"Посещение при бащата" - между човешкото и безумното

София /КРОСС/ Новата премиера в театрална работилница Сфумато „Посещение при бащата" ни въвлича в един до болка познат и все така актуален сюжет за разпада на традиционното семейство и борбата между поколенията, за изначалната обреченост на съществуването, пише сайта stand.bg. Всичко това е изпъстрено с изчезващи сексуални табута, библейски препратки, руски класически размисли и екзистенциални питания. 

Съвременната пиеса от немския драматург Ролънд Шимелпфениг е поставена на българска сцена от Крис Шарков като динамична смяна на сцени, редуване на разносмислени диалози и монолози, преливащи в групови изпълнения със странна налудничавост. Действието се усилва от тревожна музика, наситена с напрегнатост. Езикът се отличава с бруталност, но и с митологична отвлеченост. 

Невероятната сценография превръща въртящата се къща в самостоен герой със собствен характер. Буквалното мислене на стаите  - всекидневната, означена с черно-бели фотографии, кухнята - налепена с чинии, спалнята - със стърчащи възглавници, и библиотеката - с цветни книги, пренасят смисъла естествено, без нужда от обяснение. Водовъртежът от стаи сякаш раздвижва застиналата насред някаква пустош къща и задвижва цялото действие в пиесата. 

Историята - завръщане на блудния син при баща си, без някога да е бил там. Младият мъж търси смисъла на съществуването си и мястото си в света, задава вечните въпроси и намира вечните неотговори. Бащата гони изгубената си младост, лута се между сън и невярваща действителност. 

На сцената се борят минало, бъдеще и настояще. Жените в семейството са разкъсвани от исканото и непостижимото. Всеки от характерите в пиесата носи със себе си своите желания и разочарования, своята малка лудост. Най-силно впечатление от актьорския състав прави Елена Димитрова в ролята на една от дъщерите Мариета. Страхотната й игра добавя доза хумор в тежката тематика на случващото се и прави цялото представление по-леко и по-близко. 

Синът е просто поводът или оправданието за екплозията в традиционното. Внушението се усилва от сцената от „Война и мир" и метафората за изчезването на руските класици. Отчуждението, едновременната изолираност и близост избухват в осъществяване на желанието и последвалото разкаяние.

Семейният морал е разбит, нормите са загубили силата си. Роднинската свързаност и ограниченост преминава в енергия и страст, лишени от морални принципи. Всяко действие, дума, реакция и противодействие са изплетени около „Изгубеният рай" на Милтън - историята за първото непокорство и грях на човека, което без да искаме се прокрадва в цялото ни съществуване. И няма спасение за никой, освен за недокоснатата от прегрешения младост. 

Да искаш забраненото, немислимото, да го искаш до буземие. Да знаеш някой наизуст. Да питаш и да слушаш сам себе си. Да търсиш нещо, което го няма. И вместо край...

 „Love will tear us apart" от Joy Division:  „Когато еднообразието ни обгърне и останем без амбиции. Омразата ни повлича, а емоциите са изчезнали. Ние променяме пътя си, поемаме в различни посоки. Тогава любовта, любовта ще ни разкъса още веднъж." 

„Посещение при бащата" на Ролънд Шимелпфениг, Театрална работилница Сфумато

Режисьор: Крис Шарков

Сценография: Огнна Серафимова

Музика: Асен Аврамов

С участието на: Стоян Алексиев, Деляна Хаджиянкова, Ирмена Чичикова, Васил Читанов, Елена Димитрова, Гергана Христова, Дария Симеонова.

/НИ/