трудове:

Лингвистика на текста (1995), Език и съзнание (1998), Прагматика на текста (2001), Език и манталитет (2004) и Език и идиолект (2006). Съставител и научен редактор е на колективните сборници: Current Advances in Semantic Theory (1992), (с Ърл Маккормак) Fractals of Brain, Fractals of Mind (1996), Language Structure, Discourse and the Access to Consciousness (1997) и (с Виторио Галезе) Mirror Neurons and the Evolution of Brain and Language (2002), публикувани от нидерландското издателство „Джон Бенджаминс“.

Трудът представлява систематично изследване на фонда от турски лексикални заемки в българския език с оглед на историята на тяхното заемане, разпространение и употреба до наши дни. Той има за цел да покаже как и защо в тях е останало отразено влиянието на османската турска култура върху българската, т.е. в какво се заключава т.нар. османско наследство в езика ни. Турцизмите ни предлагат уникални възможности да изследваме от различни гледни точки в какво се състоят проявите на междукултурен конфликт и какви са неговите най-значими следствия. Въз основа на богат езиков материал, негови анализи и обобщения читателят придобива задълбочена представа по какъв начин протича разподобяването между два езика и култури в Европа след дълъг период на едностранно и мащабно културно влияние, което се дължи на нежелани и неприемливи исторически обстоятелства.

Изследването има отношение към езиковедската теория и практика в лексикологията и лексикографията, семантиката, стилистиката, прагматиката и психологията на езика, както и към психологията на емоциите, психологията на личността и меж­дуличностните отношения (както са отразени в езика) и теорията в областта на езиковите и културните контакти в науките за човека.

/НИ/