Поредната кадрова изцепка на правителството

Александър Кашъмов, ръководител на правната програма "Достъп до информация", в интервю за предаването на БНР "Преди всички" за "скандалния" правосъден зам.-министър

Неправителствени организации предупреждават от известно време, че трябва да има ясни процедури за избора на съдебни началници. Сега актуална стана темата около един избор не на съдебната система, а може би на премиера или на новия  правосъден министър Диана Ковачева. Става дума за все още не встъпилата на поста си съдия от Бургас Деница Петкова, определена за зам.-министър в екипа на Диана Ковачева. Последните дни извадиха на бял свят информация за дело, което тя е гледала срещу бургаския журналист Катя Касабова, въз основа на което по-късно България е осъдена от съда в Страсбург. Адвокат по делото е бил ръководителят на правната програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов. "Ще се върна към 2002 г., когато поех защитата на Катя Касабова. На първо място смятам за много важно, че в България се започва един дебат по решенията на Европейския съд по правата на човека. Обикновено се
постановяват стотици решения срещу България, след което никой не си задава въпроса защо се стига до такива решения за констатирани нарушения. Към този акт 47страни от Европа са се присъединили и са поели обещание да го спазват. Връщането към решенията на този съд е много здравословно за българското общество, въпреки че магистратите не носят отговорност по тях. Конкретния въпрос за Деница Петкова е съвсем различен. Дали специални достойнства са показани в този случай или все пак е показана една очевидна грешка при прилагането на закона? Става въпрос за решение на Окръжния съд на Бургас, което е постановено в 2003 г. от трима съдии, един от които е г-жа Петкова /тогава Вълкова/ , която е и докладчик. Това решение потвърждава акта на първата инстанция, с който журналистката Катя Касабова е осъдена за своя публикация, свързана със злоупотреби в просветното министерство. Това, което прави ЕСПЧ е че той осъжда България по това дело, както и по другото дело на журналиста Божидар Божков срещу България. И двамата журналисти пишат по един и същ казус. Къде намира нарушения Европейския съд?-.Отговорът на този въпрос е безпределно ясен, но МП не превежда тази практика и сега го няма в страницата на министерството. ЕС казва, че законът в България не нарушава Конвенцията, но че съдилищата в България явно не са обърнали внимание на няколко фактора, които са били от значение по случая. Първо, представена е позицията на засегнатите от Инспектората по образование в Бургас в публикацията. На второ място се изтъква факта, че е имало вътрешна проверка на МО, която открила десетки нарушения, към които има много явен обществен интерес. Фактът, че не е дадена публичност на случая е обосновало публикацията. Всички тези неща са пренебрегнати от българските съдилища, които са се занимавали със случая. Това са конкретни пропуски отбелязани в решението на ЕС. В случая е важно, че нито един от тримата съдии на втора инстанции не са изразили особено мнение и единодушно са потвърдили присъдата. ОС в Бургас смята, че липсва нагледно журналистическо разследване, като пропуска и премълчава споменатите обстоятелства. ОС приема е нещо много по смущаващо. Той приема, че в действителност публикацията е била в обществен интерес, но това не обосновавало да не бъде наложена наказателна отговорност с мотива , че подбудите не са изключващо отговорността обстоятелство, а следва да се отчетат само като смекчаващо обстоятелство. Явно нарушението не е в закона, а в прилагането му от съда. От тук нататък правосъдното министерство само ще прецени своите ходове. Това е политическа власт и тя сама решава нещата. Като всяка легитимна власт при демокрацията, тя би трябвало да се съобрази с обществените очаквания. Точно това министерство има тежката роля да върши реформа в съдебната система и всеки пропуск би се отразил негативно в бъдеще. За подобна отговорна работа е нужен авторитет и при отсъствието му се затруднява стиковането между изпълнителната и съдебната власт. В случая припомням, че 7 съдии от Европейския съд по правата на човека от 7 различни държави са приели единодушно наличието нарушения в този конкретен казус. Практиката на този съд служи да се развива нашия съд, но това не се взима под внимание. Прогнозирам, че това ще бъде един много труден избор на политическата власт.