БХК ще съди ДАНС за отказ за достъп до информация за СРС

/КРОСС/ Българския хелзинкски комитет (БХК) възнамерява да съди Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) заради отказ да предостави достъп до статистическа информация за броя на исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) за 2013 г., броя на уважените такива искания и броя на лицата, спрямо които съдът е разрешил използването на СРС от ДАНС през 2013 г. Това съобщиха от неправителствената организация днес, като допълват, че ако българският съд потвърди отказа, БХК ще се обърне и към Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), който има релевантна практика по въпроса.

БХК е изпратил заявление до ДАНС по ЗДОИ на 6 януари 2014 г., а на 24 януари председателят на ДАНС Владимир Писанчев подписва отказ да предостави тази информация на основание, че тя е класифицирана с ниво на класификация "За служебно ползване". Категориите информация, класифицирани като "Служебна тайна" в ДАНС, се определят със заповед на председателя.

В прессъобщението си БХК напомня, че Европейският съд по правата на човека включва достъпа на граждани до обществена информация в обхвата на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), прогласяващ свободата на изразяване на мнение. По няколко дела ЕСПЧ е постановил осъдителни решения против държави, които са отказали достъп до информация от обществен интерес. Това включва и информация, добита чрез електронно наблюдение.

Така по делото Младежка инициатива за човешки права срещу Сърбия (Youth Initiative For Human Rights v. Serbia, жалба No 48135/06) ЕСПЧ намира нарушение на чл. 10 във връзка с подобни факти. В края на октомври 2005 г. от организацията поискали от сръбската държавна Агенция за сигурност и информация данни за броя на гражданите, които са били обект на електронно наблюдение през същата година. От агенцията обаче отказали, позовавайки се на текст от Закона за достъп до информация от обществен интерес, според който "достъпът до информация от обществен интерес може да се откаже, ако разкриването й [...] би оповестило информация или документ, официално квалифицирани като държавна, служебна, търговска или друга тайна", когато тази информация ще накърни друг интерес с превес над свободата на информация. От организацията обжалвали пред специалния държавен орган - Комисар по информацията от обществен интерес, който наредил на агенцията да предостави исканата информация. След като върховният съд на страната отхвърлил жалба на агенцията, оттам през септември 2008 г. уведомили неправителствената организация, че не разполагат с исканата информация. В решението си по делото ЕСПЧ постановява, че безспорно в случая е била засегната свободата на изразяване, тъй като неправителствената организация очевидно е събирала информация от обществен интерес с намерението да оповести тази информация на обществеността и така да допринесе за обществения дебат. Съдът подчертава още, че агенцията е нарушила националния закон и разпореждането на националния орган, натоварен със съблюдаването му - Комисаря по информацията от обществен интерес. По-късният отговор на агенцията, че тя всъщност не разполага с такава информация, противоречи на първоначалния отговор и поради това е неубедителен. По отношение на изпълнение на решението, съгласно чл. 46 от ЕКПЧ, Съдът постановява, че макар принципно да не е негов прерогатив да определя какви действия на държавата биха удовлетворили задълженията й по този член, с оглед на принципа restitutio in integrum, такова действие би било Агенцията за сигурност и информация да предостави исканите данни на жалбоподателите. ЕСПЧ присъжда и 8000 евро обезщетение по това дело.