Бюлетин
  • 20 Септ 2017 |
  •  USD / BGN 1.6337
  •  GBP / BGN 2.2069
  •  CHF / BGN 1.6956
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 27°C

Интелигентността на човечеството тръгна надолу. Защо?

Интелигентността на човечеството тръгна надолу. Защо?

/КРОСС/ Поумняваме или оглупяваме? Доскоро учените бяха единодушни - средно човечеството става все по-умно - със стабилните темпове на железен закон.

Но едно скорошно проучване, публикувано в Intelligence, открива белези на обрат в тази тенденция - от 2004 г. спадат средните резултати от IQ.

Този завой е все още спорен. Още по-спорни са някои от теориите, които го обясняват.

Някои приписват явлението на еволюционния ефект от това, че по-умните жени имат по-малко деца.

Друга хипотеза предполага, че интелигентността на населението може да спада, защото хората сега живеят по-дълго, а някои видове интелигентност намаляват с напредването на възрастта.

Ефектът на Флин

Най-разпространеният начин за оценка на интелигентността е проверката на коефициента на интелигентност или IQ. В началото е бил стандартизиран като средната стойност на резултатите от теста да са 100 точки на базата на огромна група хора. Тестовете стават все по-трудни, но въпреки това днес средните оценки са значително над 100.

От началото на ХХ век или откакто има данни средните оценки на IQ се увеличават по стабилен и предвидим начин - с около 3 точки на 10 години. Това явление, наречено ефект на Флин (Flynn effect), за пръв път е забелязано през 40-те години на миналия век и носи името на професор Джеймс Робърт Флин от Нова Зеландия, който документира феномена и популяризира значението му.

Последиците от този ефект са парадоксални:

Средно един живеещ днес човек ще има коефициент на интелигентност 130 по стандартите на 1910 г., което го прави по-интелигентен от 98% от населението по това време. По същия начин, човек живял през 1910 г. ще има коефициент на интелигентност 70 по днешните стандарти, резултат, който е достатъчно нисък, за да се счита, че е с „умствена изостаналост" в съвременния свят.

И тази тенденция се наблюдава в повечето страни по света.

Тази схема е съставена от холандеца Юге Крейпин (Hugues Crepin). Еволюцията на човешката когнитивна способност през последните 14 хилядолетия е с форма на хокеен стик и сочи право нагоре поне до последните години.

Трудно е да се определи доколко са правдоподобни такива хипотези заради оскъдните и несигурни данни през вековете. "Голяма част от тях се опитват да сглобяват разнородни данни от миналото", коментира Стюарт Ричи (Stuart Ritchie) от Университета в Единбург, Великобритания. "Ние не сме наясно с историческите тенденции [на коефициентите на интелигентност]".

В най-всеобхватното проучване на ефекта Флин, Якоб Питшниг (Jakob Pietschnig) и Мартин Ворачек (Martin Voráček) от Виенския университет преглеждат 271 независими извадки, включващи 3 987 892 участници, обхващащи период от време от 105 години (1909-2013). Те предоставят доказателства в подкрепа на твърдението, че IQ се увеличава значително с течение на времето. Докладът разглежда няколко обяснения за наблюдаваните повишения на коефициентите на интелигентност на по-добрите социални условия на общественото образование и здравеопазване, както и на подобряването на изхранването на населението и използването на новите технологии.

Долната визуализация показва нарастването на IQ в различните региони на света като стартират от времето, откакто има на разположение данни за определения регион.

Различни измервания на IQ - Pietschnig и Voráček . Различните измервания на коефициента на интелигентност.

Fullscale IQ: цялостна интелигентност
Crystallized IQ: способността на индивида да развие умения, знания и опит, за да отговори на проблемите
Fluid IQ: логически умения и способност за решаване на проблеми в нови ситуации, независимо от придобитите знания
Spatial IQ: способност за визуализиране на информация за решаване на проблемите

Важен и интересен въпрос е какво повишава интелигентността. Наред с естествените обяснения, касаещи по-доброто изхранване и здравеопазване, играе роля по-честата употреба на тестове за абстрактното мислене в образованието. В книгата си "Какво е интелигентност?: Отвъд ефекта на Флин" (What Is Intelligence?: Beyond the Flynn Effect) на Джеймс Флин установява, че голяма част от ръстът на IQ идва от тестовете за абстрактното мислене. Само малка част от напредъка се дължи на повече информация и знания по математика и лексика. Това наблюдение подкрепя идеята, че коефициентът на интелигентност се повишава от променящия се начин, по който живеем.

Генетика и интелигентност

Влиянието на генетиката при определяне на интелигентността е едновременно изключително важен и дискусионен въпрос. Основната причина за полемиките е връзката между раса, генетика и интелигентност, както и последиците за политиката за развитие и равенство. Докато съществува широк консенсус, че интелигентността зависи едновременно от генетиката и факторите на средата, то съотношението между тех е несигурно.

През 1994 г. Ричард Хернщайн и Чарлз Мъри публикуват "The Bell Curve", силно противоречива книга за интелигентността, която изследва различията в IQ при различните раси в Съединените щати. Убедеността, че IQ се влияе най-вече от наследствени фактори, кара авторите да дадат следните препоръки на политиците, за да се предотврати влошаването на интелигентността на американската нация:

• Правителството на САЩ трябва да премахне всякакви стимули бедните (с ниско IQ) жени да имат деца, тъй като по-богатите (с високо IQ) двойки имат по-малко деца.
• Финансирането на образователни програми, насочени към подкрепа на бедните и в неравностойно положение студенти трябва да се спре.
• Намаляване на имиграцията в САЩ.
• Премахване на преференциалните програми за определени недостатъчно представени расови групи.

Основните недостатъци в изследването на Хернщайн и Мъри са на базата на техните твърдения, че интелигентността е най-вече наследствена и затова е независима спрямо времето и средата. Това тяхно основно убеждение генерира причинно-следствена връзка между IQ и социално-икономически показатели, като например честото отпадане от училище, влизане в затвора, бедност.

Изследването на Turkheimer et al. (2003) за ефектите на средата върху интелигентността излага сериозни възражения срещу аргументите и изводите от книгата "The Bell Curve". Проучването на Търкхаймър показа, че относителният принос на генетиката и средата в коефициента на интелигентност в генетично идентични близнаци е свързан със социално-икономически статус. Те съобщават, че "в бедните семейства 60% от вариациите в IQ се дължат на средата, като приносът на гените е близо до нула, в богатите семейства, резултатът е почти точно обратен".

Глобални разлики в IQ

Сравненията на нивото на интелигентност между отделните държави показват големи различия между развитите и развиващите се страни. Ричард Лин (Richard Lynn) и Тату Ванханен (Tatu Vanhanen) изследват тази област като също са убедени, че коефициентът на интелигентност е предимно наследствен и твърдят, че ниският коефициент на интелигентност в тези страни е това, което спира развитието им. В подкрепа на това твърдение използват съотношенията между стандарта на живот и стойността на IQ. Този извод зависи от посоката на причинно-следствената връзка - ако слабото икономическо развитие задържа ефекта на Флин и възспира ръста на интелигентността, резултатите от проучването за неоснователни.

Книгата съдържа таблица с данни за средният коефициент на интелигентност за 81 страни, които се основават на анализ на публикувани доклади на научни изследвания в тази област. Въз основа на анализа си авторите стигат до извода, че средният национален IQ пряко корелира с брутния вътрешен продукт на страната.

В книгата си "IQ и глобалните неравенства" (IQ and Global Inequality) Лин и Ванханен представят и теорията си за причината за разликите между националните коефициенти на интелигентност. Те предлагат модел на взаимодействие между наследственост и среда, при което високото IQ води до по-добро хранене, образование и здравеопазване и по-нататъшно повишаване на IQ. Те също така предполагат, че националните коефициенти на интелигентност като цяло могат да бъдат предвидени от расовия състав на страните.

Оценка на средния коефициент на интелигентност в света според Лин и Ванханен:

Методологията на тези изследвания е подложена на сериозни критики, че няма последователни стандарти на IQ между отделните страни, както и за начина, по който са получени оценките. Така например, средният коефициент на интелигентност от страни без данни се отчитат като средна стойност на съседни или сравними страни. Освен това, начинът, по който извадките са били или включвани или изключвани от техния анализ не е систематичен и потенциално влияе резултатите от тях.

Томас Нечиба (Thomas Nechyba) в статия в Journal of Economic Literature по повод горното изследване посочва, че авторите нямат дори логично отношение към въпроса за степента на влияние на наследствеността върху IQ. Дори ако приемем, че 80% от IQ е наследствено, цялата наблюдаваната разлика в IQ може да се генерира от средата, а не от генетиката.

"Да разгледаме например сорт растение, чийто размер 80% зависи от наследствеността. Ако се отгледат генетично идентични семена на това растение в два парцела при едни и същи начални условия на почвата и след това да се тори само единия парцел, драматичните различия във височината на растенията, които се появяват, ще бъдат изцяло предизвикани от околната среда, независимо от големия дял на наследствения фактор за височината на растенията. Фактът, че някои страни имат ниски резултати на тестовете за интелигентност в сравнение с други, не може да каже нищо за степента, в която IQ резултатите са предварително генетично определени или степента, в която те ще се променят при различни обстоятелства. Развитите страни може просто да са като растенията, които са получили по-рано тор по причини, които нямат нищо общо с IQ" - отбелязва Нечиба.

"Безразборните твърдения, до които стигат авторите, се основават на доста слаби статистически доказателства и съмнителни предположения и в най-добрия случай изглеждат погрешни, а ако ги приемете сериозно, те могат да станат доста опасни" - заключва Томас Нечиба.

Ефектът на Флин се обръща

Група изследователи смята, че ефектът на Флин е достигнал точката на насищане и нови данни сочат, че интелигентността на населението спада, пише NewScientist.

От 2004 г. учените забелязват обрат в непрекъсната тенденция на повишаване в средните резултати от IQ. "Намалението е с около 7 до 10 точки на IQ на столетие", коментира Майкъл Уудли (Michael Woodley) от Свободния университет в Брюксел, Белгия.

Уудли и някои други предполагат, че по-образованите хора в западните страни имат по-малко деца от останалата част от населението, което намалява интелигентността поколение след поколение, тоест според него генетиката е определяща за когнитивните способности.

Авторите на новото изследване, публикувано в Intelligence смятат, че тъй като хората сега живеят по-дълго, а някои видове интелигентност намаляват с напредването на възрастта, това ще снижи средното ниво на интелигентност.

Част от проблема е, че тестовете за интелигентност се променят с течение на времето.

Робин Морис (Robin Morris) от Кингс Колидж Лондон и колегите му са намерили начин да се справят с това, като разбият старите тестове за интелигентност на различни категории компоненти, които са по-лесни за сравнение.

Екипът на Морис разглежда повече от 1750 различни типове тестове за интелигентност от 1972 г. насам и ги разделят на два вида подтестове: такива, които измерват краткосрочната памет и такива, които оценяват работната памет на човека.

Работната памет е способността да се съхранява информация за обработка, мотивация и вземане на решения. За разлика от краткосрочната памет, тя е пространството, в което може да се манипулира информацията, а не само се съхранява и повтаря.

Когато учените проследяват как хората са правили такива тестове през годините, те забелязват ясен модел. Докато резултатите от краткосрочната памет са се повишавали в съответствие с ефекта на Флин, способността на работната памет намалява, което предполага, че този вид интелигентност може да е виновен за обрата в тенденцията на нивото на интелигентност.

Ефект на възрастта?

Припомнянето на нещо в краткосрочен план е по-лесно, отколкото да се запази в работната памет, което изисква по-сложни интелектуални инструменти на съхраняване, подчертава Морис.

Но екипът му отбелязва още една тенденция в старите тестове за интелигентност: увеличаване на дела на хората, които се явяват на тези тестове след 60-годишна възраст. Известно е, че работната памет намалява с възрастта, докато краткосрочната памет обикновено се запазва. В изследването си, екипът на Морис пише, че хората над 60-годишна възраст може отчасти да са отговорни за спада в оценките на работната памет в по-развитите страни.

"Идеята, че причината може да е застаряването на населението, е интересна и може да бъде алтернатива на често предлаганите, но слабо емпирично подкрепени хипотези на селективния модел на плодовитост", обяснява Якоб Питшниг. "Това е нова хипотеза, която изглежда правдоподобно и има смисъл".

Но и той, и Ричи, отбелязват, че са нужни още тестове на тази идея, като се разглеждат елементи на интелигентността, чийто упадък с възрастта е добре установен, като време за обработка и скорост на реакция.

Дотогава обаче Ричи предупреждава, че концепцията за обрата на коефициентите на интелигентност трябва да се третира със скептицизъм: "Това са спекулативни неща и всеки, който прави изводи от това, рискува".

Източник: НаукаOFFNews

реклама
ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

Защото либерасткия модел на съществуване предпочита тъпоъгълници и лумпени! Не е ценност интелигентността, истинското семейство и силната средна класа, а педерастията, например...затова и този модел няма да съществува дълго, въпреки, че ни се налага всячески от години!!!

11.09.2017 00:46:22

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • реклама
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ

Google+
Copyright © 2002 - 2017 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.