Геноцидът в Руанда (І ч.)

Дар ес Салам, Руанда /КРОСС/ През пролетта на 1994 година в Руанда са избити около 800 000 души от племето тутси. Клането отнема на убийците от племето хуту около 3 месеца – април, май и юни. Иначе казано по 1 убит на 10 секунди. Това не е нито началото, нито края на тази история, която по характера си е много показателна, пише в свой анализ сайта "Криминалист".

РУАНДА – ЗЕМЯ НА ХИЛЯДАТА ХЪЛМА

Руанда е страна със селскостопански поминък, която се разпростира на площ около 26000 кв.км в централната част на Африка. Граничи с Уганда , Танзания, Бурунди и Демократична република Конго. В сравнение с тях , както и с всички останали африкански държави има най-голям процент християни сред населението – най-вече католици ( около 60%), протестанти ( 26%), адвентисти ( 11%). Населението е около 8,5 милиона души, чийто етнически състав е съставен от 85 на сто хуту ( занимаващи се предимно с отглеждане на селскостопански култури) , 14 на сто тутси ( скотовъдци), и 1 на сто туа – племе пигмеи.

Каква е разликата между двете основни племена? Такава от една страна почти няма – имат общ език ( киняруанда) , общ произход, общи обичаи. Имат различни антропологични белези – тутси са по-високи и с по-светла кожа , докато хуту са по-ниски и по-тъмни. Това обаче е общо казано – има много изключения, а и по времето на самото клане жертвите са подбирани главно по изготвени списъци и при паспортни проверки (в личните документи присъствала записана принадлежността на лицето) – тоест трудно може да се различи тутси от хуту само по външни признаци. Изложеното досега обаче, съвсем не прави разделението само фиктивно.. Съществената разлика е, че през почти цялата история на Руанда , тутси заемали повечето ръководни постове в управлението на страната. Те като цяло били по-заможни, за децата им имало по-големи образователни възможности и по този начин племето стояло в горната част на социалната пирамида. Това до голяма степен е предпоставено от колониалните имерии, които издигали за монарси – тутси.

ПЪТЯТ КЪМ ГЕНОЦИДА

Версайската система от договори ( разг. Версайския договор) от 1919 година, с който се бележи края на Първата световна война, отрежда владението на колонията Руанда-Урунди ( общата територия на Руанда и Бурунди ) на Белгия. Белгийското управление съответно решава ,че най-добрия подход за властване над териториите е поставянето на местни владетели , които при желание могат да бъдат лесно манипулирани. За Руанда , както и за Урунди издигнатите двама монарси са от племето тутси.

Друг важен момент е въвеждането от Белгия през 1933 година на “племенните карти” , които определят принадлежността на лицата. Подхода се запазва много време и както вече беше споменато -през 1994 година картите с печат “Тутси” започват да означават сигурна смърт. Още от 30те години обаче те започват да издълбават все по-дълбоко линията на разделение между двете племена. Интересен факт от историята е, че по същото време когато в Руанда започват да се използват племенните карти, в Германия започва да се поставя печат с буквата J ( от Juden ) на личните карти на германските евреи.

Към 1959 година вече 40 години господството на тутси е безспорно. Те държат 95% от всички ръководни постове във държавната администрация, а децата им съставляват 61% от всички ученици в училищата. Тогава обаче умира монархът. Междувременно е създадена ПАРМЕХУТУ – Партията за освобождение на хуту, а след смъртта на владетеля започват масови избивания на тутси. Десетки хиляди бягат в съседните държави за да търсят спасение – точната цифра се колебае около 200 000 души. Именно те и техните наследници не много по-късно създават Руандийския патриотичен фронт( РПФ), от който произхожда и сегашния президент на Руанда (към 2006 година ).

През 1962 година Руанда получава независимост от Белгия , след което започва да се управлява от еднопратийната диктатура на ПАРМЕХУТУ. В следващите години при убийствата и гоненията умират повече от 600 000 тутси , както и умерени хуту. Над 4 млн. тутси живеят в съседните страни, избягали от живота в опасност в родината си. Трябва да се отбележи, че след 1973 година положението започва да утихва, който период продължава 13 години.

През 1986 година президентът на Уганда – Милтън Оботе е свален от власт от Йовери Мусевени, с помощта на десетките хиляди емигранти – тутси. През същата година там е създаден Руандийският патриотичен фронт ( РПФ) , който малко след създаването си вече наброява 12 000 души, а към 1994 година – 23000. РПФ е терористична по методите си организация, която цели завземането на властта в Руанда от хуту-ектремистите. Спонсорира се от емигранти-тутси в европейските държави и САЩ. Осъществява изненадващи нападения, преминавайките границата с малки екипи и убивайки военни от частите на руандийската власт, както и цивилни хуту. Заради тези си методи на борба , те биват наречени “хлебарки” (промъкващи се тайно и действащи като хлебарки), които става нарицателно за хората от племето тутси като цяло.

От другата страна стоят въоръжените сили на Руанда, чието основно ядро са около 20 000 посредствени военни. Всъщност ядрото не е толкова важно, колкото някои други части. Перфектно обучената президентска гвардия, тайната организация на милицията “Мрежа нула”, Интерахамве и импузамугами са основните движещи сили на бъдещи геноцид. Интерхамве е полувоенна организация, чиито членове наброяват повече от 30 000 души. Има сложна вертикална йерархия от няколко нива. Въоръжението се състои основно от мачете, ловни пушки, но и бойни оръжия – гранати, мини и т.н.

Изключая набезите на РПФ близо до границата с Уганда, хуту господстват в Руанда и положението им е доволно стабилно. След 1990 година обаче нещата се променят.

ПРИМИРИЕТО?

Два фактора играят роля последващите събития. На първо място Руандийският патриотичен фронт набира все повече сили и на 1 октомври 1990 година 50 войници нападат граничен пост , убиват един от граничарите и прогонват останалите. Обявена е гражданска война , която обаче бързо приключва с помощта на Франция и Заир, като РПФ са изтикани зад границата. Това обаче само доказва ,че РПФ е фактор която трябва да бъде отчитан. На второ място , главно под икономическия натиск на президента на Франция – Митеран , президентът на Руанда - Хабяримана обявява преминаването на страната към многопартийна политическа система с участието на тутси.

РПФ – отблъснати през 1990 година съвсем скоро заемат нови позиции и успяват да завземат и да контролират значителни части от северна Руанда. Към Февруари 1993 година бунтовниците вече се намират в подстъпите на Кигали , когато обявяват прекратяване на огъня, прието от ВСР. От ООН пристигат военни наблюдатели.

Междувременно повече от година се работи по условията на мирния договор и осигуряване на участие в управлението на всички страни. Той е подписан през август 1993 година. Предвижда се създаването до 37 дни от подписването на преходно правителство с участието на хуту и тутси, което да действа 22 месеца след което да бъдат проведени свободни избори. РПФ трябва да се слее с ВСР, а ООН трява да изпрати военни сили за подържане на мира.

По това време сред ниските слоеве , както и сред управлението има изключително много екстремисти- хуту, които презират президента за случващото се. Това повлиява и последващите събития. Почти нищо от договора не е изпълнено.Преходно правителство не е създадено и нещо повече – в тогавашното правителство за методично отстранени и избити повечето умерени хуту. ООН изпраща 2500 души, които да осигурят спазването на мирния договор и да останат в държавата до 22 юни 1994 година.

На 6 април 1994 година президентът на Руанда Хабяримана е убит , докато каца на летището в Кигали. В 8.30 часа сутринта самолетът му е свален от 2 ракети на Въоръжените сили на Руанда. Клането започва.

ИЗТРЕБЛЕНИЕТО

След смъртта на президента страната се дестабилизира за по-малко от час. Радиата тръбят , че автори на атентата са РПФ. Истината не е известна. Съществуват твърдения ,че физически атентата е извършен от френски наемници, но това няма толкова голямо значение.Убийствата започват...

/Продължава/